О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60302
София, 07.07. 2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 954 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Община – В., чрез главен юрисконсулт С. Ц., против решение № 260056 от 1. 12. 2020 г. по в. гр. д. № 1507/2019 г. на АС – Варна, ГО, 2 с-в, с което е потвърдено решение № 260097/15. 07. 2010 г. по гр. д. № 1507/2019 г. на ОС – Варна, с което е признато за установено по отношение на М. К. Х., че Община – В. не е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица], съставляващ поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 2211 кв.м. Твърди се, че при постановяване на решението е нарушена разпоредбата на чл. 235 и чл. 236 ГПК, както и на чл. 269 ГПК, тъй като въззивният съд не е направил самостоятелен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства пред двете инстанции, не е обсъдил всички оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, съдържащи се във въззивната жалба, както и всички доводи и възражения на страните. Поддържа се и необоснованост на фактическите изводи за упражнявано от ищцата владение върху имота и за непроведено отчуждително производство по отношение на имота. Сочи се и противоречие с материалния закон – с разпоредби от З. /отм./, ЗУТ, ЗМСМА, ЗОС, ЗС. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск.
Ответницата по касационната жалба М. К. Х., в писмен отговор подаден чрез пълномощника й адв. Д. П., изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Делото има за предмет предявен от М. Х. против Община – В. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено между страните по делото, че Община – В. не е собственик на процесния поземлен имот, индивидуализиран по-горе в настоящото определение. Правният интерес от иска е обоснован с обстоятелството, че ищцата владее имота от месец април 2000 г. до сега и го е придобила по давност, но не е успяла да се снабди с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, тъй като имотът бил актуван като частна общинска собственост.
Община-В. е оспорила иска като неоснователен. Направила е възражение за липса на правен интерес от предявяването му, тъй като ищцата нито е владяла имота, нито го е придобила по давност, а и това е било невъзможно с оглед разпоредбите на чл. 86 ЗС и пар. 1 ЗДЗС, тъй като имотът е бил държавна собственост, трансформирана в общинска по силата на закона. Заявено е, че общината е собственик на имота на основание чл. 7, ал 1, т. 3 ПЗР ЗМСМА – проведено отчуждително производство през 1980 г. по реда на З. (отм.) и ППЗТСУ (отм.) и трансформиране на държавната собственост в общинска по силата на закона или на осн. пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС (ДВ, бр. 96/99 г.) – касае се за незастроен имот частна държавна собственост, отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, съгласно предвижданията на действащите към 1999 г. устройствени планове.
Прието е за установено, че с АЧОС № 9912/5. 07. 2018 г. процесният имот е бил актуван като имот частна общинска собственост, на осн. чл. 59, ал. 2 ЗОС, като за същия са съставяни А. № № ...../7. 01. 2016 г. и ...../7. 01. 2016 г. – с първия като общинска собственост са актувани 49/379 ид.ч. от ПИ ..... (за останалите 330/379 ид.ч. отчуждаването е отменено в полза на А. Р. и Г. Н., с влязло в сила решение от 2000 г. по адм. д.- № 438/1999 г.), а с втория като общинска собственост е актуван ПИ ..... с площ от 4267 кв.м., включващ и процесния имот. И в двата акта от 2016 г. като основание за актуване е посочена разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС.
Установено е от заключението на съдебно-техническата експертиза, че процесният имот с идентификатор ..... по КК от 2008 г., с площ от 2211 кв.м., по първия КП от 1956 г. е бил извън регулация, съставлявал е лозе и от него 256 кв.м. попадат в имот пл. № ..... (целият от 1788 кв.м., записан в разписната книга на н-ци на С. Н. Д.), 400 кв.м. – в имот пл. № .... (целият от 2398 кв.м., записан на Г. Л.) и 1530 кв.м. – в имот пл. № ..... (целият от 2216 кв.м., записан на И. Г. Л.). С изменението през 1968 г. на РП от 1966 г. процесният имот е бил отреден „За етнографски паметник“, а по РП от 1975 г. е преотреден за „Ресторант с озеленяване“. Такова е било отреждането за имота и по РП от 1980 г. и РП от 1983 г. По КП от 1988 г. имотът е съставлявал част от територия, която по РП от 1983 г. е отредена за „Ресторант с озеленяване“. През 1995 г. е попълнен КП от 1988 г. с нанасяне на имот пл. № ....., с площ от 2169 кв.м., съвпадащ с имот пл. № ....., на основание заповед на кмета за отмяна на отчуждаването – този имот не се включва в спорния. През 2007 г. е попълнен КП от 1988 г. с имот пл. № ..... с площ от 383 кв.м., на основание влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 438/99 г. на В., АО за отмяна на отчуждаването на 330 кв.м.в полза на А. Р. и Г. Н. и 50 кв.м. в полза на Р. П. и Д. А. Възстановените 330 кв.м. са във връзка с извършено отчуждаване на бивш имот пл. № ..... по КП от 1956 г. По КК одобрена 2008 г. процесният имот е съставлявал първоначално реална част от ПИ с идентификатор ..... с площ от 4267 кв.м., след промяна на картата през 2015 г. - ПИ с идентификатор ..... с площ от 4267 кв.м. и ПИ с идентификатор ..... (относно който отчуждаването е отменено със съдебно решение по адм.д. № 438/99 г. на В., АО и собствеността възстановена) с площ от 397 кв.м., като процесният имот обхваща 1972 кв.м. от ПИ ..... и 239 кв.м. от ПИ ....., а понастоящем процесният имот съставлява ПИ ....., с площ от 2211 кв.м. От 2008 г. до 2017 г. е бил предвиден „За ниско застрояване“. Със заповед от 31. 10. 2017 г. е одобрен ПУП – ПРЗ, по който за ПИ ....., с площ от 2211 кв.м., е отреден УПИ I – ....., в кв. ....., предназначен „За високо застрояване“.
Експертът е установил, че заместник – кметът на общината, във връзка с преписка вх. № РД-9-94-В-62/12. 03. 2009 г. и по повод запитване относно собствеността на имоти в района на вятърна мелница в 25 м.р. В. е отговорил, че имоти ..... и ..... по КП от 1956 г., от които реални части образуват процесния имот (от първия – 256 кв.м., от втория – 1530 кв.м.), са били отчуждени от собствениците им – физически лица, със заповеди на председателя на ИК на ОбНС, за реализиране на предвиденото по плана от 1975 г. мероприятие „Ресторант и озеленяване“. По конкретно: а/. имот пл. № ..... бил отчужден за осъществяване на мероприятието „Обходен път [улица]от наследниците на С. Н. Д. (посочени са поименно 10 физически лица), които са били обезщетени парично; относно този имот отчуждаването е отменено с влязло в сила съдебно решение по административно дело и същият е реституиран на посочените лица; б/. имот пл. № ..... е бил отчужден със заповеди на председателя на ОбНС – В. на части, както следва: а/. от пл. № .....-А – отчуждени общо 265 кв.м. от собствениците (посочени са имената на 3 бр. физически лица), за което същите са били обезщетени с два апартамента – ап. ....., ет. ....., вх. ..... и ап. ....., ет. ....., вх. ...., и двата в [жилищен адрес][жк]; б/. от имот пл. № .....-Б – отчуждени общо 261, 50 кв.м. от 3 бр. физически лица, които са обезщетени с три апартамента – ап. ....., ет. ....., вх. ....., [улица], [жилищен адрес] ап. ....., ет. ....., вх. ....., [жилищен адрес] [улица]и ап. ....., ет. ....., вх. ....., [жилищен адрес] [улица]; в/. от имот пл. № .....-В са отчуждени общо 150 кв.м. от три лица, които са обезщетени с два апартамента – ап. ....., ет. ....., вх. ....., [жилищен адрес] ж.-к. „В. 3 м.р.“, ап. ....., ет. ....., вх. ....., [жилищен адрес][жк]; за имота е съставен А. № ...../8. 12. 1980 г.; във връзка с този имот са представени заповеди по чл. 100 З. /отм./ от 1983 г. за определяне на предоставените като обезщетения жилища, заповеди по чл. 98 З. /отм./ от 1983 г., оценителни протоколи от 1980 г.,г/. от имот пл. № .....-Ч са отчуждени общо 367 кв.м. от две физически лица, които са обезщетени с два апартамента – ап. ....., ет. ....., вх. ....., [жилищен адрес][жк]и ап. ...., ет. ....., вх. ....., [жилищен адрес][жк]; д/. от имот пл. № .....-Д са отчуждени общо 290 кв.м. от три физически лица, които са обезщетени с три апартамента – ап. ...., ет. ....., блок .....,[жк], ап. ....., ет. ...., вх. ...., блок .....-а,[жк]и ап. ...., ет. ...., вх. ....., [жилищен адрес][жк]; с решение № 865/16. 01. 1992 г. на кмета на общината е отказана поисканата от собствениците реституция; д/. от имот пл. № .....-Е са отчуждени общо 487 кв.м. от 3 бр. физически лица, които са обезщетени с два апартамента – ап. ....., ет. ....., вх. .....,[жк], ап. ....., ет. ...., вх. ...., [жилищен адрес][жк]и ап. ...., ет. ...., вх. ...., [жилищен адрес][жк]; за имота е съставен А. № ...../8. 12. 1980 г. Вещото лице е посочило, че действащият план при отчуждаването на имоти .....А, .....Б, .....В,.....Ч, .....Д и .....Е е бил КП от 1956 г., в който е налице отразяване само на един ПИ ....., но не и на частите отчуждени от него. В преписката по делото няма приложени графични данни за разположението на тези части от имот пл. № .... .
По делото са представени заповеди във връзка с одобряване на кадастралните планове, кадастралната карта, регулационните планове, ПУП – ПЗ, както и скици към тях, разписни листове към кадастралните планове, извадки от общи устройствени планове на Община – В., договори за продажба на имоти частна общинска собственост на физически лица и търговски дружества, касаещи имоти съседни на процесния,
Въз основа на показанията на свидетелите Я. Д. и В. Ю. е прието за установено, че М. Х. през 2000 г. предприела действия по заснемане на процесния имот. От 2000 г. до 2008 г. почти ежедневно свидетелят Д. е минавал покрай имота и е виждал там само М. Х.. Дъщерята на М. споделяла със свидетеля Ю. , че М. се настанила в процесния имот и го стопанисва. Свидетелят има впечатления от имота от 2005 г., почти ежедневно минава от там и не е виждал друго лице, освен М.. В имота имало лозе, овощни дървета, а след 2005 г. – кошери с пчели.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че искът е основателен. Община - В. не е доказала възражението си да е придобила собствеността върху процесния имот на основание пар. 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА, нито на осн. пар. 42 ПЗР ЗОС, тъй като не е доказано процесният имот да е бил придобит от държавата в резултат на проведено отчуждително производство по З. /отм./, нито е доказано имотът да е бил държавна собственост ъкм 1999 г. и отреждането му за жилищни, обществени и благоустройствени мероприятия според предвижданията по действащия към този момет градоустройствен план. Не е доказано имот пл.. № ..... по КП от 1956 г. да са били отчуждени. Във връзка с имот пл. № ..... е прието, че не следва да се кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като вещото лице не е изследвало актовете за извършени отчуждения, а е съобразило единствено данните на заместник-кмета в писмо по повод отправено запитване, както и поради липса на данни за графично ситуиране на отчуждените реални части от имота по КП от 1956 г. и по КП от 1988 г.. Имот пл. № ..... по КП от 1956 г. е бил отчужден, но отчуждението е било отменено с решение от 24. 04. 2000 г. по адм. д. № 438/1999 г. на ОС – Варна, Административно отделение, а впоследствие съсобствеността между общината и реституираните собственици е ликвидирана с договор по чл. 36 ЗОС, чрез изкупуване дела на общината от съсобственика. Прието е, че едва с въззивната жалба Община – В. е навела конкретни фактически твърдения относно отчуждителни процедури вполза на държавата досежно части от имот пл. № ..... по КП от 1956 г. Недоказано е и отчуждаването на имот пл. № 3929, а твърдението във въззивната жалба, че в заключението на вещото лице е допусната техническа грешка, като описаното отчуждаване на имот пл. № ..... касае имот пл. № ..... е прието за несъстоятелно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени няколко въпроса, един от които касае задължението на въззивния съд, като инстанция по съществото на правния спор, да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос, тъй като по същия има формирана богата практика на ВКС, която отговаря положително на въпроса. Тъй като изводите на въззивния съд не са съобразени с тази практика, въззивното решение ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260056 от 1. 12. 2020 г. по в. гр. д. № 1507/2019 г. на АС – Варна, ГО, 2 с-в.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Община – В. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 621, 29 лв. по сметка на Върховния касационен срок, като указва, че при неизпълнение в срок на това указание, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА, след изтичане на предоставения едноседмичен срок, на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване на касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : |