Ключови фрази


1

8



8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 375

София, 11.08. 2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 706 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Ж. Д., чрез адв. И. Д., срещу решение № 1520 от 14. 10. 2021 г. по в. гр. д. № 1405/2021 г., 3 състав на Варненския окръжен съд, с която е потвърдено решение № 260239 от 28. 01. 2021 г. по гр. д. № 5424/2019 г. на РС – Варна, с което:
1/. е отхвърлен предявеният от С. Ж. Д. против С. А. И., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност, на реална част с площ от 320 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ..........по одобрената кадастрална карта на [населено място], район А., м. „В.“, целият с площ от 909 кв.м., евентуално – собственик, на основание придобивна давност, на реална част с площ от 25 кв.м. (включваща стъпка в земята 7 кв.м. и тераси по измервания), а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята, от същия имот, която реална част от сградата попада в поземлен имот с идентификатор ..........и е отразена на скиците на лист 87 и на лист 88 от първоинстанционното дело.
2/ е прекратено, като недопустимо, образувано при липса на правен интерес от иска, производството по предявения от С. Ж. Д. против С. А. И., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална част от сградата с идентификатор ............., която реална част е с площ от 25 кв.м. (включваща стъпка в земята 7 кв.м. и тераси по измервания), а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята, навлизаща в поземлен имот ...........и отразена на скицата на лист 87 от първоинстанционното дело
3/. са уважени предявените от С. А. И. против С. Ж. Д. насрещни искове: иск по чл. 108 ЗС - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът С. А. И. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. .../2019 г., на описаната по-горе реална част с площ от 320 кв.м. от поземлен имот ...........по одобрената кадастрална карта на [населено място], район А., м. „В.“, и осъждане на С. Ж. Д. да му предаде владението върху същата; иск по чл. 109 ЗС – за осъждане на С. Ж. Д. да премахне частта от сградата с идентификатор .........., навлизаща в поземлен имот ..........и частта от същата сграда, попадаща в имота на ищеца с идентификатор ..........., но в зоната от 3 метра от страничната регулационна линия между УПИ............ и УПИ ....—...........по ЗРП на [населено място], район А., м.“В.“, които части са изобразени на скица-приложение 8 към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. Ж. Б. от 12. 05. 2020 г., приподписана от районния съдия като неразделна част от решението (л. 263 от делото на РС).
Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения: необсъждане на всички събрани по делото доказателства, необсъждане на всички твърдения, доводи и възражения на ищеца; непредоставяне на възможност на ищеца да предприеме действия за ангажиране на доказателства във въззивната инстанция, при наличие на оплакване във въззивната жалба за несъответствие на доклада с изискванията на чл. 146 ГПК; неправилна преценка на свидетелските показания. Твърди се необоснованост на фактическите изводи, както и нарушение на материалния закон – чл. 79 ЗС, чл. 92 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 200 ЗУТ. Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Подаден е отговор от ответника по касационната жалба С. А. И., чрез процесуалния му представител адв. В. Д., с който се развиват съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
По делото е установено, че съседните имоти на ищеца и ответника по кадастралния план от 1968 г. са съставлявали реални части от имот пл. № ........., с площ от 3 дка, собственост на наследници на С. Д. В., а именно: Я. Ж. Д., С. С. Ж., Ж. С. Д. (чийто наследник е ищецът С. Ж. Д.), Г. С. Д., Т. и Т. Х. Д. – по право на заместване на П. С. Д.. Наследодателят С. Д. В. е бил придобил имота на основание замяна по ЗТПС, срещу имот включен в регулационния план на града, съгласно констативен нотариален акт за собственост № .../9. 11. 1964 г. С договор за дарение, сключен с нотариален акт № ..../1974 г., Ж. С. Д. дарява на ищеца С. Ж. Д. 1/4 идеална част от описания имот от 3 дка, а с н.а. № ..../16. 07. 1992 г. С. Ж. Д. е бил признат за собственик, по давност, на целия имот от 3 дка.
На 31. 03. 1994 г. част от наследниците на С. Д. В. предявяват иск за делба срещу ищеца С. Ж. Д. и А. Е. А.. С решение от 20. 01. 1999 г. по гр. д. № 1758/1997 г. на В., оставено в сила с решение № 763 от 24. 01. 2001 г. на ВКС, 1 г.о., е допусната делба на процесния имот от 3 дка (лозе и овощна градина), между наследниците на С. В., при дялове: по 1/4 за С. Ж. Д., Д. И. Ж. и Н. Г. Й. и по 1/8 за Т. Х. Д. и А. Е. А..
В хода на делбеното производство, в периода 1994 г. – 1996 г., ищецът С. Ж. Д. построява процесната триетажна жилищна сграда в имота от 3 декара, според експерта - на най-високата част от имота, от която има изглед към Варненския залив. Сградата е построена незаконно. Издаденото разрешение за строеж № 61/1994 г. е за пристройка до 40 кв.м. в имот № ......от 3 дка, която следва да е долепена към съществуваща постройка, и се отнася до друга сграда с идентификатор ..........(в южната част от имота), а не до процесната жилищна сграда с идентификатор ............. Сградата, по своето съдържание и предназначение отговаря на изискванията на чл. 37 и чл. 40 ЗУТ, но с оглед разположението на терена и отстоянието от регулационната линия не отговаря на изискванията за „търпим строеж“, визирани в разпоредбите на чл. 25 и чл. 31, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ, тъй като част от нея навлиза в имота на ответника, а част – в зоната от три метра от регулационната линия, в която е недопустимо да има сграда на основно застрояване.
Втората фаза на делбата приключва с одобрена от съда спогодба от 25. 01. 2002 г. по гр. д. № 447/2001 г. на В., с която имотът се разделя на четири дяла: дял I от 0,990 дка, дял II от 990 дка, дял III от 960 дка и дял IV от 960 дка, като ищецът С. Ж. Д. получава и става изключителен собственик на дял II от 990 дка, а Д. И. Ж. (частен праводател на ответника С. А. И. по договор за продажба) придобива дял III от 960 кв.м.
По КП от 1950 г. част от имота от 3 дка е попадал в имот пл. № ..., а част в терен без кадастрален номер. По КП от 1968 г. имотът от 3 дка е нанесен като имот пл. № 2224. След одобряване на съдебната спогодба, през 2002 г., се изменя кадастралния план от 1968 г., като имот пл. № ..........по КП от 1968 г. се разделя на четири имота с планоснимачни номера ......, .........., ...........и ..........., съгласно скицата на вещото лице по одобрената съдебна спогодба. През 2005 г. е одобрен първият регулационен план, по който за описаните имоти се отреждат четири парцела, като за имота на ищеца е отреден УПИ .............., а за имота на праводателя на ответника - УПИ ...—............. През 2008 г. е одобрена КК, по която имотът на ищеца се нанася като имот с идентификатор ..............., а имотът на праводателя на ответника – като имот с идентификатор ............. Границите между дял 2 и дял 3 от имот пл. № ..........по скицата на вещото лице по одобрената съдебна спогодба, между имот пл. № ...........и имот пл. № ...........по изменения през 2002 г. КП, между поземлен имот с идентификатор ............и поземлен имот с идентификатор ...........по одобрената КККР през 2008 г. и между УПИ .............. и УПИ ................ по регулационния план, одобрен 2005 г., съвпадат.
В КП от 1950 г. и в КП от 1968 г. процесната триетажна жилищна сграда, построена 1994-1996 г., не е отразена. Местоположението на процесната триетажна жилищна сграда е било отразено невярно на скицата-проект за разделяне на имот пл. № .....по плана от 1968 г. на четири дяла, изготвена от вещото лице Д. Й. в производството по гр. д. № 447/2001 г. на В. (на лист 100 от същото) и приподписана от районния съд, по която е постигната и одобрена спогодбата във втората фаза на делбата. Според скицата, сградата е попадала в дял II, с отстояния от източната и западна граница с дял I и дял III, а фактически, към извършване на делбата границата между двата имота е минавала през триетажната жилищна сграда. Жилищната сграда не е нанесена и отразена като съществуващ обект при изменението през 2002 г. на КП от 1968 г., с което от имот пл. № ..........се образуват 4 имота с планоснимачни номера ............, ............, ..........и .............. Същата не е отразена в кадастралния план, а местоположението й е било такова, че през нея е минавала отразената в плана имотна граница между имоти пл. № .........., .......... Местоположението на жилищната сграда е отразено неправилно в одобрения през 2005 регулационен план, с който имотите за пръв път се включват в регулация и по който за имот пл. № ...........е отреден УПИ ..........., а за имот пл. № ............е отреден УПИ ............... Според отразяванията в регулационния план, процесната жилищна сграда е нанесена с отстояние 4 метра от западната регулационна линия и с отстояние 3 метра от източната регулационна линия, а фактически регулационната линия между двата урегулирани поземлени имота е преминавала през сградата. В одобрената през 2008 г. кадастрална карта за пръв път е отразено действителното местоположение на процесната жилищна сграда и е отразено, че границата между ПИ .............на ищеца и ПИ ..............на ответника по одобрената КК преминава през сградата.
Реална част от сградата (изобразена на скица-приложение № 8 към заключението на СТЕ, приподписана от районния съд като неразделна част от решението, л. 263 от първоинстанционното дело, и на скица № 12 на л. 267 от първоинстанционното дело) попада в имота на ответника по иска по чл. 109 ЗС с идентификатор ............и в зоната от 3 метра от източната регулационна граница с имота на ответника, в която не се допуска строителство на сграда на основно застрояване, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗУТ, а друга реална част от сградата попадат в имота на ищеца по иска по чл. 109 ЗС с . идентификатор............
Съществуващата на място, от 2002 г., между двата имота ограда (телена ограда, монтирана на железни колове) не е отразявана в никой от плановете. Същата не минава по общата имотна и регулационна граница по кадастралния план, регулационния план и кадастралната карта, а навлиза с 320 кв.м. в имота на ответника с идентификатор ............и минава по линията със син контур на подписаната от районният съд скица на лист 263 от първоинстанционното дело, а спорната площ от 320 кв.м. е отграничена със сини точки на същата скица, съответно между точките АБСД на скица-приложение № 7 към заключението на съдебнотехническата експертиза. На скица № 8, л. 263, с червен пунктир е посочена линията, след която е площта от 3 метра до регулационната граница с парцела на ответника, в която не е допустимо да има сгради на основно застрояване. Оградата е поставена след одобряването на съдебната спогодба по делбеното дело и оттогава до предявяване на иска спорните 320 кв.м. са приобщени към имота на ищеца. Впоследствие оградата е премахната, за да се почисти имотът на ответника, който бил буренясал, но колчетата са останали. През 2008 г., когато разбрал, че по КК имотната граница между имоти с идентификатори ............и ..............минава през построената от ищеца къща, ищецът правил безуспешен опит да се споразумее със собственика на имота с идентификатор .............Д. И. Ж. досежно спорната реална част от 320 кв.м.
На 14. 03. 2019 г., с н.а. № ........../2019 г., Д. И. Ж. продал на С. А. И. поземлен имот с идентификатор ..............по КККР.
При тези установени обстоятелства, въззивният съд е приел следното от правна страна:
Предявеният от С. Ж. Д. против С. А. И. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност, на реална част с площ от 320 кв.м. от поземлен имот с идентификатор .............по одобрената кадастрална карта на [населено място], район А., м. „В.“, целият с площ от 909 кв.м., евентуално – собственик, на основание придобивна давност, на реална част с площ от 25 кв.м. по измервания (включваща стъпка в земята 7 кв.м. и тераси), а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята, от същия имот, които реални части са отразени на скиците на лист 86 и на лист 87 от първоинстанционното дело, е приет за неоснователен. Спорната реална част от 320 кв.м. от имот пл. № ..........по изменения през 2002 г. КП от 1968 г., съответно от ПИ ...............по одобрената през 2008 г. кадастрална карта и от УПИ ............... по одобрения през 2005 г. ПУП-ПЗ не е придобита от С. Ж. Д. на заявеното основание - давност. Възприето е напълно становището в служебно известно на настоящия състав решение № 154 от 21. 12. 2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на ВКС, 1 г.о., както и в цитирани в обжалвания акт решения на ВКС – решение № 67 от 16. 06. 2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г., 2 г.о. и решение № 102 от 30. 05. 2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г., 1 г.о., според което разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ установява забрана за придобиване по давност на реални части от поземлени имоти, неотговарящи на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ. Изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ е предвидено само в случаите, при които реалната част се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ – за упълномеряването му с оглед изискванията за минимални размери на УПИ по чл. 19 ЗУТ. На давността за реалната част по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който реалната част от съседен имот се придава при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ или на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, но не и собственик на УПИ, който е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години. Изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на придобивната давност, а не фактическо присъединяване. Съдът е длъжен служебно да прилага чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, тъй като разпоредбите са императивни. В случая завладяната от ищеца реална част от 320 кв.м. от имота на ответника не е отговаряла на изискванията за минимални размери в чл. 19 ЗУТ, поради липсата на изискуемо лице по норматив. Изключението на чл. 200, ал. 2 ЗУТ е неприложимо, тъй липсва присъединяване на спорната реална част от имота на ответника към съседния имот на ищеца за упълномеряването му (няма придаваеми части при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ). Съгласно първия одобрен регулационен план през 2005 г. спорните 320 кв.м. са включени в парцела на ответника, а не в парцела на ищеца и от 2005 г. съставляват реална част от УПИ .............. на ответника.
Прието е, че в частта по предявения от С. Ж. Д. против С. А. И., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална част от сградата с идентификатор .............. с площ от 25 кв.м. (включваща стъпка в земята 7 кв.м. и тераси по измервания), а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята, навлизаща в поземлен имот ................, която реална част е отразена на скицата на лист 87 от първоинстанционното дело, производството е прекратено от първоинстанционния съд с влязло в сила определение.
Предявеният насрещен иск по чл. 108 ЗС е приет за основателен по съображения, че ищецът по същия С. И. е придобил спорната реална част от 320 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ...............на основание договор за покупко-продажба, сключен с Д. И. Ж., с н.а. № ........../2019 г., а праводателят му е придобил собствеността по наследство и делба, и по съображения, че ищецът упражнява фактическа власт върху същата без основание.
Предявеният насрещен иск по чл. 109 ЗС е приет за основателен. Прието е, че съгласно разясненията, дадени ТР № 4/6. 11. 2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, съществуват хипотези, при които не е необходимо ищецът да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право – например, когато ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот, както и в случаите, при които действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, установени в благоустройствените закони, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. В случая, реална част от сградата попада в имота на ищеца по насрещния иск по чл. 109 ЗС, а друга реална част от същата сграда попада в имота на ответника по иска по чл. 109 ЗС, но в зоната от 3 метра от източната регулационна граница, в която е недопустимо изграждането на жилищни сгради, съгласно чл. 31 ЗУТ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят няколко въпроса във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, един от които касае задължението на въззивния съд да обсъди твърденията, доводите и възраженията на страните, относими към спорния предмет, както и да извърши самостоятелна преценка на всички относими, допустими и необходими за разрешаване на спора доказателства. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос, тъй като същият е разрешен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения.
Не са обсъдени твърденията на касатора – ищец по първоначалния и ответник по насрещните искове, че съгласието на съделителите за доброволно разделяне на делбения имот, застроен с незаконна триетажна сграда, както и преценката на съда за одобряване на така постигнатата спогодба са формирани въз основа на скица-проект за разделяне, която не отразява действителното местоположение на процесната жилищна сграда (според скицата, подписана от съда като неразделна част от определението за одобряване на спогодбата, процесната жилищна сграда се намира в дял II, на отстояние от западната и източната граници с дял I и с дял III, а в действителност границата между дял I и дял III преминава през триетажната жилищна сграда). Не са обсъдени твърденията на касатора, че в изменението на КП от 2002 г. процесната сграда въобще не е нанесена, а имотната граница между двата имота минава през нея, че в РП от 2005 г. е отразена с различно от действителното местонахождение – нанесена е в парцела на ищеца, с отстояния от 4 и 3 метра от западната и източна регулационни граници, а фактически регулационната граница е минавала през сградата, че за пръв път в одобрената през 2008 г. КК е отразено действителното местоположение на сградата, като обект на кадастъра. Не е обсъдено дали посочените факти биха могли да се отразят и по какъв начин върху претендираните от страните права.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1520 от 14. 10. 2021 г. по в. гр. д. № 1405/2021 г., 3 състав на Варненския окръжен съд.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на касатора С. Ж. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 245, 40 лв. по сметка на ВКС, като го предупреждава, че при неизпълнение в срок на така даденото указание касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: