Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр. София, 05.02.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА При участие на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдия Костова т. д. №641 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя С. Б., приподписана от адв. А., срещу решение №78/5.03.2012г., постановено по т.д. №1102/2011г. на Пловдивския апелативен съд. Искането е за отмяна на решението като постановено в противоречие със закона, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. Синдикът на дружеството в несъстоятелност адв. А. К. не заявява становище по касационната жалба. Дружеството [фирма] в несъстоятелност не заявява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд. Касационното обжалване е допуснато с определение № 564 от 25.06.2014г. за проверка допустимостта на въззивното решение. С обжалваното решение е уважен иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, предявен от синдик на дружеството в несъстоятелност [фирма]. По делото е било установено, че длъжникът [фирма] е притежавал вземане към третото лице [фирма] за сумата от 29 185,84 лв. и едновременно с това задължение към към [фирма]. Длъжникът е погасил задължението си към своя кредитор до размер 29 185.84 лв., като в периода следващ началната дата на неплатежоспособност - 13.09.2005г., наредил на своя длъжник [фирма] да плати на кредитора [фирма]. Съдът е приел, че в периода посочен в разпоредбата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ длъжникът е изпълнил парично задължение, което е обявено от закона за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Решението е процесуално недопустимо. С изменението на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /ДВ бр. 20 от 2013г./ е променен вида на този иск от установителен в конститутивен. Измененията в закона са относими към заварените производства, пред каквато хипотеза сме в настоящия случай / пар.14, ал.1 ЗИДТЗ/. Промяната на иска от установителен в конститутивен обуславя недопустимост на предявения от синдика иск и на постановените по него решения. С разпоредбите на чл.646, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ е променен фактическия състав на иска, тъй като на обявяване за недействително подлежи изпълнението на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнение, извършено в едногодишен срок, респ. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнение, извършено в шестмесечен срок. Действието трябва да е извършено след началната дата на неплатежоспособността/ каквото е съдържанието на предишната правна норма/, но сегашната разпоредба ограничава изпълнението му до едногодишен, респ. шестмесечен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. В исковата молба не се съдържат релевантни за този иск фактически твърдения и съдържащите се в новите разпоредби на чл.646, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ разграничения на хипотезите на изискуемост и ненастъпил падеж на паричното задължение, а попълването на делото с релевантните за иска по чл.646, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ фактически твърдения не може да се извърши на етап касационно производство. Според чл.214, ал.1 ГПК е недопустимо предявяването на изцяло нов иск, чрез едновременното изменение на основанието и петитума на иска. Изменението на вида на иска по чл.646, ал.2 ТЗ води до недопустимост на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение, постановени по установителен иск. На основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК тези решения следва да бъдат обезсилени и производството по делото прекратено. При този изход на делото на основание чл.649, ал.6, изр.първо ТЗ длъжникът в несъстоятелност следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 1167.43лв. . На основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника [фирма] ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски 613. 71лв. Водим от горното съставът на първо търговско отделение на ВКС, на основание чл.693, ал.4 във връзка с чл.270, ал.3 ГПК Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение №78 от 5.03.2012г., постановено по т.дело №1102/2011г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение №53 от 20.05.2011г., постановено по т.дело №550/2010г. на Старозагорския окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от синдика А. К. срещу [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], и [фирма] в несъстоятелност иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ иск за прогласяване по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършеното от [фирма] изпълнение на парично задължение в полза на [фирма] за сумата от 29 185.84 лв., с което е погасено задължение по договор за паричен заем от 30.09.2005г. ОСЪЖДА [фирма] в несъстоятелност да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 1167.43лв. ОСЪЖДА [фирма] в несъстоятелност да заплати на [фирма] разноски в размер на 613.71лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: