Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 223   гр. София, 16.03.2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на десети март през две хиляди и десета година в състав:         ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 522 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 17.07.2008 г. по гр. д. № 5/08 г. Районен съд гр. К. е допуснал съдебна делба между Ц. И. И. и В. П. Д. на придобити по време на брака движими и недвижими вещи при квоти по ½ ид. ч. Осъдил е В. Д. да заплаща на Ц. И. месечно обезщетение по чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./ от 52.50 лв. за ½ ид. ч. от недвижимия имот и по 40 лв. за ½ ид. ч. за два автомобила. Отхвърлил е иска за делба за част от движимите вещи и за обезщетението по чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./ до предявения размер. С решение № 1* от 22.12.2008 г. по гр. д. № 2633/08 г. Окръжен съд гр. П. е оставил в сила първоинстанционното решение в обжалваната му от касатора част. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от В. Д. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация Ц. И. оспорва жалбата. С определение № 388 от 12.05.2009 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като е приел че съществени материалноправни въпроси са на кого принадлежи правото на собственост върху недвижим имот придобит по време на брака, но чрез прехвърляне на членствени права в ЖСК на единия съпруг, следва ли да се допуснат до делба движими вещи за които не е доказано че съществуват към момента на предявяване на иска за делба, както и по съществен процесуален въпрос касаещ доказателствената сила на писмени доказателства които след поискване не са представени в оригинал. ВКС, след като взема предвид доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че след изключване на майката на касатора от ЖСК, членствените правоотношения били поети от ответника, като нотариалният акт за собственост бил съставен по време на брака. Касаторът поел и задължението към ДСК, като според съда е доказано участието на ищцата в изплащането на заема, както и че ответникът не доказал възраженията си за пълна трансформация. За да допусне делба на движимите вещи, съдът приел въз основа на гласни доказателства, че при напускане на семейното жилище от ищцата, вещите останали при ответника и следвали да бъдат допуснати до делба, включително и двата автомобила, за които няма данни да са снети от отчет. В касационната жалба се твърди, че член на ЖСК е била майката на касатора. По време на брака между страните тя прехвърлила членствените си права на сина си. Имотът обаче не бил СИО, тъй като стойността на жилището и гаража били заплатени изцяло от майката със заем от 12 000 лв., чрез извършено строителство от нея като член кооператор по право и нейни собствени средства. За участието на ищцата в изплащане на заема съдът според касатора незаконосъобразно се позовал на вносни бележки, които след поискване не били представени в оригинал. Съдът не обсъдил и всички свидетелски показания, а по отношение на посочените в жалбата движими вещи не било доказано че са във владение на касатора. Видно е от данните по делото, че страните са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на 03.04.1983 г. бил прекратен с влязло в сила решение на 19.06.2002 г. По време на брака били придобити апартамент с гараж, и два автомобила и движими вещи. Съгласно чл. 19 СК /отм./, вещите придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Според чл. 21 СК /отм./, когато вещите са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. Настоящият състав на ВКС счита, че презумпцията по чл. 19 СК /отм./ е частично оборена от касатора. Както е прието и в ППВС № 5 от 31.10.1972 г., въпросът дали жилището е придобито през време на брака следва да се решава с оглед на момента, в който юридически става придобиването на правото на собственост. Според чл. 35 ал. 2 ЗЖСК, правото на собственост върху имота се придобива от момента на снабдяването с нотариален акт по реда на чл. 35 ал. 2 от същия закон. Тъй като за недвижимите имоти касаторът се снабдил с нот. акт по време на брака, той е съпружеска имуществена общност, като в същото време следва да се прецени какво е участието на двамата съпрузи в придобиването.становено е по делото, че съгласно заповед № 307 от 26.03.1981 г. за отчужден имот В. Д. била обезщетена с тристайно жилище в ЖСК. ЖСК била учредена на 25.04.1981 г., а на 16.06.1981 г. било отстъпено право на строеж. Същата сключила договор за заем с ДСК на 29.06.1983 г. за 12 000 лв. По нейна молба, с решение на ОС на ЖСК от 14.06.1988 г. Величка Д. била изключена и на нейно място бил приет синът и В. Д. Действително, членствените права в ЖСК не са прехвърлени, а са придобити от В. Д. Съгласно нот. акт № 25 от 14.07.1989 г. В. Д. е признат за собственик на жилище и гараж, заедно с прилежащите им избено помещение, таван, склад и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, на общата стойност е 21 386 лв. Според акта, цената е покрита с 9 386 лв. собствени средства и 12 000 лв. заем от ДСК. Спори се дали майката на касатора е вложила свои лични средства в обектите. Доказано е, че В. Д. притежавала жилищен влог от 4 953 лв., изтеглен на 18.10.1981 г. В т. н. “П” за прехвърляне на заема на В. Д. изрично е вписано, че 4 953 лв. от жилищния влог на В. Д. са отнесени по сметка на блока, т. е изтегления от нея влог на 18.10.1981 г. не е съпружеска имуществена общност тъй като към този момент бракът между страните не е бил сключен. По делото липсват категорични доказателства за нейно лично участие в строителството, въпреки наличието на писмени доказателства че В. Д. се задължила да участвува със собствени строителни материали при изграждане на апартамента и гаража. Дали фактически такова участие е осъществено не е доказано, затова посочените стойности не могат да бъдат отчетени като принос на касатора при придобиването. Що се отнася до заема от 12 000 лв., той е отпуснат на касатора по време на брака му с ищцата и е бил изплащан от двамата съпрузи. Въззивният съд правилно е приел, че заемът е изплащан по време на брака и придобитото с него е в режим на съпружеска имуществена общност. В тежест на касатора е било да докаже възражението, че неговата майка е заплащала анюитетни вноски на заема. В тази връзка, представените от ищцата фотокопия от вноски бележки без да са представени оригиналите им, не оказват влияние върху изводите на съда за съвместен принос в изплащането на заема. Правилно въззивният съд е приел, че по отношение стойността на недвижимите имоти меродавна е окончателната цена посочена в нотариалния акт, а не прогнозната цена на жилищата и другите обекти в сградата посочени в таблицата на инвеститора. С оглед на изложеното, от стойността на апартамента и гаража 21 386 лв. на касатора следва да се признае частична трансформация за 4 953 лв. съгласно чл. 21 СК /отм./, или делбата следва да бъде допусната при квоти 13 169.5/21 386 ид. ч. за касатора и 8 216.5/21 386 ид. ч. за ищцата. В този смисъл въззивното решение следва да бъде корегирано. Решението е незаконосъобразно в частта, в която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази част, в която е допусната делба движими вещи за които не е доказано че съществуват към момента на предявяване на иска за делба. За посочените в жалбата движими вещи такива сведения по делото не се съдържат. Показанията на посочената от ищцата свидетелка са в смисъл че при напускане на дома от страна на ищцата през 2001 г. те са останали при касатора. Дори при фактическата раздялата те да са останали при касатора, не е доказано че към 2008 г. те все още се намират в негово владение и че физически съществуват. По отношение на лекия автомобил “Ф” не е доказано че още съществува като вещ, след като върху неговия талон има отбелязване че е бракуван на 20.11.2007 г. и номерата са върнати в КАТ. Жалбата е неоснователна по отношение на лекотоварен автомобил “У”, тъй като съгласно писмо на сектор “П”, същият е пререгистриран през 2006 г. с нов номер но на името на касатора, като няма данни да е спрян от движение или също да е бракуван. С оглед изхода на спора досежно квотите на съсобственост, жалбата е частично основателна и в частта, в която касаторът е осъден да заплати обезщетение за ползуване на недвижимите имоти определено на база по ½ ид. ч. квоти на съсобственост. Въз основа заключението на вещото лице, че за недвижимия имот се дължи месечно обезщетение от 105 лв., съобразно приетите квоти на съсобственост същото следва да бъде намалено от 52.50 лв. на 40 лв. месечно. По отношение на обезщетението за ползуване на двата автомобила, след като единият от тях не съществува, касаторът дължи обезщетение за ползуване само на лекотоварен автомобил “У” в размер на 20 лв. месечно. Предвид на горните съображения настоящият състав на ВКС приема, че въззивното решение следва да бъде частично отменено. Доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, съобразно приетото по-горе. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 1* от 22.12.2008 г. по гр. д. № 2633/08 г. на Окръжен съд гр. П. в частта, в която е оставено в сила решение от 17.07.2008 г. по гр. д. № 5/08 г. на Районен съд гр. К. с което са определени квотите на съсобственост, допусната е делба на движими вещи: 12 бр. пчелни кошери; центрофуга за мед; лек автомобил “Ф” с ДК № П* моторна резачка “Щ”; цветен телевизор “К”; записващо видео “Б”; ел. отоплителна печка “Д”; газова отоплителна печка “П”; хладилник с фризер “Ф”; прахосмукачка “Т”; немски аспиратор “Ш”; газова бутилка 20 л.; газова бутилка 5 л.; персийски килим за хол; кристални сервизи за шампанско 2 бр., за безалкохолно 1 бр.,за концентрат 1 бр., за ликьор 1 бр.; 5 бр.кристални вази; 3 бр. кристални фруктиери; сервиз за хранене от 12 части от бял порцелан; троянска разтегателна кръгла маса с 6 бр. дървени столове, както и в частта за заплащане на обезщетение по чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./ и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ИСКА за делба на следните движими вещи: 12 бр. пчелни кошери; центрофуга за мед; лек автомобил “Ф” с ДК № П* моторна резачка “Щ”; цветен телевизор “К”; записващо видео “Б”; ел. отоплителна печка “Д”; газова отоплителна печка “П”; хладилник с фризер “Ф”; прахосмукачка “Т”; немски аспиратор “Ш”; газова бутилка 20 л.; газова бутилка 5 л.; персийски килим за хол; кристални сервизи за шампанско 2 бр., за безалкохолно 1 бр.,за концентрат 1 бр., за ликьор 1 бр.; 5 бр.кристални вази; 3 бр. кристални фруктиери; сервиз за хранене от 12 части от бял порцелан; троянска разтегателна кръгла маса с 6 бр. дървени столове. ОПРЕДЕЛЯ квотите на съсобственост на страните по отношение на недвижимите имоти в размер на 13 169.5/21 386 ид. ч. за В. П. Д. и 8 216.5/21 386 ид. ч. за Ц. И. И.. ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./ за заплащане на обезщетението което В. П. Д. дължи на Ц. И. И. по отношение на недвижимия имот за разликата над 40 лв. до 52.50 лв. и за лек автомобил “Ф” в размер на 20 лв. месечно. ОСТАВЯ В СИЛА в сила решението в останалата му обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: