Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №149   София, 13.04.2010 год.     ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о.  в публично заседание на десети февруари, две хиляди и десета година в състав:   Председател: Капка Юстиниянова Членове: Любка Богданова                   Светла Димитрова   при секретаря Райна Стоименова                                                          и в присъствието на  прокурора                                                  като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова          гр.д. 3830       по описа  за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на “В” ООД, гр. В. срещу въззивно решение от 13.05.2008 г. по гр.д. № 214/2008 г. на В. окръжен съд, с което е отменено решението на В. районен съд от 8.01.2008 г. по гр.д. № 1269/2007 г. и е постановено ново, с което дружеството е осъдено да възстанови за своя сметка водоподаването към имота на ул.”С” № 25 в гр. М., представляващ 1/2 ид.ч. от УПИ *, кв.2 по плана на гр. М., целият с площ от 415 кв.м., ведно с първия етаж на застроената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и лятна кухня, застроена в имота. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, като искането е за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции. Ответницата по касационната жалба В. М. И. чрез пълномощника й адв. К. Т. изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. С определение № 179 от 25.02.2009 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по правния въпрос за правната квалификация на предявения от ищцата иск. Върховният касационен съд, ІІІ г.о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение по чл.290, ал.2 ГПК намира следното: За да отмени решението на първата инстанция, с което е отхвърлен предявеният от В. И. срещу “В” ООД, гр. В. иск за осъждане на ответника да възстанови за негова сметка неправомерно прекъснатото водоснабдяване в собствения й недвижим имот и го уважи въззивният съд е приел, че иска с правно основание чл.109 ЗС е основателен. Изложил е съображения, че между страните по делото са налице облигационни отношения във връзка с предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от оператора “В” ООД, гр. В. за имота, собственост на ищцата. Приел е, че прекъсването на водоснабдяването от страна на жалбоподателя е неправомерно и с това неоснователно действие той пречи на ищцата да упражнява правата си на собственик в пълен обем. Решението е неправилно. В. М. И. е сезирала В. районен съд с искова молба, чиято обстоятелствена част съдържа данни за извършено от ответното дружество прекъсване на водоподаването към собствения й недвижим имот: 1/2 ид.ч. от УПИ *, кв.2 по плана на гр. М., първи етаж от застроената в имота двуетажна жилищна сграда и лятна кухня, с което се създавали пречки да ползва нормално същият. Посочено е, че закупила имота през 2004 г., а през 2006 г. подменила старата водоснабдителна система, но не е ползвала вода, а ответното дружество неоснователно приело, че сама е възстановила захранването към имота и прекъснало водоснабдяването, като с това я лишило от възможността да ползва в пълен обем правата си на собственик на имота. При така изложените обстоятелства, петитумът съдържа искане за възстановяване на неправомерно прекъснатото водоподаване към имота. С оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба, предявеният иск е с правно основание чл. 109 от ЗС. Следователно, въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по така заявеното спорно право. В настоящия случай по делото е установено, че между ищцата и ответното дружество са налице облигационни отношения във връзка с предоставяне на водоснабдителни услуги от последното към имота на ищцата.становено е също така, че дружеството е прекъснало водоподаването към имота на 14.12.2006 г., след като от негови служители е било констатирано и съставен протокол от същата дата, че ищцата сама е възстановила захранването на имота с вода. Събраните по делото доказателства са във връзка със съществуващата между страните облигационна връзка и обстоятелството изправна страна ли е ищцата и може ли ответното дружество да прекъсне водоподаването. При така установените факти, въззивният съд неправилно е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е основателен. Искът с правно основание чл.109 ЗС служи за защита правото на собственост срещу неоснователно въздействие и посегателства върху обекта на собственост. От характера на иска следва, че всяко увреждащо въздействие върху имота на ищеца може да бъде предмет на предвидената петиторна защита, т. е. всяко въздействие, което противоречи на установения правен режим на ползуване на имотите по този начин, накърнява чуждите права. На петиторна защита чрез негаторен иск подлежи всяко неоснователно въздействие, създаващо обективни пречки за нормалното ползуване на имота от собственика. В случая не е налице фактическия състав на чл.109 ЗС, защото предприетите от ответното дружество действия са в резултат на поведението на ищцата, като с тези действия не се накърнява правото на собственост, а предприемането им е резултат от наличието на облигационни отношения между страните, и възможността на дружеството при констатиране на действия от страна на потребителя или трети лица довели до нарушаване на нормативните изисквания във връзка с предоставяне на В и К услуги да прекъсне извършването на същите. Предприетите от В и К оператора действия, като мярка за уреждане на облигационните отношения с потребителя не обективират елементите на фактическия състав по чл. 109 ЗС. Като е уважил иска по чл.109 ЗС, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което ще следва да се отмени и по реда на чл.293 ГПК се постанови ново, с което искът се отхвърли. Ищцата ще следва да заплати на ответното дружество съдебни разноски за всички инстанции общо в размер на 250 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о.   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивно решение от 13.05.2008 г. по гр.д. № 214/2008 г. на В. окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. М. И., ЕГН **********, гр. М., ул. “. № 6, вх. Б, ет.V, ап.29 срещу “В” ООД, гр. В., ул.” Ал. С. ” № 2 иск за осъждане на ответника да възстанови неправомерно прекъснато водоподаване към собствения й недвижим имот: 1/2 ид.ч. от УПИ *, кв.2 по плана на гр. М., първи етаж от застроената в имота двуетажна жилищна сграда и лятна кухня, находящ се в гр. М., ул.”С” № 25, на основание чл.109 ЗС. Осъжда В. М. И. да заплати на “В” ООД, гр. В. направените съдебни разноски за всички инстанции в размер на 250 лв.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :