Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * промяна на местна подсъдност * настаняване за принудително лечение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95

гр. София, 25 юли 2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ВАЛЯ РУШАНОВА


с участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
ч .наказателно дело под № 657/2016 година

Кюстендилският районен съд е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност с Благоеврадския районен съд по делото, което последният му е изпратил за разглеждане.
Спорното дело е за задължително настаняване и лечение на психичноболно лице, образувано в БРС на основание чл.164, ал.2 от Закона за здравето. Съдът е сметнал, че делото му е неподсъдно, след като поисканата от него официална справка сочела, че адресът на лицето, лекувано в Центъра за психично здраве в Благоевград, е в Кюстендил.
КРС на свой ред е преценил, че БОС превратно тълкува чл.164, ал.1 ЗЗ, който изрично овластява като местнокомпетентен да разгледа делото в случая „районния[т] съд по местонахождението на лечебното заведение” (цитиран е и самият чл.164, ал.1 ЗЗ); според КРС това бил Петричкият районен съд.
Според прокурора от Върховната касационна прокуратура, делото е подсъдно на БРС, но към този момент необходимост от произнасяне липсвала, тъй като срокът за задължителното лечение бил изтекъл.
ВКС намери, че спорното дело е подсъдно на БРС.
Цитираният от КРС чл.164, ал.1 ЗЗ е наистина съвсем ясен, макар да е неясно, от друга страна, защо, след като е преценил за местнокомпетентен ПРС, КРС не го е изпратил на последния, а на ВКС (за необходимостта да се действа така вж. повече в опр.51/1991-І, Сб., с.80).
Вдействителност ПРС не би могъл да е местнокомпетентният съд, дори с. Долно Хърсово да е в неговия съдебен район, защото според приложената медицинска документация, в селото се намира само база на второ отделение на ЦПЗ-Благоевград, а не центърът като лечебно заведение по смисъла на ЗЗ.
Известна неточност се съдържа и в становището на прокурора пред ВКС – за изтекъл срок на конкретното задължително настаняване и лечение в ЦПЗ-Благоевград. КРС го е определил по реда на чл.162, ал.2 ЗЗ с продължителност от 3 месеца, но тяхното начало съвпада не с тази дата, а с постъпването на настаненото лице в ЦПЗ на 26.ІV.2016 год. (с решението си от 1.ІV.2016 год. отново според приложената медицинска документация; арг. и от чл.163 и 165, ал.2 ЗЗ).
Ръководен от изложеното и с оглед още на чл.165, ал.1 ЗЗ, ВКС-І н.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Частно наказателно дело 185/2016-прекратено, на Кюстендилския районен съд, да бъде разгледано от Благоеврадския районен съд, където е било образувано първоначално като чнд 1043/16, а Кюстендилският районен съд да бъде уведомен за промяната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: