3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №312 София, 19.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 188/2021 година Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Й. Д., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 260055 от 23.10.2020 г. по в.ч.гр.д. № 504/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 1453 от 31.07.2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик за връщане на депозираната от Д. касационна жалба срещу решение № 457 от 26.11.2019 г. по в.гр.д. № 524/2019 г. Частният касатор поддържа доводи за неправилност на определението и по съображения в жалбата моли за касирането му. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: търговско или гражданско е делото, по което застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите предявява срещу застраховано от него физическо лице /потребител на застраховката/ регресен иск за връщане на платеното от застрахователя в полза на пострадалия. Сочи се и предвиденото в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК самостоятелно основание за достъп до касация – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Ответникът по частната касационна жалба ЗД „Бул Инс“ АД не е заявил становище. С определение № 79 от 05.02.2021 г. настоящият съдебен състав е постановил спиране на образуваното частно производство, на основание чл.292 ГПК, до постановяване на решения по тълк.дело № 2/2018 г. и тълк.дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. С приключването на тези тълкувателни производства, основанието за спиране на производството по делото е отпаднало и то следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на апелативния съд. С оглед разрешенията, дадени в обявеното на 23.06.2022 г. Тълкувателно решение по тълк.дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, атакуваното определение е вероятно недопустимо. Съгласно мотивите на този тълкувателен акт, компетентен да разгледа частна жалба срещу постановено от окръжен съд разпореждане за връщане на касационна жалба, е касационният, а не апелативният съд. Даденото тълкуване е мотивирано с характера на процесуалните действия по администриране на жалбата, които не се извършват от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция. Затова, постановеното от окръжния съд разпореждане за връщане на касационната жалба, не попада в обхвата на определенията по чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 ГПК Функционалната компетентност на ВКС за произнасяне по процесуалната законосъобразност на разпореждането на окръжния съд за връщане на касационната жалба срещу постановеното въззивно решение, предпоставя ВКС да приеме за разглеждане подадената от Г. Д. частна жалба срещу това разпореждане /след обезсилване на определението на Апелативен съд – Пловдив/. Разпореждането на съдията-докладчик от Окръжен съд – Пазарджик, постановено под № 1453 от 31.07.2020 г., с което е върната касационна жалба с вх. № 1218 от 06.02.2020 г., подадена от Г. Й. Д., против решение № 457 от 26.11.2019 г. по в.гр.д. № 524/2019 г., е правилно. Изводът за необжалваемост на въззивното решение, което е постановено по регресна искова претенция на застрахователя на ответника–делинквент, с цена на иска 10 000 лв., е процесуално законосъобразен, с оглед дадената правилна квалификация на делото като търговско. Материалноправният спор между страните, по който се е произнесъл въззивният съд, е обусловен и произтича от застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като цената на иска е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК праг от 20 000 лв. Обжалваното разпореждане се явява в съответствие и с възприетото в Тълкувателно решение № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС разграничение между гражданските и търговските дела при дефиниране необжалваемостта на постановени по тях въззивни решения, в зависимост от обективния критерий - паричната оценка на предмета на съответното дело. В мотивите на този тълкувателен акт е изтъкнато, че до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г., не са предвидени изключения, при които, качеството на лицето да определя по какъв ред се разглежда съответното дело, а качеството „потребител“ на едната страна по правоотношението, не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на въззивния съдебен акт. Съобразно принципните постановки в ТР № 3/2019 г. и неприложимостта на приетото със ЗИД ГПК обн.,ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г. ново процесуално правило на чл.113 ГПК, тъй като към момента на влизане в сила на този изменителен закон въззивното производство не е било висящо, формираният извод за недопустимост на подадената от Г. Д. касационна жалба следва да се потвърди. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. № 188/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, II т.о. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260055 от 23.10.2020 г. по в.ч.гр.д. № 504/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 1453 от 31.07.2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик за връщане на депозираната от Г. Й. Д. касационна жалба срещу решение № 457 от 26.11.2019 г. по в.гр.д. № 524/2019 г. ОБЕЗСИЛВА определение № 260055 от 23.10.2020 г. по в.ч.гр.д. № 504/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив. ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1453 от 31.07.2020 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е върната касационна жалба с вх. № 1218 от 06.02.2020 г., подадена от Г. Й. Д., против решение № 457 от 26.11.2019 г. по в.гр.д. № 524/2019 г. по описа на същия съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: