Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
София , 29.10.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на девети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4912 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място],представлявана от управителя Гайдарска, чрез процесуалния си представител-адвокат Т. против въззивно решение от 10.06.2008г.по в.гр.д.№ 134 по описа за 2008г.на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1972 от 6.01.2006г.по гр.д. № 753/2002г.на Районен съд Бургас,с което е отхвърлен инцидентния установителен иск на [фирма] за приемане на установено, че [фирма] не е собственик на терен/овраг-дере/от 5 120кв.м., находящ с в [населено място],С. промишлена зона,разположен между имоти с № 173 и 177 по неодобрен кадастрален план,съгласно скица № 816 от 11.04.1995г.към А. № 7 от 1.03.1996г.,осъдена е [фирма] да предаде на [фирма] владението върху част от собствения му недвижим имот от 5 120кв.м./очертан със зелен контур по скицата на вещото лице З./, находящ с в [населено място],С. промишлена зона, целият с площ от 65 000 кв.м.,разположен между имоти с № 173 и 177 по неодобрен кадастрален план,както и върху построените в тази част сгради – столова с амбалажно поле от 72.30кв.м. и работилница № 1 и №2 с площ от 133.60кв.м.,при граници на целия имот: им.с пл.№№ 177,176, 147,148 и път,отхвърлил е иска на [фирма] против [фирма] за събаряне на незаконно построените сгради в частта от 5 120кв.м. от собствения му имот и е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 23 946.24лв.,представляваща обезщетение за ползване на частта от 5 120кв.м. от собствения му имот,целият от 65 000кв. м.за периода 1.06.2000г.-13.03.2002г.
Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и за решаване на спора по същество като бъде уважен предявения инцидентен установителен иск,а ищцовите претенции-отхвърлени като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.
С определение № 370 от 31.03.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за това-уважаването на предявен иск за собственост предпоставя ли доказване на всички обстоятелства,посочени от ищеца като пораждащи правото му и ако ищецът сочи като правопораждащ фактически състав-одържавяването на имота през 1968г. с Р. № 200 от 21.05.1968г. и предоставянето му за ползване и стопанисване на ДСП”Б.”гр.Б./преобразувано в „П. АД/-необходимо ли е да има пълно доказване на обстоятелството, че именно спорните 5 120кв.м.са били включени в одържавения имот и са били предоставени за стопанисване и управление на държавното стопанско предприятие-праводател на ищеца/с оглед направеното от ответната страна възражение,че спорните 5 120 кв.м.не са включени в съставения акт за държавна собственост от 1996г.и за липса на доказателства за точните граници на одържавения имот/.
В съдебно заседание страните не се явяват,но се представляват от процесуалните си представители,които съответно поддържат и оспорват подадената жалба,като представят писмени бележки и претендират направените разноски.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Производството се развива за втори път пред касационната инстанция,след като с решение № 1276 от 11.02.2008г.по гр.д.№ 1453/06г. ВКС е отменил постановения от въззивния съд акт,като е преценил,че неправилно спорът за собственост е разрешен въз основа на заповед №215/2002г. на кмета на [община],по силата на която не е било възможно изменение на границите на имота.Върнал е делото с указания за обсъждане на всички доказателства по делото и пред вид обстоятелството, че ищецът се позовава на деревативен способ за придобиване на собствеността/въз основа на приватизационен договор/- за изследване на правото и на неговия праводател.
След връщане на делото за ново разглеждане,за да потвърди първоинстанционния акт въззивният съд е приел,че процесния имот от 5 120кв.м., е част от имота с площ от 45 дка,който като част от капитала на [фирма] след преобразуването му в [фирма] е станало негова собственост на основание чл.17 а от ЗППДОП/отм./Собствеността е преминала с акта на преобразуването,поради което след този момент-държавата не е притежавала права върху същия и не е могла да се разпорежда с него.На това основание е приел,че договора за продажба от 2005г. на имот частна държавна собственост не може да легитимира [фирма] за собственик,с което е мотивирал неосновател-ността на предявения отрицателен установителен иск.
Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд,че спорните 5 дка са част от придобитите по силата приватизационната сделка 45 дка на ищцовото дружество.В писмените си бележки излага допълнителни доводи във връзка с това,че съдът не е изпълнил дадените му указания за преценка на вещния и регулационен статут на спорния имот,както и че не е съобразил,че в качеството му на „дере”,същият е държавна собственост. Счита,че представлява територия със специфична характеристика, изключваща стопанското му приложение/„имот без определено стопанско предназначение”по смисъла на т.22 от таблица 3 към наредба № 14 от 23-07.2001г./.Твърди,че не е доказано имотът да е бил одържавен и предоставен за стопанисване и управление на „П.”,както и че не е доказано,че е бил включен в капитала на дружеството.Едва пред касационната инстанция оспорва правоприемството между ищеца и неговия праводател /без да излага конкретни доводи/.Твърди,че ищеца не е придобил собствеността върху спорните 5 дка на основание чл.17 а от ЗППДОП/отм./,поради което и предявения иск по чл.108 от ЗС е неоснователен.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за необходимостта –по конкретния спор от доказване на обстоятелството,че именно спорните 5 120кв.м.са били включени в одържавения имот и са били предоставени за стопанисване и управление на държавното стопанско предприятие-праводател на ищеца.
Отговорът на този въпрос е положителен.Необходимо е доказване на обстоятелството,че спорните 5 120кв.м.са били включени в одържавения имот и че са били предоставени за стопанисване и управление на държавното стопанско предприятие-праводател на ищеца и в случая това е направено.
С разпореждане № 200 от 21.05.1968г.са отчуждени и предадени на Министерство на хранителната промишленост „за строеж на манипулационен пункт и плодохранилище в Б.- 15 дка земя на ТКЗС. Б. и 50 дка водна площ-от езерото „Вая”,при граници,посочени в приложената скица”/северозапад-сточна гара,североизток-ж.п.линия, югозапад и югоизток-езеро „Вая”/, като е разпоредено: „ТКЗС да се обезщети в брой”.Видно от Оценителен протокол № 134 от 5.08.1968г. посочените 15 дка са оценени и сумата е преведена с платежно нареждане № 39359 от 12.08.1970г.Последвало е трасиране на терена и въвеждане във владение на собственика Д.”Б.”,извършено с Акт № 18 от 30.11.1970г.В акта изрично е посочено,че въвеждането във владение е относно „отредената му земя от 65дка/15дка ниви и 50 дка водна площ/”, като и е посочено,че Д.”Б.”- се „задължава да я стопанисва в определения размер,граници,предназначение,подробно описани в предшестващите акта документи”.Касае за отчуждаване, извършено по реда на чл.101 от ЗС,чиито правни последици настъпват от датата на разпореждането на МС.
Д.”Б.”-е преобразувано в Окръжно стопанско предприятие- О.”Б.”през 1974г./с решение №1 на Стопански съвет Д.”Б.”София/,през 1976г.- в Обединено предприятие- ОП”Б.”/с решение № 146 на МС/,а през 1990г.е прекратено,като е регистрирана Държавна фирма „П.-плод”Б./решение № 8610 от 19.12.1990г.ДВ бр.6/1991г./.През 1992г.е вписана промяна и преобразуване на „П.-плод”Б. в Еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с наименование „П. плод-Е.” Б./вж. решение от 27.01.1992г. по гр.д. № 467 от 27.08.1992г./ Със заповед на министъра на търговията №РД-18-531 от 10.10.1995г. е преобразувано Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност „П. плод”в еднолично акционерно дружество [фирма] Б.,което поема активите и пасивите на Еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество„П. плод-Е. Б. по баланс към 31.12.1994г. Към този момент капиталът е бил на стойност 138 895 000 неденоминирани лева,разпределени в поименни акции с номинална стойност 1 000лв. неденоминирани лева.На 8.12.1999г.е сключен договор за приватизационна продажба и през 2000г.е вписано преобразуването на дружеството,като капиталът е бил на същата стойност и е бил разпределен - 97 227 лв.собственост на [фирма] Б. и 41 668лв.-на държавата. Като от приложените извлечения от баланса на дружеството-е видно,че през годините по сметка 201/1-земи на дружеството процесният имот се е водил на дружеството,заведен като амбалажно поле Б. на стойност 63 000лв.и база Б.-на стойност 172 482лв.Изградените върху него сгради са били заведени по сметка 203-сгради.Приложен е и акт за държавна собственост/А./ № 7 от 1.03.1996г.,издаден за терен от 65 дка и столова амбалажно поле и работилница,предоставени за оперативно управление на [фирма] Б.,като е посочено,че същият е издаден на основание - чл.81 ал.3 и 4 от НДИ.
С оглед на гореизложеното,пред вид обстоятелството,че по реда на чл.110 от ЗС са отчуждени 65 дка земя,за такава площ е и издадения акт за държавна собственост/№7 от 1.03.1996г.и в него е отразено,че целият „имот е предоставен за оперативно управление на държавното предприятие [фирма] Б.”,както и като съобрази,че към 2000г./когато е вписано преобразуването му в [фирма]/ капиталът на дружеството е запазен в същия обем и в него е заведен процесния имот по сметки 201 и 203, настоящият съдебен състав намира за правилен направения от въззивния съд правен извод на,че на основание чл.17а от ЗППДОП/отм./ -при преобразуването на ищцовото дружество в патримониума на търговското дружество е преминала собствеността и по отношение на процесния имот. Собствеността е придобита с акта на преобразуването,поради което държавата не е могла да се разпорежда с имота и съответно ответната страна не е могла да придобие собствеността от несобственик по силата на представения договор от 2005г. за продажба на недвижим имот –частна държавна собственост.От това следва и обосноваността на извода на въззивния съд за неоснователност на предявения от ответната страна отрицателен установителен иск за установяване,че ищецът не е собственик на процесния терен.В този смисъл не може да бъде споделено направеното от касатора възражение,че ищецът не е установил правото си на собственост,респективно,че неговият праводател е бил собственик на имота.Касае се за имот-бивша държавна собственост,придобит от ищеца-в качеството му на правоприемник на преобразуваното еднолично търговско дружество [фирма]- по реда на чл.17а от ЗППДОП/отм.,като собствеността е преминала с акта на преобразуване.Спорните –според касатора- факти,във връзка с осъщественото одържавяване, предоставяне за стопанисване и управление, включване на имота в капитала на дружеството и за правоприемството, настоящият съдебен състав намира за установени.Това са правнорелеван-тните за делото факти.Останалите факти-във връзка със заповедта от 2002г. на областния управител за частична отмяна на акта за държавна собственост и издаваните заповеди на кмета на [община] за корекции на границите на части от имота- са ирелевантни,тъй като е безспорно установено/от заключение на приета по делото експертиза/,че цялостен план на промишлена зона Север Б./където се намира целия имот от 65дка/ няма одобрен.В този смисъл отразяванията и промяната в тези отразявания по неодобрения кадастрален план от 1992г.са без правно значение. В тази връзка неправилно е твърдението на касатора,че въззивният съд не е изпълнил дадените указания за преценка на вещния и регулационен статут на спорния имот.Такива указания не са давани,тъй като още в мотивите на отменителното си решение-касационната инстанция е извършила преценка на статута на имота,посочвайки,че регулационният план/какъвто в случая няма/ би имал вещноправно действие за урегулираните поземлени имоти,а за неурегулираните-от значение е кадастралния план/какъвто също не е одобрен/.Посочил е,че пред вид факта,че процедурата в ЗКИР не е проведена,извършеното геодезическо заснемане може да служи само като информация по чл.43 ал.1 т.5 от ЗКИР.Този въпрос е бил разгледан във връзка с дадените указания- за решаване на спора-не с оглед издаваните заповеди от общинската администрация/както е направено при първото разглеждане/,а съобразно всички доказателства по делото.Тези факти дават основание на настоящия съдебен състав да приеме,че постановеният от въззивния съд –при новото разглеждане на делото –акт е съобразен с дадените указания, а позоваването от страна на касатора на неприетия по установения ред кадастрален план от 1992г.- е неправилно. В този смисъл некоректно е твърдението,че спорният имот представлява- територия със специфична характеристика,”без определено стопанско предназначение” по смисъла на т.22 от таблица 3 към Наредба № 14 от 23-07.2001г.за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните карти, защото тази Наредба е отменена през 2005г.,защото процедурата по ЗКИР не е приключила и защото посоченото в скица № 816 от 11.04.95г. към преписката на А.-обозначение като граница-”дере”/в смисъл на „усвоена” територия/ –е обяснимо,с оглед на вече посочения факт,че извършеното през 1968г. отчуждаване е включвало и 50 дка водна площ от езерото „Вая”.
С оглед на изложеното,като намира за неоснователни направените от касатора възражения и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав намира че същия следва да бъде оставен в сила като правилен и обоснован.
Пред вид направеното искане и на основание чл.78 ал. 3 от ГПК,в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените в настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 800лв.,които видно от договор за правна защита и съдействие от 3.02.2010г.са внесени в брой.
Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.06.2008г.по в.гр.д.№ 134 по описа за 2008г.на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място],представлявана от управителя Гайдарска да заплати на [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Т. сумата от 2 800лв./две хиляди и осемстотин лева/,представляваща стойността на направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.