Р Е Ш Е Н И Е № 64 София, 19.05.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3346 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от В. Х. Х., Ю. К. Б., Х. К. С., Ж. М. Б., Г. З. И., М. З. Д. и Ц. Г. С. срещу решение № 1742 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 1058/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено основното решение по гр. д. № 681/2014 г. на Благоевградския районен съд в обжалваната му част, с която съдът се е произнесъл по последицата на чл.537, ал.2 ГПК, както и решението на първата инстанция по чл.247 ГПК / неправилно квалифицирано от съда по чл.250 ГПК/, с което районният съд е отказал да отмени нотариалния акт на ответниците за по-голяма площ от 28 кв. м. Жалбоподателите поддържат, че решението по предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС не съответства на решението по последицата на чл.537, ал.2 ГПК, тъй като нотариалният акт на ответниците е отменен за по-малка площ от тази, която следва от уважените искове за собственост. Искат отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което нотариалният акт на ответниците да бъде отменен общо за площ от 1270 кв.м., вместо само за 28 кв.м., като им бъдат присъдени и разноските за двете инстанции. Ответниците в производството Б. А. П. и Л. Г. П. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Позовават се на обстоятелството, че са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат владението само върху 28 кв. м. от спорния имот и в съответствие с това нотариалният им акт е бил отменен само за тези 28 кв.м. Считат, че останалата площ до 1270 кв.м. не е била предмет на правния спор по делото, затова съдът не може да прилага последицата на чл.537, ал.2 ГПК по отношение на нея. С определение № 22 от 10.01.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: при уважен иск за собственост за каква част следва да бъде отменен констативният нотариален акт на ответниците – за действително засегнатата с нотариалния акт площ от имота на ищците или само за реалната част, която се ревандикира. Въпросът е поставен с оглед особеностите на конкретното дело, при което съдът е признал правото на собственост на ищците за имот с площ от 7560 кв.м. и е осъдил ответниците да предадат на основание чл.108 ЗС владението само на 28 кв.м. от него. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Отмяната на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по реда на чл.537, ал.2 ГПК /аналогичен на чл.431, ал.2 ГПК отм. / е правна последица от уважен срещу титуляра по този нотариален акт иск за собственост на същия имот. Оттук следва и изискването за съответствие между признатото право на собственост на ищеца и отмяната на нотариалния акт на ответника, като тази отмяна трябва да засяга само онази част от спорния имот, за която с решението по иска за собственост са признати права на ищеца. Тези изводи следват както от приетото в ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 185/1985 г. на ОСГК на ВС, така и от решение №326/14.12.2011 г. по гр. д. № 1580/2010 г. на ВКС, II ГО и решение № 23 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 316/2010 г. на ВКС, II ГО, в които нотариалните актове на ответниците са отменени за части, съответстващи на признатото право на собственост на ищците. Когато съдът уважи иск за собственост на един имот, а отмени нотариалния акт на ответника по реда на чл.537, ал.2 ГПК за по-малка площ от тази, за която е признал права на ищеца, е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК. Обжалваното в настоящото производство въззивно решение следва да бъде приведено в съответствие с посочената по-горе практика на ВС и ВКС, тъй като в случая е налице несъответствие между признатото право на собственост на ищците и площта, за която е отменен констативният нотариален акт на ответниците. По съществото на касационната жалба: Спорът между страните по настоящото дело е предизвикан от снабдяването на ответниците Б. А. П. и Л. Г. П. с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за имот 220003 с площ от 2143 кв.м., находящ се в землището на [населено място], [община], местността „К.” – нот. акт № 21, т.I, рег. № 1203, дело № 21/2005 г. Посоченият в този нотариален акт имот № 220003 застъпва два имота на ищците – имот № 024004 с площ от 2152 кв.м. и имот № 022001 с площ от 7560 кв. м. Застъпването по отношение на първия имот е за площ от 656 кв.м. , а за втория – за 1270 кв.м. С влязло в сила решение по предходно дело – решение №9445 от 20.12.2013 г. по гр. д. №2234/2012 г. на Благоевградския районен съд е бил уважен предявеният иск на В. Х., Ю. Б., Х. С., Ж. Б., Г. И., М. Д. и Ц. С. срещу Б. П. и Л. П. - признато е правото на собственост на ищците върху имот №024004 и ответниците са осъдени да предадат владението върху онези 656 кв.м. от него, които се застъпват с имота по нотариалния акт на ответниците - № 220003, като този нотариален акт е отменен за същите 656 кв.м. Диспозитивът по чл.537, ал.2 ГПК гласи, че нотариалният акт се отменя за площта над 1487 кв. м. /2143кв.м. - 656 кв.м./ С основното решение на първоинстанционния съд по настоящото дело е признато за установено по отношение на ответниците Б. П. и Л. П., че ищците са собственици на имот № 022001 с площ от 7560 кв. м., като ответниците са осъдени да предадат владението само на 28 кв. м. от този имот, които те владеят реално. Липсва осъдителен диспозитив за останалата площ, за която има застъпване с имота на ответниците, тъй като те не владеят реално тази площ. Нотариалният акт на ответниците е отменен само за площ от 28 кв. м., като изричният диспозитив по чл.537, ал.2 ГПК е, че нотариалният акт се отменя за площта над 1459 кв.м. /1487 – 28 /. С решението на районния съд по чл.247 ГПК /неправилно квалифицирано по чл.250 ГПК/ искането на ищците за отмяна на нотариалния акт на ответниците за цялата площ от 1270 кв.м., която застъпва имот № 022001, е отхвърлено. Съдът е приел, че вече е формирал воля в каква част следва да се отмени нотариалният акт на ответниците и тази воля съответства на признатите права на ищците. Решението на първоинстанционния съд по спора за собственост е влязло в сила като необжалвано. Въззивна жалба срещу него е подадена само в частта по чл.537, ал.2 ГПК. Обжалвано е и решението по чл.247 ГПК. Мотивите на жалбоподателите са, че нотариалният акт на ответниците следва да бъде отменен изцяло за площта от 1270 кв.м., която се застъпва с техния имот № 022001, за който съдът е признал правото им на собственост. С атакуваното пред ВКС решение № 1742 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 1058/2015 г. на Благоевградския окръжен съд са потвърдени и двете решения на първата инстанция в обжалваната част по чл.537, ал.2 ГПК. Въззивният съд е приел, че предмет на делото са само онези 28 кв.м., за които съдът е постановил осъдителен диспозитив по чл.108 ЗС, макар предмет на защита да е правото на собственост на ищците върху целият имот с площ от 7560 кв.м. Затова нотариалният акт на ответниците правилно е отменен само за 28 кв. м. Решението е неправилно. Въззивният съд неправилно е определил предмета на делото и по тази причина като резултат е възникнало несъответствие между решението по предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС от една страна и последицата по чл.537, ал.2 ГПК от друга. Първоначално предявеният иск за собственост е бил само установителен. Ищците са заявили твърдения, че въз основа на реституция по ЗСПЗЗ са собственици на имот № 022001, целият с площ от 7560 кв. м. Искали са съдът да признае това тяхно право по отношение на ответниците, тъй като имот № 220003, за който ответниците се легитимират като собственици с нотариален акт по обстоятелствена проверка, застъпва собствения им имот, като припокриването е с площ от 1268 кв. м. Ищците са оспорили правото на собственост на ответниците, като са се позовали на забраната да се придобива по давност имот, подлежащ на реституция. С молба от 24.03.2015 г. ищците са поискали от съда да допусне изменение на предявения иск, като бъде признато правото им на собственост върху целия имот № 022001 с площ от 7560 кв.м. и ответниците бъдат осъдени да предадат на основание чл.108 ЗС владението върху 28 кв.м., които попадат в рамките на заградения от тях имот. Районният съд е допуснал това изменение на иска, а с решението си е постановил съответен диспозитив: признал е правото на собственост на ищците върху целия имот и е осъдил ответниците да предадат владението върху 28 кв.м. от него. При тези данни следва да се приеме, че предмет на делото е целият имот на ищците с площ от 7650 кв. м., за който съдът е признал с диспозитива на решението си правото им на собственост. Изменението на иска касае само онези 28 кв.м., които реално се владеят от ответниците и само в тази част има преминаване от установителен към осъдителен иск, а за останалата площ установителният иск се запазва. Това изрично се потвърждава и от изявленията на пълномощника на ищците в съдебно заседание на 18.03.2015 г. Ако предмет на делото са били само спорните 28 кв. м., петитумът на предявения иск и съответно – диспозитивът на съдебното решение щяха да бъдат с друго съдържание – щеше да бъде признато право на собственост на ищците само върху 28 кв.м., представляващи част от техния имот №022001, докато в случая е признато правото им на собственост върху целия имот. Затова, в съответствие с този диспозитив, съдът дължи съответен диспозитив по чл.537, ал.2 ГПК, с който нотариалният акт на ответниците бъде отменен за цялата площ, за която имотът на ответниците се припокрива с процесния имот на ищците. Съгласно основното заключение на вещото лице по настоящото дело и приложената към него скица на стр.127 от първоинстанционното производство, припокриването между имота на ищците № 022001 и имота по нотариалния акт на ответниците №220003 е 1270 кв. м. Налице е съответствие между това заключение и скицата на имот № 220003, приложена по нотариалното дело, по което е издаден нотариалният акт за собственост на ответниците. След като с влязло в сила решение е отречено правото на собственост на ответниците върху въпросните 1270 кв. м., съдът дължи съответен диспозитив по чл.537, ал.2 ГПК. Произнасянето на съда по чл.537, ал.2 ГПК не следва да се свързва с допълнителното заключение на вещото лице и скицата към него на стр.216 от първоинстанционното производство. В тази скица имотът на ответниците № 22003 е нанесен не според местоположението му по документ за собственост, т.е. местоположението се разминава със скицата по нотариалното дело, приложена на стр. 66 от първоинстанционното производство. Вещото лице в допълнителното заключение е означило като имот № 220003 реално оградения от ответниците имот, който е северно от имота по скицата към техния нотариален акт. Според това заключение застъпването с имота на ищците е само 28 кв.м., за колкото е уважен и ревандикационният иск. Нотариалният акт на ответниците обаче е за имота, означен на скицата на стр.66 и съответно – на стр. 127 от първоинстанционното производство, при което застъпването с имота на ищците е 1270 кв.м. Затова именно за тази площ – 1270 кв.м. нотариалният акт на ответниците следва да бъде отменен, в съответствие с влязлото в сила решение по иска за собственост. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, в съответствие с приетото от настоящата инстанция. Предвид изхода на делото, на жалбоподателката В. Х. следва да бъдат присъдени разноските за въззивната и касационната инстанция – 450 лв. за въззивния и 1285 лв. за касационния съд или общо 1735 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1742 от 28.03.2016 г. по гр. д. №1058/2015 г. на Благоевградския окръжен съд и вместо него постановява: ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт №21, т.I, рег. № 1203, дело № 21/2005 г. на нотариус К. Д. с район на действие РС Б., вписан под № 202 от регистъра на Нотариалната камара, за площта от 1270 кв.м. от имот № 220003, означена в червено на скицата на вещото лице инж. И. И. А., намираща се на стр.127 по гр. д. № 681/2014 г. на Благоевградския районен съд, която е приподписана от състава на съда и представлява неразделна част от настоящото решение. ОСЪЖДА Б. А. П. и Л. Г. П. да заплатят на В. Х. Х., Ю. К. Б., Х. К. С., Ж. М. Б., Г. З. И., М. З. Д. и Ц. Г. С. сумата от 1735 лв. разноски за производството пред въззивния и касационния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: