Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 287   София, 16 септември  2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на двадесет и девети май две хиляди и девета година и в състав:                                                                 Председател: Иван М.Недев                                                                         Членове: Ивета Анадолска                                                                                             Капка Костова   при секретар Аврора Караджова ...……………    и с участието на прокурора Петя Маринова ............... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 264/2009 год.             Осъденият Тодор Маринов Тодоров иска да се възобнови нохд1615/2008г. на РС-Русе на основание чл.422,ал.1,т.5 НПК. Конкретни доводи и съображения не излага, а защитата му в съдебното заседание поддържа, че без основание не са събирани искани от него доказателства и че наложеното наказание е явно несправедливо защото по размер е над средния размер на санкцията. Повереник на частния обвинител и граждански ищец е на становище искането да остане без уважение като неоснователно. Прокурорът поддържа искането да остане без уважение като неоснователно. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, І-во н.о.намира: С влязлата в сила на 12.ІІ.2009г. присъда № 215/30. Х.2008г. по нохд 1615/2008г. на РС-Русе, потвърдена с въззивно решение №17/12.ІІ.2009г. по внохд 4/2009г. на ОС-Русе Т. М. Т. е признат за виновен и осъден за две престъпления, както следва: 1. по чл.211, предл.І-во и ІІ-ро във вр. с чл.209,ал.1 и чл.54 НК на 7(седем) години лишаване от свобода за това, че в периода м.ІХ.2005г. – м.ІІІ.2006г. в Русе и с. Н., обл. Силистра, при опасен рецидив измамил Ст. Ч. С. , че ще му съдейства да псе изготви проект за отпускане и получаване на субсидия от ДФ „Земеделие” – София и с това му причинил имотна вреда в размер на 25000лв., големи размери и случаят е особено тежък; 2. по чл.316 във вр. с чл.308,ал.1 и чл.54 НК на 2(две) години лишаване от свобода за това, че през периода 21.VІІІ.2006г. – 20.ІХ.2006г. в Русе съзнателно се ползвал от неистински официален документ – писмо, изх. № КО-1234/21.VІІІ.2006г., адресирано до Ст. С. и на което бил придаден вид, че е писмено изявление на директора ДФ „Земеделие”-София, като за съставянето му не може да се търси отговорност от подсъдимия; на основание чл.23 НК е наложено на подсъдимия да изтърпи 7(седем) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване; осъден е да заплати на пострадалия С. 25000лв., обезщетение за имуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Доводите са неоснователни – правилно първата инстанция е отказала да събира доказателства за установени с други доказателства обстоятелства. Без значение дали доказателствата са резултат на активно поведение на обвинението или защитата. В определението си от закрито заседание на 21.І.2009г. и въззивният съд с надлежни мотиви е отказал преразпит на пострадалия и разпит на свидетели. Няма нарушения на процесуалните правила, още повече – съществени. Не е налице и касационното основание явна несправедливост на наложеното наказание. То е съобразено с подчертано високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, с възможността да се постигнат целите на наказанието по чл.36 НК. Касае се за тежко престъпление с множество квалифициращи признаци, за което е съответно и тежко наказание. По тези съображения и аргумент за обратното на чл.425,ал.1 НПК ВКС, І-во н.о.     Р Е Ш И:     Оставя без уважение искането на осъдения Т. М. Т. да се възобнови нохд1615/2008г. на РС-Русе Решението не подлежи на обжалване.     Председател:   Членове: