РЕШЕНИЕ № 50028 София, 18.04.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 28.02.2022 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1575 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Я. и Ко“ ЕООД срещу въззивно решение на Бургаски окръжен съд, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ищецът „Инве Строй КП“ ЕООД оспорва жалбата. С решението си въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част, с която същият е осъден да заплати сумата 19 630,42 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на гаранционно задължение за отстраняване на проявили се в гаранционния срок недостатъци в строително-монтажни работи, изпълнени от ответника по договор за строителство. Въззивният съд, като е квалифицирал предявения иск по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 20, ал. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 г. на МРРБ, е приел за установено, че по силата на сключен между страните договор от 12.02.2008 г. ответникът е изпълнил строителни работи – груб строеж на сграда в [населено място] – приети с акт обр. 14 за приемане на конструкцията от 22.12.2008 г. След изпълнение на довършителните работи, извършено от трети лица, за сградата било издадено разрешение за ползване от 15.04.2014 г. Приел е, че от неоспореното заключение на комплексната техническа и икономическа експертиза се установява наличието на пукнатини по таваните с разкриване на армировката, както и карбонизация на плочата на кота +11,20 м., както и наличието на денивелация на плочата и следи от овлажняване и отлагания по пода и стените в помещение – „механа“ – на кота +3,50. За причина на констатираните недостатъци е приел слягането на земната маса при недобро уплътнено подлагане и липсата/компрометирането на хидроизолацията (за сутерена) и неправилното изпълнение на таванската плоча. Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд, квалифицирайки предявения иск като основан на гаранционна отговорност на строителя по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 20, ал. 1 от Наредба № 2/2003 г. на МРРБ, е намерил за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания за недопустимо произнасяне на първата инстанция по непредявен иск за гаранционна отговорност, вместо по предявения според поддържаната от ответника теза иск за отговорност за недостатъци. Приел е, че не е изтекла погасителната давност съобразно предявеното от ответника възражение, доколкото, макар и предмет на задължението на ответника по сключения договор за строителство да е било изпълнението само на грубия строеж, приключило през декември 2008 г., самите гаранционни срокове са започнали да текат едва от предаването на цялата сграда с протокол обр. 16. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС по въпроса кой е началният момент, от който започват да текат сроковете за реализиране на отговорността на изпълнителя по чл. 265, ал. 3 ЗЗД, респ. за гаранционната му отговорност за недостатъци на обект, предаден в незавършен вид на възложителя (груб строеж) съгласно договора за строителство – датата на предаване на строителството на възложителя или датата на завършване на обекта с акт 16. Съгласно установената по този въпрос практика на ВКС (решение № 13/10.09.2010 г. по т. д. № 242/2009 г. на ВКС, II т. о.), поради прекъсване на причинната връзка изпълнителят на част/етап от строежа не носи нито отговорност по чл. 265 ЗЗД, нито гаранционна отговорност, когато строежът не е завършен от този изпълнител, а от друг строител, едва след което и след разрешаване на ползването спрямо последния започват да текат сроковете по чл. 173, ал. 3 ЗУТ (респ. от въвеждането в експлоатация съгласно сега действащата и приложима към процесния случай разпоредба на чл. 160, ал. 5 ЗУТ). Въззивният съд обаче е изложил и допълнителните съображения, че в конкретния случай с чл. 18, ал. 3 от процесния договор страните изрично са предвидили, че определените в Наредба № 2/2003 г. минимални гаранционни срокове започват да текат от деня на съставяне на протокол обр. 16. Счел е, че предвид установената с чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне подобна уговорка е допустима, доколкото е в съответствие с повелителната норма на чл. 160, ал. 4, изр. 2 ЗУТ, установяваща забрана за уговаряне само на по-кратки гаранционни срокове. С оглед посочената уговорка следователно в конкретния случай следва да се приеме, че предвидените гаранционни срокове са започнали да текат от посочения в договора момент, поради което не е налице прекъсване на причинната връзка по смисъла на горепосочената практика. Поради това изложените в касационната жалба оплаквания в тази насока са неоснователни. Основателно е обаче оплакването за необоснованост на въззивното решение по отношение на решаващия въпрос за наличието на причинна връзка между извършените от жалбоподателя строителни работи и овлажняването на сутеренния етаж. Заключението на назначената техническа експертиза се ограничава до констатацията, че на кота -3.50 метра се наблюдават преовлажнени стени и под с отлагания от вода по стените и пода при наличие на значителна денивелация на подовата плоча. В съдебно заседание вещите лица са пояснили, че възможни причини за овлажняването са било наличната незаустена канализационна тръба, било евентуалното наличие на подпочвени води. По отношение на денивелацията на подовата плоча са посочили, че подобно пропадане се получава вследствие слягане на земната маса при недобро уплътняване на подлагането. Същевременно в показанията на свид. П. се съдържат данни, подкрепящи констатацията на експертизата за изливане в сутерена на сградата на отпадни води от незаустена канализационна тръба. Въззивният съд не е подложил така събраните доказателства на анализ за установяване на причината за овлажняването, респ. за обосноваване на извод за невъзможност за установяването ѝ с произтичащото от това приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, а се е ограничил само с възпроизвеждане на съдържанието им и съждението, че след като следи от влага са налице във всички помещения на сутерена, а не само в помещението, където се намира канализационната тръба, същата не може да е причина за процесното овлажняване. Освен това, при положение, че във въззивната жалба са подробно обосновани оплаквания за недоказаност на причинната връзка между извършените от жалбоподателя строителни работи и денивелацията на подовата плоча и овлажняването на сутеренния етаж, т. е. за необоснованост на първоинстанционното решение, въззивният съд съгласно т. 3 от ТР № 1/2013 на ВКС-ОСГТК е имал задължението и служебно да назначи допълнителна експертиза за установяване на причината за овлажняването във връзка с въведените в исковата молба твърдения, че овлажняването и денивелацията се дължат на недобро уплътняване на насипа под фундаментите, довело до пропадането му, оттук и до компрометиране на положената хидроизолация. По изложените съображения въззивното решение се явява необосновано – касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото се върне на ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с назначаване на допълнителна техническа експертиза съобразно изложеното по-горе. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноски за касационното производство. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № V-18/10.04.2020 г. по гр. д. № 1808/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: