2 Р Е Ш Е Н И Е № 421 гр. София, 10.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1135 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя В. Б. Д., приподписана от адв. С. П., против въззивното решение без номер от 12 март 2010 г., постановено по гр.д. № 7458 по описа на Софийския градски съд за 2009 г., в частта му, с която е отменено решение без номер от 6 април 2009 г., постановено по гр.д. № 163 по описа на районният съд в [населено място] за 2008 г. и вместо него касаторът е осъден да заплати на Л. Й. Ч. от [населено място] сумата от 40 хиляди лева, на Т. И. Ч. от [населено място] сумата от 40 хиляди лева и на Й. И. И. от [населено място] сумата от 50 хиляди лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателя на ищците И. Й. Ч., ведно с лихвата от 11 май 2007 г.; касаторът е осъден да заплати на Ч. 1300 лева държавна такса и разноски общо от 992,59 лева, както и държавна такса от 2600 лева. Касационното обжалване е допуснато с определение № 531 от 7 април 2011 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса следва ли наличието на алкохол в кръвта на пострадалия да бъде преценявано в контекста на чл. 201, ал. 2 КТ. По поставения въпрос касаторът сочи, че при осъществяване на увреждането в работно време в състояние на алкохолно опиянение, поведението не може да се окачестви по друг начин освен като груба небрежност и пострадалият съзнателно е увеличил риска от увреждане. Ответниците Л. Й. Ч., Й. И. И. и Т. И. Ч. – тримата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Н., в отговор сочат, че в разглеждания случай няма основание да се твърди, че е налице груба небрежност. С решението си въззивният съд приел, че, за да е налице съставът на чл. 201, ал. 2 КТ е необходимо работодателят да установи и докаже наличието на “груба небрежност” допусната от работника и допринесла за злополуката; данни за това, че работникът е знаел, че с действията си би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати, не са представени по делото; наличието на алкохол в кръвта не представлява “груба небрежност” по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. В отговор на поставения правен въпрос касационният съд приема следното: Едно от основните законово установени задължения на работника при изпълняване на трудовите му задължения е да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работно време алкохол или друго упойващо вещество – чл. 126, т. 2 КТ. Според установеното разбиране на съдилищата, възприето и в задължителната практика на ВКС – решение № 510 по гр.д. № 1923 за 2009 г. на ІV ГО, като “груба небрежност” следва да се оцени поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. ВКС в задължителната си практика (например в решение № 551 по гр.д. № 64 за 2009 г. на ІV ГО) още приема, че употребата на алкохол по време на работа представлява нарушение на трудовата дисциплина, като тежестта на нарушението зависи от отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд. Безусловният извод за осъществяване на нарушение на трудовата дисциплина в случай на употреба на алкохол в работно време, съчетан с характера на осъществяваната работа, явната възможност от настъпване на трудова злополука поради нарушаване на правилата за безопасност на труда и лекомисленото предвиждане на пострадалия, че може да предотврати настъпването й, довеждат до заключението за липса на полагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил. При тези съображения е безспорно, че наличието на алкохол в кръвта на пострадалия в следствие на нарушаване на задълженията по чл. 126, т. 2 КТ следва да бъде преценявано в контекста на чл. 201, ал. 2 КТ. Касационната жалба е основателна. Относимите обстоятелства са следните: Не е спорно, че касаторът и наследодателят на ответниците в касационното производство са били в трудово правоотношение, прекратено със смъртта на И. Ч. на 11 май 2007 г. Смъртта на Ч. настъпила към 14 часа при пренасяне на метална конструкция от скеле, слизайки по необезопасено вътрешно стълбище, при което пострадалият залитнал и паднал от височината на VІІ етаж в междустълбищното пространство. Злополуката е призната за трудова с разпореждане по чл. 60 КСО. Според представеното копие на съдебномедицинска експертиза на трупа на Ч., във взетите проби от кръвта и урината на починалия за алкохол се установили съответно 2,4% и 2,1%, които количества са в границите на средна степен на алкохолно опиване, обикновено характеризиращо се с нарушения на концентрацията, вниманието, координацията на движенията и други забавени реакции; по-високите стойности в кръвта показват, че към момента на смъртта обмяната на алкохола в организма е в резорбтивен период. Наличните данни за съдържим в кръвта и урината на пострадалия алкохол, са останали извън преценката на въззивния съд. Искането на касатора да се снабди с необходимите му доказателства, съдържащи се в дознанието по случая, е оставено без уважение. При събраните доказателства не е ясно дали съответното количество упойващо вещество е резултат от употреба на алкохол в работно време или от друга причина. Без събирането на съответните доказателства не е възможна преценката за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, поради което се налага отмяна на въззивното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение без номер от 12 март 2010 г., постановено по гр.д. № 7458 по описа на Софийския градски съд за 2009 г., в обжалваната му част, с която е отменено решение без номер от 6 април 2009 г., постановено по гр.д. № 163 по описа на районният съд в [населено място] за 2008 г. и вместо него [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] е осъден да заплати на Л. Й. Ч. от [населено място] сумата от 40 хиляди лева, на Т. И. Ч. от [населено място] сумата от 40 хиляди лева и на Й. И. И. от [населено място] сумата от 50 хиляди лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателя им И. Й. Ч., ведно с лихвата от 11 май 2007 г., [фирма] е осъден да заплати на Ч. 1300 лева държавна такса и разноски общо от 992,59 лева, както и държавна такса от 2600 лева. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената му част от въззивния Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: