Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60456
София, 10.08.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1791/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Национална електрическа компания“ ЕАД ( „НЕК“ ЕАД) и на „Топлофикация Русе“ ЕАД срещу решение №444/19.02.2020г., постановено по в.т.д.№4854/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е потвърдено решение №770/13.04.2018г. по т.д. №1034/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-23 състав, в обжалваната осъдителна част.
С влязло в сила определение №60120/03.06.2021г., постановено по настоящото дело (определението е съобщено на касатора на 14.06.2021г. и не е обжалвано в едноседмичен срок), е прекратено производството по касационната жалба на „Топлофикация Русе“ ЕАД.
В касационната жалба на „НЕК“ ЕАД се поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, с която „НЕК“ ЕАД е осъдено да заплати на депозитаря по залог с вписване рег.№2013073101765 на Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.162 ЗЕ общо сумата 5 318 372.19лв. за доставена от „Топлофикация Русе“ ЕАД електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство, е недопустимо, а при условията на евентуалност, че същото е неправилно. Недопустимостта на решението е обоснована с твърдението, че ищецът „Мечел Карбон“ АГ не е доказал при условията на пълно и главно доказване качеството си на заложен кредитор, което води до недопустимост за ищеца да предявява чужди права на основание чл.26, ал.2 ГПК. Според касатора атакуваното решение е неправилно, тъй като решаващите изводи на въззивния състав са необосновани. Сочи, че ищецът не е установил наличието на валидно учреден залог доколкото в договора не е посочен размера на дължимите от залогодателя „Топлофикация Русе“ ЕАД суми, съобразно изискванията на чл.5 ЗОЗ. Отделно се твърди, че с договора за особен залог не е обезпечено претендираното вземане на ищеца, тъй като към датата на сключването му - 05.07.2013г., е бил прекратен договора за доставка на въглища от 30.12.2011г. като сумата от 18 805 049.22лв. въобще не е била дължима към 15.07.2013г., когато е подписано Приложение №7 към договора за доставка на въглища, създадено единствено с цел да се санира нищожността на договора за залог от 05.07.2013г. Оспорва се валидността на договора за залог в частта му, с която се учредява залог върху бъдещи вземания на „Топлофикация Русе“ ЕАД към „НЕК“ ЕАД по съображение, че договори между тези двете дружества не са били сключени към датата на договора за залог, респ. не са били сключвани и впоследствие. Излагат се доводи, че в заявлението за вписване на особен залог са вписани несъществуващи в договора за залог обстоятелства. Същевременно се сочи, че договорът за залог е сключен при липса на разрешение по чл.92, ал.1, т.3 от Наредба №3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, както и че договорът за особен залог не е влязъл в сила. На последно място се твърди, неоснователност на претенцията на ищеца за заплащане на ДДС върху издадените фактури, който данък не се включва на самостоятелно основание в заложеното имущество. Претендира се обезсилване на въззивното решение, респективно – неговата отмяна, и отхвърляне изцяло на предявените искове против „НЕК“ ЕАД с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.2 и предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Извън твърдението за вероятна недопустимост по см. на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК по съображенията, изложени в касационната жалба (посочени по-горе), се твърди, че атакуваното решение е „очевидно неправилно“ по см. на чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК, тъй като е постановено при липса на доказателства за качеството на ищеца на кредитор на заложния длъжник, при очевидна нищожност на договора за залог и в пълно противоречие с действителното правно положение. Отделно касаторът е формулирал следните правни въпроси като предпоставка за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно:
1. „Допустимо ли е сключването на договор за залог в нарушение на чл.92, ал.1, т.3 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката? Нищожен ли е договор за особен залог, сключен без да е дадено такова разрешение? С оглед на чл.295, ал.1 ТЗ влязъл ли е в сила и породил ли е действие договор за особен залог, сключен без да е дадено разрешение по чл.92, ал.1, т.3 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката?“. Сочи се, че въпросите са решени в противоречие с постановките в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдът не е приложил императивни норми.
2. „Изкупуването на цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия по реда на чл.162 ЗЕ води ли до възникване на договор между обществения доставчик, съответно крайните снабдители и производителите, присъединени към съответната мрежа? Или изкупуването е в изпълнение на законово предвидено задължение за изкупуване на същата, съответно законово предвидено задължение за продажба на същата?“
3. „Залогът на вземане обхваща ли и дължимото върху вземането ДДС? Същото дължимо ли е на държавата съгласно ЗДДС или чрез залагането му от залогодателя (ако се приеме, че е допустимо същото да бъде залагано), то вече не е дължимо на държавата, а е дължимо на заложния кредитор?“
4. „Пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ при учреден залог върху вземания има ли действие по отношение на вземания, които не съществуват към момента на пристъпване към изпълнение, а възникват в последващ момент?“.
5. „Действителен ли е договор за особен залог, когато в договора за залог не е посочен размер на обезпеченото вземане?“
6. „При оспорване от заложния кредитор като относително недействително спрямо него на направено плащане от заложния длъжник, какъв е процесуалният ред за това – с отделен иск по чл.135 ЗЗД или чрез възражение в рамките на производство по осъдителен иск за повторното плащане на сумата?“.
По въпросите от №2 до №6 включително, жалбоподателят счита, че е налице основанието за допускане до касация на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото отговорите на въпросите биха били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на изложението към касационната жалба на „НЕК“ ЕАД от „Мечел Карбон“ АГ, дружество регистрирано в Швейцария, К. Цуг, в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че оплакването за недопустимост е обосновано с възражения, които не се отнасят до допустимостта на исковете, а до тяхната основателност. Излагат се доводи, че въззивният състав не е дължал произнасяне по сочените в изложението основания за очевидна неправилност, които за пръв път се правят с касационната жалба на „НЕК“ ЕАД . Според ответника по касация поставените от касатора въпроси нито обосновават общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, нито допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касация.. В отделен отговор пълномощниците на „Мечел Карбон“ АГ излагат подробни съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационното производство.
По делото е депозиран и писмен отговор на касационната жалба от „Топлофикация Русе“ ЕАД, необходим задължителен другар на първоначалния ищец „Мечел Карбон“ АГ, в който отговор се сочат доводи в подкрепа на застъпените твърдения в изложението на „НЕК“ ЕАД по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Излагат се самостоятелни съображения за недопустимост на въззивното решение и за неговата неправилност. Иска се допускане на касация, отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете с присъждане на направените от дружеството разноски по делото.
По делото е депозирано допълнение към касационната жалба на „НЕК“ ЕАД, в което се излагат допълнителни аргументи за неправилност на обжалваното решение. Оспорват се извода на съда, че с едностранна промяна на банковата сметка се променя заложеното имущество и това не съответства на целта на договора и на добросъвестността. Твърди се, че уговорената конкретна банкова сметка в договора за залог касае отношенията между ищеца и „Топлофикация Русе“ ЕАД, но няма как да рефлектира върху „НЕК“ ЕАД, който е изпълнил задълженията си към „Топлофикация Русе“ ЕАД по посочена от последния банкова сметка. Сочат се допълнителни доводи за несъответствие на договора за залог с разпоредбата на чл.5 ЗОЗ, според която обезпеченото вземане трябва да има конкретен размер.
В допълнителното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК (наред с поддържаните основания за допускане на касация, посочени в изложението към първоначалната касационна жалба), са поставени следните два въпроса, които според касатора са обусловили решаващите изводи на съда и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. чл.280, т.1, ал.3 ГПК:
1. „Вписаните обстоятелства за описание на заложеното имущество в ЦРОЗ представляват ли елементи от неговата индивидуализация или са само пояснителни и не индивидуализират заложеното имущество?“.
2. „Допустимо ли е разширително тълкуване на заложеното имущество по ЗОЗ чрез игнориране на част от неговите индивидуализиращи белези?“ .
Представен е отговор от „Мечел Карбон“ АГ на изложението към допълнението на касационната жалба на „НЕК“ ЕАД, в който се сочи, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, включително и с оглед на допълнително поставените въпроси. В отделен отговор пълномощниците на „Мечел Карбон“ АГ излагат съображения за неоснователност на оплакванията в допълнението към касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №770/13.04.2018г. по т.д. №1034/2017г. на СГС, VІ-23 състав, в обжалваната осъдителна част, с която ответникът „НЕК“ ЕАД е осъден да заплати на депозитаря по залог с вписване рег.№ 2013073101765 на ЦРОЗ, по който е пристъпено към изпълнение с вписване рег.№ 2016120201975 на ЦРОЗ, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.162 ЗЕ сумата от 5 318 372.19лв. за доставена електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство, за което са били издадени данъчна фактура №10000001571/ 30. 11.2016г., данъчна фактура № [ЕГН]/31.12.2016г. и данъчна фактура № [ЕГН]/31. 01. 2017г., съответно за 2 494 293.04лв.; 2 110 996лв. и 713 083. 15лв., заедно със законната лихва за забава от 17.03.2017г. до окончателното плащане, както и на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 58 893.03лв. - изтекли лихви върху сумата от 2 494 293.04лв. за времето от 23.12.2016г. до 16.03.2017г., сумата от 30 492.16лв. - изтекли лихви върху сумата от 2 110 996лв. за времето от 26.01.2017г. до 16.03.2017г. и сумата от 6 338.52лв. - изтекли лихви върху сумата от 713 083,15лв. за времето от 16.02.2017г. до 16.03. 2017г., дължими на „Топлофикация Русе“ ЕАД - залогодател, по предявени искове на „Мечел Карбон“ АГ като заложен кредитор, по чл 44а ЗОЗ вр. чл. 26,ал.2 ГПК, както и сумата от 287 246.37лв. разноски. В отхвърлителната му част решението на СГС не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният състав е приел за установени следните релевантни за спора обстоятелства:
- първоначалният ищец „Мечел Карбон“ АГ и конституираният като съищец по делото „Топлофикация Русе“ ЕАД са сключили договор № MECH-RUS-2012 от 30.12.2011г, съгласно който са се съгласили първото дружество да продаде на второто руски въглища за парни котли в периода 01.01. 2012г. – 31. 12.2012г. в размер на 195 000 метр. тона. По съгласие на страните с договор за прекратяване на договор за доставка на въглища от 05.07.2013г. посоченият договор е бил прекратен, с изключение на каквито и да е заявки за руски въглища, направени към продавача от купувача на или преди цитираната дата. С приложение №7 от 15.07.2013г. страните са се съгласили и са потвърдили, че неизплатената сума, дължима от купувача по договора за доставка на въглища е била в размер на 18 805 049.22 щ.д., като в приложение №1 към договора е закрепено съгласието на страните за график на плащане с точно посочване на дължимите вноски за главница и лихва и падеж на дължимите плащания за времето от 07.10.2013г. до 05.07.2016г. ;
- на 05.07.2013г. между Мечел Карбон“ АГ и „Топлофикация Русе“ ЕАД е подписан, на английски език, договор за особен залог на вземания за обезпечение на задълженията на купувача по посочения договор за доставка на въглища №MECH-RUS-2012, по силата на който е учреден първи по реда особен залог на вземания на залогодателя „Топлофикация Русе“ ЕАД. Страните са се съгласили приложимото по договора право да е българското. Според т.5.1 от договора в случай на неизпълнение, продължаващо повече от 21 календарни дни, заложният кредитор има право да упражни всички свои права съгласно действащия закон и да възстановява парични средства, които има право да получи по договора за доставка на въглища чрез принудително изпълнение върху вземанията, съгласно каквато и да е процедура, предвидена в българското законодателство;
- в част 1 от договора за особен залог „Дефиниции и тълкуване“ са посочени вземанията, предмет на залога. Съдът е изтъкнал, че съгласно изслушаната по делото съдебно-лингвистична експертиза/превод, изготвена от вещото лице вайло Й., посочените във визираната част вземания, обект на залога са: а) всички съществуващи и бъдещи вземания на залогодателя по договор за доставка на електроенергия, дефиниран в посочената част на договора като договор №ИЕ-2102030/05.05.2012г., заедно с всички изменения, подновявания, допълнения и замествания към него; б) всички съществуващи и бъдещи вземания по всеки друг договор за доставка на електричество за] „НЕК“ ЕАД или неговите правоприемници, чиито вземания по буква а) или б) за срока на действие на договора следва да бъдат превеждани и депозирани по банкова сметка, дефинирана като банковата сметка на залогодателя в „Юробанк България“ АД с IBAN: [банкова сметка] и в) вземания за всяко положително салдо по банковата сметка, заедно със съответните обезпечения по нея, включително лихвите и всички видове свързани привилегии, а „вземане“ означава всяко вземане, което е част от вземанията към момента;
- учреденият с договора особен залог е бил вписан в ЦРОЗ на 31.07.2013г. с № 2013073101765. При вписването в Продължение към Поле №17 – Описания на заложеното имущество е посочено, че заложеното имущество означава: а) всички съществуващи и бъдещи вземания на „Топлофикация Русе“ ЕАД по договор за продажба на електрическа енергия №12ИЕ-2102030 от 05.10.2012г., сключен между посоченото дружество и „НЕК“ЕАД, изменен с Допълнително споразумение №1 от 10.01.2013г., с всички негови изменения, подновявания, добавяния или замени, предвиждащи продажба на електрическа енергия на „НЕК“ ЕАД на залогодателя; б) всички съществуващи и бъдещи вземания по всеки друг договор за продажба на електрическа енергия на „НЕК“ ЕАД, които вземания за срока на договор за залог на вземания, сключен на 05.07.2013г. между Топлофикация Русе“ ЕАД като залогодател, и „Мечел Карбон“ АГ като заложен кредитор се превеждат и депозират във вече посочената по-горе банкова сметка на залогодателя; в) вземания за всеки позитивен баланс на кредит по банковата сметка, заедно с обезпечението, учредено върху тях, включително лихва, и всякакви свързани ползи;
- ответникът „НЕК“ ЕАД е получил уведомление на 07.08.2013г., и допълнително уведомление на 12.08.2013г., на основание чл.17, ал.1 и 2 ЗОЗ, с които залогодателят „Топлофикация Русе“ ЕАД е уведомил „НЕК“ ЕАД за учредения с обсъдения договор залог на вземания;
- съдът е приел за безспорен факта, че към 02.12.2016г. и към датата на подаване на исковата молба „Топлофикация Русе“ ЕАД е дължало на „Мечел Карбон“ АГ по договора за доставка на въглища поне 15 034 187.77 щ.д, като е била налице забава за плащане повече от 21 дни с оглед графика за плащане;
- на 02.12.2016г. заложният кредитор „Мечел Карбон“ АГ е пристъпил към изпълнение спрямо заложените вземания, като е вписал в ЦРОЗ с рег.№ 2016120201975 пристъпването към изпълнение;
- за учредения в полза на „Мечел Карбон“ АГ залог на вземания и за пристъпването към изпълнение заложният кредитор е уведомил третото задължено лице „НЕК“ ЕАД с нотариална покана на нотариус В. М., връчена на адресата на 05.12.2016г. В поканата, на осн. чл.17, ал.1 и 2 ЗОЗ, ответникът е уведомен, че с процесния договор за особен залог са заложени вземанията на залогодателя „Топлофикация Русе“ ЕАД: 1/ по договор за продажба на електрическа енергия №12ИЕ – 2102030 от 2012г., сключен между залогодателя и „НЕК“ ЕАД ; 2/ всички съществуващи и бъдещи вземания по всеки друг договор за продажба на електрическа енергия на „НЕК“ ЕАД от „Топлофикация Русе“ ЕАД. Заложният кредитор е уведомил адресата за вписаното в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение, както и че търсената сума е в размер на 15 055 544.53 щ.д. В поканата е посочено, че на основание чл.44а ЗОЗ изпълнението ще бъде извършено чрез събиране на заложените вземания от заложния кредитор и съгласно чл.32, ал.4 ЗОЗ с вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Поискано е от датата на вписване на пристъпване към изпълнение всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя, възникващи от продажби на електрическа енергия на „НЕК“ ЕАД да се превеждат по сметка на посочен депозитар до достигане на търсената сума;
- на 19.12.2016г. депозитарят е изпратил съобщение на „НЕК“ ЕАД по чл.33, ал.1 ЗОЗ с изх.№064917/15.12.2016г., получено от адресата;
- съдът е приел за безпорно, че произвежданата от „Топлофикация Русе“ ЕАД електрическа енергия се дефинира като електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство, както и че за периода ноември 2016г. - януари 2017г. „Топлофикация Русе“ ЕАД е доставило на ответника такава електрическа енергия, като за доставките помесечно са били издадени представените по делото данъчна фактура №10000001571/30.11.2016г, данъчна фактура №[ЕГН]/31.12.2016г. и данъчна фактура №[ЕГН]/31.01. 2017г., съответно за 2 494 293.04лв, 2 110 996лв и 713 083.15лв., в които цената на доставената енергия е по утвърдените от КЕВР преференциални цени на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централ комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия – 132. 31 лева/MWh без ДДС. Фактурите са получени съответно на 09.12.2016г., на 12.01.2017г. и на 02.02.2017г. и са надлежно осчетоводени от двете дружества, включени са в дневниците за покупки на „НЕК“ ЕАД при начислено право на ползване на данъчен кредит на начисленото ДДС във всяка от фактурите;
- „НЕК“ ЕАД е извършило плащания по посочените фактури (съответно с на 23.01.2017г. по първите две фактури и на 16.02.2017г. по третата фактура), като сумите са заплатени на „Топлофикация Русе“ ЕАД по банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, посочена във фактурите (сметката е различна от банковата сметка на дружеството в обсъдените по-горе доказателства).
След направен анализ в мотивите на решението на съдържанието и правните последици на договора за особен залог, регламентирани в ЗОЗ и съобразявайки се с практиката на ВКС по приложението на разпоредбите на ЗОЗ, въззивният съд е обосновал извода, че в обжалваната му част първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съдът е изложил доводи, че предявените от ищеца искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.44а, ал.1, изр.2 ЗОЗ, с които, въз основа на твърдения на ищеца, че е заложен кредитор, вписал пристъпването към изпълнение, се иска реално изпълнение на заложените по реда на ЗОЗ вземания на залогодателя, конституиран като съищец, към ответника – заложен длъжник, обуславят наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.44а, ал.1, изр.2 ЗОЗ. Апелативният състав е изтъкнал, че в случая, с оглед твърденията на ищеца в исковата молба, е налице хипотезата на чл.26, ал.2 ГПК при която заложният кредитор като процесуален субституент може да предяви иск за реално изпълнение в полза на залогодателя като с участието на залогодателят в производството като съищец на заложния кредитор, са изпълнени изискванията на чл.26, ал.2 ГПК за задължителна съвместна процесуална легитимация на субституента и титуляря на материалното право.
Въз основа на обсъдените във въззивното решение обстоятелства, релевантни за спора и препращайки към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК, въззивният съд е обсъдил изчерпателно доводите и оплакванията във въззивната жалба на „НЕК“ АД, които е счел за неоснователни. Приел е, че главните и акцесорните искове са основателни до размерите, уважени от първоинстанционния съд, тъй като по делото при условията на пълно и главно доказване са доказани качеството на ищеца „Мечел Карбон“ АГ на кредитор на „Топлофикация Русе“ ЕАД по договор за продажба на въглища, възникването на заложното право на ищеца върху процесните вземания по ЗОЗ по силата на валиден договор за особен залог, надлежно вписан в регистъра на ЦРОЗ и противопоставим на ответника „НЕК“ ЕАД, пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор, упражняването от същия на правомощието по чл.34, т.2 ЗОЗ да уведоми заложния длъжник за пристъпването към изпълнение, вземанията на залогодателя към третото задължено лице с източник договори за продажба на електрическа енергия и извършените след уведомлението по цитираната разпоредба плащания от ответника по сметка на залогодателя за погасяване на тези вземания.
Във връзка с повдигнатия във въззивната жалба въпрос - дали процесните вземания са предмет на залога и дали същите са могли същите да бъдат залагани, въззивният състав е подчертал, че ЗОЗ не поставя ограничения относно това какви вземания могат да се залагат, като с оглед нормата на чл.4, ал.2 ЗОЗ следва да се приеме, че могат да се залагат както условни и срочни, така и индивидуално, родово определени и бъдещи вземания като изискването е вземанията да бъдат прехвърлими. Според съда по отношение на бъдещите вземания се приема, че за да могат да бъдат предмет на залога, те следва да бъдат поне определяеми, тъй като ако предметът на договора не е определен или поне определяем, то той е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД – поради „невъзможен предмет“. Въззивният състав е изтъкнал, че в случая предмет на учредения с вписания в ЦРОЗ договор за особен залог наред с останалите заложени вземания са всички съществуващи и бъдещи вземания на залогодателя „Топлофикация Русе“ ЕАД, по който и да е договор за продажба на електрическа енергия, сключен между дружеството и ответника „НЕК“ ЕАД, като отразяването в договора, че тези вземания за срока на действие на договора се превеждат по посочената сметка на залогодателя в „Юробанк България“ АД няма отношение към индивидуализацията на вземанията като обект на залога, а към начина на изпълнението от задълженото лице – чрез превеждането на дължимите суми по посочената банкова сметка на залогодателя. Съдът е приел, че в частта за залагане на тези вземания договорът за особен залог е валиден предвид определяемостта на бъдещите вземания на залогодателя поради отнасянето им към конкретни юридически факти, източници на права и задължения, а именно договори за изкупуване на електрическа енергия, по които купувач е „НЕК“ ЕАД. Според съда отразяването в договора за особен залог, че вземанията се превеждат по визираната банкова сметка, съответства на предвиденото в чл. 4.1.4 от договора задължение на залогодателя да изпълнява нарежданията на заложния кредитор и да извършва всички правни и фактически действия, така че всички и всякакви вземания да бъдат нареждани и превеждани само по визираната в договора банкова сметка, както и на предмета на залога по следващата клауза, а именно б. „c“, определяща като заложени и всички вземания на залогодателя от положителното салдо по банковата сметка, по които заложен длъжник е банката.
За да достигне до тези изводи, въззивният състав е тълкувал спорната дефинитивна клауза по т.1.1 от договора - „вземания“, б. „b“ съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, съгласно които отделните договорни уговорки следва да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. Съдът е е споделил разбирането на въззивника, че волята на страните е била за залог на вземания по конкретна банкова сметка, тъй като страните по договора изрично са свързали заложените вземания по б. „b“ с правопораждащ ги факт – договор за продажба и страните по него и са ги разграничили от вземанията по б. „c“ от дефинитивните уговорки, които са към банката. Апелативният състав се е присъединил към аргументираното в решението на СГС становище, че тълкуване, съгласно което начинът на изпълнение на заложените вземания (чрез превеждането им по визирана сметка), е техен индивидуализиращ белег, означава да се приеме, че при едностранна промяна на сметката от залогодателя се променя заложеното вземане, което не съответства на целта на договора и добросъвестността като подобно тълкуване противоречи и на изясненото задължение на залогодателя по ЗОЗ, след пристъпване към изпълнение, за което е надлежно уведомен, да извършва плащанията за погасяване на заложените вземания по сметката на депозитаря.
Що се отнася на позоваването на въззивника до определянето на заложеното имущество, в поле 17 при вписването на залога в ЦРОЗ, то въззивният състав е посочил, че се касае до съвпадащо с обсъдената дефиниция по договора отразяване досежно начина на изпълнение на заложените вземания. В договора е посочено, че вземанията с източник визираните договори „следва да бъдат преведени и депозирани по банкова сметка“, а при вписването на залога – че същите „се превеждат и депозират в“ същата сметка. Съдът е изтъкнал, (имайки предвид, че съобщаването на залога на заложния длъжник съгласно чл.17, ал.1 и 2 ЗОЗ описанието на заложените вземания трябва да идентично на отразеното при вписването на залога в ЦРОЗ), че граматическо и логическо тълкуване позволява извод, че заложените вземания се индивидуализират с пораждащите ги договори, сключени между залогодателя „НЕК“ ЕАД, докато указанието за превеждането им по посочената сметка на залогодателя се отнася за начина на изпълнение на задължението за времето на действие на договора за особен залог до уведомяване на задълженото лице за пристъпването към изпълнение.
Въззивният съд е приел, че процесните вземания на залогодателя към ответника „НЕК“ ЕАД с възникването им са попаднали под действието на учредения залог, като е изложил и следните аргументи за този формиран извод. С оглед факта, че предмет на залога са били бъдещи вземания на залогодателя към обществения доставчик с източник договори за изкупуване на произведена от залогодателя електрическа енергия., съдът е посочил, че по делото се установява, че спорните вземания за дължимата на залогодателя цена за произвеждана от комбинирано производство електрическа енергия и продавана от залогодателя на ответника електрическа енергия са възникнали именно на това основание. Съдът е отразил, че в разглеждания случай по силата на императивната разпоредба на чл.162, ал.1 ЗЕ (в приложимите редакции – ДВ, бр.56/2015г. и ДВ, бр.105/2016г.), с оглед претендираните цени на доставена енергия за месеците ноември 2016 г. – януари 2017г., за ответника в качеството на обществен доставчик е съществувало задължение да изкупува цялото количество произведена от „Топлофикация Русе“ ЕАД електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, с изключение на количеството енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство и количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление по смисъла на чл.119, ал.1 или има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII или с които участва на балансиращия пазар, като електрическата енергия се изкупува по преференциални цени съгласно съответната наредба по чл.36, ал.3, а начинът на определяне на количеството електрическа енергия, произведена по комбиниран способ в зависимост от вида на технологичния цикъл, изискванията към техническите средства за измерване и регистриране на електрическата енергия от комбинирано производство, се определят с наредба на министъра на енергетиката.
В обжалваното решение е отразено, че по делото не се твърди и не се установява към периода ноември 2016г. - януари 2017г. залогодателят и ответника да са били обвързани от подписан писмен договор за дългосрочно изкупуване на произвежданата от „Топлофикация Русе“ ЕАД електрическа енергия от комбинирано производство, но доколкото в ЗЕ липсва изискване за писмена форма на договорите по чл.93е ЗЕ вр. чл.97 вр. чл.91 и чл.92 ЗЕ за изкупуване на такава енергия, когато страни по него са производителя и обществения доставчик и количеството на изкупуваната енергия и продажната цена се определят от КЕВР, следва да се заключи, че тези договори са неформални и сключването им може да бъде установено с всички допустими доказателствени средства. Съдът е посочил, че по делото са установени съществуващи отношения по производство и изкупуване на енергия между страните в изпълнение на чл.162 ЗЕ, включително за исковия период, издаването на процесните надлежно осчетоводени при залогодателя и ответника данъчни фактури за доставена от „Топлофикация Русе“ ЕАД на „НЕК“ ЕАД помесечно ел. енергия общо от 33 496 915 КWh с цена 5 318 372.19 лева с ДДС. Тези фактури са включени от „НЕК“ ЕАД в дневниците за покупки на дружеството и е ползван данъчен кредит по тях, което (с оглед константната практаки на ВКС, че издадената фактурата, отразяването й в счетоводството на купувача, включването й в дневника за продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит, е доказателство за възникнало правоотношение по договор за продажба), обуславя извода, че посочените дружества са били страни по правоотношение с източник договор за изкупуване на електрическа енергия от комбинирано производство за процесните месеци.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалватната му осъдителна част, въззивният състав е изтъкнал, че: 1.) залогодателят не е изпълнил задълженията към заложния кредитор с източник обсъдения от фактическа страна договор за продажба на въглища, които са обезпечени с особения залог, като към момента на пристъпване към изпълнение по този договор на „Мечел Карбон“ АГ са били дължими поне 15 034 187.77 щ.д., поради което ищецът е могъл да пристъпи към изпълнение спрямо заложените вземания, което е било вписано в ЦРОЗ на 02.12.2016г. ; 2.) страните по заложените вземания – залогодател и заложен длъжник, са били известени за пристъпването към изпълнение, като в изпълнение на нормата на чл.34, т.2 ЗОЗ с нотариална покана, получена от „НЕК“ ЕАД на 05.12.2016г., заложният кредитор изрично е уведомил ответника за започването на изпълнение с оглед насочването му върху всички съществуващи и бъдещи вземания на залогодателя към обществения доставчик по договори за продажба на електрическа енергия, както и че предвид нормата на чл.44а ЗОЗ тези вземания се считат за възложени за събиране на заложния кредитор, поради което и съобразно неговите указания следва да бъдат превеждани от ответника по сметка на депозитаря; 3.) с оглед така упражненото правомощие на заложния кредитор по чл.34, т.2 ЗОЗ извършените плащания на 23.01.2017г. и на 16.02. 2017г. на задълженията по процесните фактури по банковата сметка на залогодателя, посочена във фактурите, следва да се счетат за недействителни по отношение на заложния кредитор, тъй като след получаването на уведомление за пристъпване към изпълнение, за да се освободи от задължението си спрямо залогодателя с погасителен ефект и по отношение на заложния кредитор, заложният длъжник трябва да плати по посочената сметка на депозитаря; 4.) извършените плащания на 23.01.2017г. и на 16.02.2017г. от „НЕК“ ЕАД на „Топлофикация Русе“ ЕАД по трите фактури на обща стойност от 5 318 372.19лв. са непротивопоставими на заложния кредитор, което обуславя основателност на иска, предявен по реда на чл.44а ЗОЗ до посочения размер на главницата и 5.) за ответника „НЕК“ ЕАД са възникнали и акцесорните задължения по чл.86, ал.1 ЗЗД, като с въззивната жалба въззивникът не оспорва изводите в решение на СГС досежно падежа на вземанията по процесните фактури, определен при приложение на чл.303а, ал.3 ТЗ, и размера на дължимите обезщетения за забава.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице сочените от касатора „НЕК“ ЕАД основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивното решение не е вероятно недопустимо по смисъла на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Въззивният съд е постановил своето решение в рамките на своята функционална компетентност (като втора инстанция на СГС, чиято е родовата подсъдност на делото), и се е произнесъл по предявения иск без да излиза извън неговия предмет. Съдът е разгледал допустим осъдителен иск по чл.44а, ал.1, изр.2 ЗОЗ. Ищецът „Мечел Карбон“ АГ е процесуално легитимиран (като юридическо лице) да претендира по исков ред вземанията на залогодателя срещу неговия длъжник при твърдение, че е заложен кредитор, вписал пристъпването към изпълнение. Що се отнася до процесуалната легитимация на конституирания в производството съищец „Топлофикация Русе“ ЕАД, настоящият състав изцяло споделя практиката на ВКС, обективирана в решение №95/31.01.2020г. по т.д.№1757/2018г. на ВКС, І т.о., че съгласно чл.44а, ал.2 ЗОЗ с пристъпването към изпълнение заложеното вземане се възлага за събиране на заложния кредитор, който в качеството на процесуален субституент има право на иск за реално изпълнение на вземането на залогодателя срещу заложния длъжник при наличието на определени предпоставки. В хипотезата на оспорване от заложния кредитор като относително недействително на извършеното плащане от страна на заложния длъжник по сметка на залогодателя, процесуалната субституция е по чл.26, ал.2 ГПК ( а не по чл.134 ЗЗД, както се твърди в изложението), като заложният кредитор и залогодателят са необходими задължителни другари, притежаващи съвместна активна процесуална легитимация по чл.26, ал.4 ГПК. Всички останали оплаквания на касатора за вероятна недопустимост на въззивното решение, обосновани с твърдения, че ищецът не е доказал, че е кредитор на залогодателя, че не е установено наличието на валидно учреден залог и за наличието на разлика между договора за залог и вписването в ЦРОЗ, са относими към правилността на въззивното решение, а не към неговата допустимост. Както е отразено в обжалваното решение, процесуалната легитимация се обуславя от правните твърдения на ищеца, докато материалноправната легитимация определя кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение.
Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.21 предл.3 ГПК като основание за допускането му до касация. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Преди да се пристъпи към обсъждане на доводите на касатора за очевидна неправилност на решението, следва да се отбележи, че част от аргументите, с които касаторът обосновава наличието на очевидната неправилност на въззивното решение, не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция поради липсата на такива оплаквания, инвокирани във въззивната жалба на „НЕК „АД. Така например, с въззивната жалба на „НЕК „АД: 1.) не е оспорено приетото от първата инстанция качество на ищеца „Мечел Карбон“ АГ на кредитор на „Топлофикация Русе“ ЕАД във връзка с договора от 30.12.2011г. за доставка на въглища; 2.) не са оспорвани размерите на задължението на „Топлофикация Русе“ ЕАД към датата на сключване на договора за особен залог (05.07.2013г.), към датата на съставянето на Приложение №7 (15.07.2013г.) и към датата, когато е пристъпено към изпълнение на заложените вземания (02.12.2016г.). 3.) няма оплакване за нищожност на договора за особен залог от 05.07.2013г. поради липса на задължително предварително одобрение от държавен орган и 4.) няма твърдение, че договорът за особен залог не е влязъл в сила. С оглед разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК очевидната неправилност на въззивното решение не може да се аргументира с твърдение за неправилно решаване на спорни въпроси, които не са били въведени като спорни с въззивната жалба.. Отделен е въпросът, че не могат да бъдат предмет на настоящото касационно производство твърдения и оплаквания на касатора, направени за пръв път с касационната жалба.
Що се отнася до останалите твърдения в изложението, обуславящи според касатора очевидна неправилност на решението, следва да се има предвид, че решаващите изводи на въззивния съд, не са нито е в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Не може да се приеме „prima facie“, както се твърди в изложението, че процесните вземания на „Топлофикация Русе“ ЕАД към „НЕК „АД не са били предмет на договора за залог, че договорът за особен залог не може да обхваща бъдещи вземания (обратното е регламентирано в чл.5, ал.1 ЗОЗ), и че по силата на чл.162 ЗЕ не възникват договорни отношения между производителя на електрическа енергия от комбинирано производство и обществения доставчик. Горните изводи на въззивният съд са направени след задълбочен анализ на доказателствата по делото, извършено тълкуване на клаузите в договора за особен залог по чл.20 ЗЗД и отчитане практиката на ВКС относно значението фактури, когато са отразени в счетоводството на купувача, включени са в дневника му за продажби по ДДС и е ползван на данъчен кредит, което изначално изключва хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК като предпоставка за допускане на касация с оглед изложените по-горе постановки за липса на тъждественост между касационното основание по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на решението и очевидната неправилност по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК
Не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК формулираните от касатора въпроси в изложението, посочени като въпрос №1: „Допустимо ли е сключването на договор за залог в нарушение на чл.92, ал.1, т.3 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката? Нищожен ли е договор за особен залог, сключен без да е дадено такова разрешение? С оглед на чл.295, ал.1 ТЗ влязъл ли е в сила и породил ли е действие договор за особен залог, сключен без да е дадено разрешение по чл.92, ал.1, т.3 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката?“. На първо място поставените въпроси въобще не са обсъждани във въззивното решение и не са обусловили решаващата воля на съда, тъй като (както бе посочено по-горе при обсъждане на твърдението за очевидна неправилност), тези въпроси не са били предмет на въззивното производство на основание чл.269, изр.2 ГПК с оглед липсата на оплаквания във въззивната жалба, касаещи необходимост от разрешение на държавен орган като предпоставка за валидност и за влизане в сила на договора за особен залог. На второ място, при липсата на възражение от въззивника, свързано с твърдение липса на такова разрешение, съдът не е събирал доказателства, не е давал указания за това, поради което по делото не е изяснено дали в случая такова разрешение е било дадено и не. На последно място наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обосновано с твърдение за противоречие на поставените материалноправни въпроси с постановките в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, които са относими към прилагането от въззивния съд на процесуални правила – т.е. в цитираното тълкувателно решение не се дава отговор на формулираните от касатора материалноправни въпроси под №1.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение с оглед поставените от касатора въпроси под №2: „Изкупуването на цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия по реда на чл.162 ЗЕ води ли до възникване на договор между обществения доставчик, съответно крайните снабдители и производителите, присъединени към съответната мрежа? Или изкупуването е в изпълнение на законово предвидено задължение за изкупуване на същата, съответно законово предвидено задължение за продажба на същата?“. Въпросите не са зададени коректно и не отразяват действителните съображения на въззивния съд да обоснове извода, че процесните вземания на „Топлофикация Русе“ ЕАД към „НЕК „АД от доставката на електрическа енергия от комбинирано производство за месеците ноември и декември 2016г. и за месец януари 2017г., попадат в кръга на вземанията, визирани в договора за особен залог. Въззивният състав изрично е посочил, че задължението за обществения доставчик „НЕК „АД да изкупи от „Топлофикация Русе“ ЕАД произведената от последния електрическа енергия от комбинирано производство, произтича от императивната разпоредба на чл.162, ал.1 ЗЕ (в приложимите редакции – ДВ, бр.56/2015г. и ДВ, бр. 105/2016г.), което обаче не изключва наличието на договорни отношения между тези страни по договор за доставка на електроенергия като се има предвид липсата на законово изискване за писмена форма на договора и при ясно очертани елементи на фактическия състав на договора за доставката – вид на произведената енергия, подлежаща на изкупуване, и държавно регулирана цена. Но дори да се приеме, че по силата на закона се създават облигационни отношения като по договор за доставка, това обстоятелство не променя решаващия извод на съда, че предмет на договора за особен залог са всички вземания на залогодателя към „НЕК“ АД, включително и бъдещите, произтичащи от задължението на купувача да заплати цената на доставената от залогодателя електрическа енергия. На последно място в случая не е налице и допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото в правната теория и в съдебната практика няма спор, че изкупуването на електроенертия по правилата на чл.162 ЗЕ, не изключва договорния характер на правоотношението.
Въпрос №3: „Залогът на вземане обхваща ли и дължимото върху вземането ДДС? Същото дължимо ли е на държавата съгласно ЗДДС или чрез залагането му от залогодателя (ако се приеме, че е допустимо същото да бъде залагано), то вече не е дължимо на държавата, а е дължимо на заложния кредитор?“, по съображенията, аналогични на тези, изложени по-горе във връзка с поставените от касатора въпроси под №1, не може да обоснове наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като при липсата на оплакване във въззивната жалба за неправилно включване от съда на ДДС в предмета на заложените вземания, така формулираният въпрос ( по оплакването, направено за пръв път пред касационната инстация), въобще не е обсъждан от въззивния съд.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед поставения въпрос №4: „Пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ при учреден залог върху вземания има ли действие по отношение на вземания, които не съществуват към момента на пристъпване към изпълнение, а възникват в последващ момент?“. От една страна въззивният съд не е обсъждал въпроса в контекста, в който той е зададен от касатора. Но дори да се приеме, че въпросът е значим за конкретния правен спор (въпреки, че в случая вземането за цената на доставената ел.енергия за месец ноември 2016г. вече е съществувало), в ЗОЗ не е предвидена забрана за възможността да се пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ чрез събиране на вземания, които не са били изискуеми към момента на пристъпване към изпълнение. Напротив, от логиката на законовите разпоредби (чл.9, ал.4, чл.12, ал.1 и чл.17, ал.3 – в редакцията до изм. ДВ бр.105/30.12.2016г, във вр. с хипотезата на чл.5, ал.1 ЗОЗ относно възможността предмет на особен залог да бъдат и бъдещи вземания), може да се направи извод, че ЗОЗ допуска пристъпване към изпълнение и по отношение на вземания, които не са изискуеми към датата на пристъпване към изпълнение. В тази връзка въпросът не е значим за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация въпрос №5:. „Действителен ли е договор за особен залог, когато в договора за залог не е посочен размер на обезпеченото вземане?“. Въпросът е зададен общотеоретично, без в него да са отчетени конкретните клаузи в процесния договор за особен залог, тълкувани от съда по реда на чл.20 ЗЗД, както и съображенията на въззивния състав, че в случая бъдещите вземания на „Топлофикация Русе“ ЕАД, върху които се учредява особен залог, са определяеми и в тази връзка - индивидуализирани.
Няма характеристиката на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК въпросът на касатора №6: „При оспорване от заложния кредитор като относително недействително спрямо него на направено плащане от заложния длъжник, какъв е процесуалният ред за това – с отделен иск по чл.135 ЗЗД или чрез възражение в рамките на производство по осъдителен иск за повторното плащане на сумата?“. Въпросът е формулиран като общотеоретичен и не е обсъждан от въззивния съд в съдържащия се в него контекст. Косвено въпросът е относим към обсъденото по-горе в мотивите на настоящото определение твърдение на касатора за евентуална недопустимост на въззивното решение, в които е изложено виждането, че в хипотезата на оспорване от заложния кредитор като относително недействително на извършеното плащане от страна на заложния длъжник по сметка на залогодателя, процесуалната субституция е по чл.26, ал.2 ГПК (а не по чл.134 ЗЗД, както се твърди в изложението), като заложният кредитор и залогодателят са необходими задължителни другари, притежаващи съвместна активна процесуална легитимация по чл.26, ал.4 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и с оглед поставените два въпроса в изложението към допълнението на касационната жалба, а именно: 1. „Вписаните обстоятелства за описание на заложеното имущество в ЦРОЗ представляват ли елементи от неговата индивидуализация или са само пояснителни и не индивидуализират заложеното имущество?“ и 2. „Допустимо ли е разширително тълкуване на заложеното имущество по ЗОЗ чрез игнориране на част от неговите индивидуализиращи белези?“. На първо място и двата въпроса са формулирани като относими към предмет на особен залог, който представлява заложено имущество, а не както е в случая – относно залог на обезпечени вземания. В ЗОЗ има различна правна регламентация за залагане на имущество (чл.4 ЗОЗ) и за залагане на обезпечено вземане (чл.6 вр. чл.5 ЗОЗ). Отделно следва да се има предвид, че въззивният съд е приел, че от направеното вписване на залога в ЦРОЗ (включително в поле 17), следва извода, че конкретните заложени бъдещи вземания се индивидуализират с пораждащите ги договори, сключени между залогодателя и „НЕК“ ЕАД. Този извод на съда е относим изцяло към правилността на въззивното решение (в частност – към неговата обоснованост), която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. На последно място становището на съда, че в случая няма различие между описанието в договора за особен залог на заложените вземания и отразеното при вписването на залога в ЦРОЗ, не е в резултат на разширително тълкуване (както се твърди във въпрос №2), а на извършено от съда граматическо и логическо тълкуване на съдържанието на направеното вписване на особения залог в ЦРОЗ.
Не може да бъде уважено искането на ответника по касация „Мечел Карбон“ АГ (направено в отговорите на касационната жалба и на допълнението към нея), за присъждане на разноски за касационната инстанция. В корпуса на делото липсват представени доказателства за направенитге от дружеството разходи, както и за техния размер, поради което и с оглед разясненията в т.1 от ТР №6/06.12.2013г. по тълк.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №444 от 19.02.2020г., постановено по в.т.д.№4854/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: