Ключови фрази
Отмяна по молба на трето лице * отмяна-нарушено право на участие

3
Решение по т.д. № 1016/12 на ВКС, ТК,ІІ т.о.

Р Е Ш Е Н И Е

№. 79

гр. София, 07.05.2013 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и трети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


и при участието на секретаря Лилия З. като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1016/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.304 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] -гр. София за отмяна на основание чл. 304 ГПК на решение №4 на Върховен касационен съд постановено на 21.03.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. по описа на ТК,ІІ т.о., с което е отменено решение №461 от 04.10.2010 г. по в.гр.д. №649/2010 г. на ОС-Добрич и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] –гр.София да заплати на основание л.208 ал.1 КЗ на Д. П. Г. сумата от 3 000 лева –част от незаплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС”, ведно със законната лихва от предявяване на иска 27.08.2009 г. до окончателното плащане, както и 650 лева-съдебни разноски.
В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменително основание по чл. 304 ГПК: молителят [фирма] -гр. София като лизингодател по договор за лизинг на увредениото МПС предмет на сключената в негова полза имуществената застраховка не е бил страна по делото, което се е развивало по иска за застрахователно обезщетение на лизингополучателя Д. П. Г. срещу застрахователното дружество по застраховката „Каско на МПС”. За да обоснове наличие на хипотезата на отмяната на постановеното по спора съдебно решение, молителят се позовава на твърдението, че този съдебен акт има сила и спрямо него.
Ответникът по молбата по чл.304 ГПК [фирма] счита същата за основателна.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила решение в срока по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК, доколкото не се установява, кога атакуваното решение е станало известно на молителя.
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.
Видно от данните по делото, с решението, чиято отмяна се иска [фирма] –гр.София е осъден да заплати на основание чл.208 ал.1 КЗ на Д. П. Г. сумата от 3 000 лева –част от незаплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС” сключен с ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска 27.08.2009 г. до окончателното плащане, както и 650 лева-съдебни разноски. Молителят [фирма] -гр. София като лизингодател по договор за лизинг на увреденото МПС предмет на сключената имуществената застраховка не е бил страна по делото, което се е развивало по иска за застрахователно обезщетение на лизингополучателя Д. П. Г. срещу застрахователното дружество по застраховката „Каско на МПС”. За да обоснове наличие на хипотезата на чл.304 ГПК за отмяна на така постановеното по спора съдебно решение, молителят се позовава на твърдението, че този съдебен акт има сила и спрямо него.
Съгласно разпоредбата на чл. 304 от ГПК лицето, което не е било страна по делото може да иска отмяна на решението само, когато същото има сила и спрямо него по смисъла на чл.216 ал. 2 ГПК, т.е. последното се явява задължително необходим другар в процеса на съответната страна в производството. Подобно другарство е налице, когато с оглед естеството на спорното право или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички страни по съответното спорно правоотношение . Като типичен пример за задължително необходимо другарство на страната на ответника съдебната практика припознава случаите , когато се оспорват правата на съпруг върху вещ в режим на съпружеска имуществена общност или правото на една от страните сключили договор, чиято действителност се оспорва от трето за договора лице. В тези случаи, няма как решението да не обвърже и двете страни по спорното правоотношение, дори и едната да не е била конституирана и участвала в съдебния процес, с оглед неделимостта на спорното право. В настоящия случай решението, чиято отмяна се иска е постановено по иск на едната страна по договора за застраховка „Каско на МПС” срещу самия застраховател покрил съответния застрахователен риск. Следователно не е налице необходимо другарство на страната на ответника в хипотезата на чл.216 ал.2 ГПК и молителят като лизингодател по договор с лизингополучателя, в чиято полза е присъдено застрахователното обезщетение не се явява обвързан от силата на пресъдено нещо на това решение, доколкото съгласно чл.298 ал.1 от ГПК неговите субективни предели се разпростират само между страните по делото, по което е постановено самото решение. Ето защо, за молителя не е преклудирана възможността да упражни по исков ред защитата на твърдяното за съществуващо в негова полза право върху застрахователното обезщетение, което се основава на договора за лизинг сключен между него като лизингодател и лизингополучателя Д. П. Г. с предмет увреденото от застрахователното събитие МПС.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не е налице соченото основание по чл.304 ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд


РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на на [фирма] -гр. София за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение №4 на Върховен касационен съд постановено на 21.03.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. по описа на ТК,ІІ т.о.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.