О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Nо 105 София, 09.03.2017 г. Върховен касационен съд , състав на ВТОРО отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА изслуша докладвано от съдията БАЛЕВСКА Гр.д. Nо 4060 / 2016 год. , образувано по описа на ВКС-II г.о. и за да се произнесе взе предвид : Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 4327/ 30.06.2016 год. от Т. И. Т. от [населено място] и Д. Г. К. от [населено място] чрез процесуалния представител адв.Й. Т.- САК срещу въззивно Решение No 74 от 19.05.2016 год. по гр. възз. д. Nо 134/ 2016 год. на ОС- Сливен по отхвърлени иск за съдебна делба на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, собственост на общия наследодател М. Е. Й., по съпруг П. К.. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е неправилно-незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила,основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Иска се постановяване на ново решение , с което да се допусне съдебна делба на делбените имоти. Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поддържа по изведените процесуално-правни въпроси : 1./“Следва ли решаващия съд да не обсъжда обстоятелства , за които са представени доказателства и да не обсъжда правните съображения на страната,свързани с тези доказателства“ касателно представеното Публично завещание на М. Е. от 10. 03.1942 година ; 2./Длъжен ли е решаващия съд , с цел изясняване обективната истина, да събере по свой почин , респ. да укаже на страната конкретните доказателства, които следва да ангажира за доказване на изложените от нея твърдения“, свързано с твърдението че имотите, предмет на делбата са принадлежали на общия наследодател, а не на нейните 3 –ма сина , на които са възстановени от ПК Нова З.; 3./Следва ли решаващият съд в делбеното производство да не се произнесе по преюдициални въпроси, повдигнати от страната и по конкретно следва ли решаващият съд да се произнесе по въпроса за нищожността на разпоредителни сделки, касаещи наследствената маса и такива , извършени от сънаследниците без участие на всички тях? , както и по материално-правния въпрос „При липса на делба преди влизане на земите в ТКЗС следва ли съдът да приеме ,че каквито и договори за делба да се представят и то след възстановяване на земите от поземлената комисия , те са нищожни , поради което съдът следва да събира доказателства относно наследниците по закон за процесните имоти.При наличие на завещателно разпореждане, което не е оспорено , следва ли да се допусне делбата по закон или завещание ?“ , които не е разгледан от съда. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор само от ответника по касация С. И. С. чрез адв. Г. С. – АК С. , с които се оспорват основно релевираните доводи за пороци на решението на въззивния съд , като се обръща внимание , че земите не са отнети от общия наследодател М. Е. и не са били нейни, тъй като същата е починала още през 1942 година ,липсват каквито и доказателства за земите, които е притежавала и възстановените земеделски земи на някои от нейните наследници , налице е спор за материално право , чието съединяване в делбата е недопустимо.Поддържа се и довод за липса на основания за допускане на касационното обжалване.Претендират се разноски за касационната инстанция. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил и писмен отговор от ответника по касация „ [фирма] [населено място] чрез адв. М.М. - АК С., с които се поддържа , че не са налиже предпоставки за допускане на касационно обжалване , тъй като поставените процесуално-правни и материално-правни въпроси не са обуславящи за изхода на правния спор. Състав на ВКС- второ отделение , като съобрази изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал.1 т.1-2 ГПК и прецени основанията на чл. 280 ал.1 ГПК, намира; Касационната жалба подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем съдебен акт – въззивно решение постановено в производство за съдебна делба , първа фаза и се явява процесуално допустима. Настоящият състав като прецени доводите на касатора и защитата му, намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. С разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на касационното обжалване , се прие , изрично , че под правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да се разбира правен проблем в рамката на предмета на спора по делото , които е обосновал крайния извод на съда да уважи или да отхвърли искането за правна защита , инициирано от ищцовата страна. В контекста на тези разяснения не може да се приеме , че поставените от касаторите въпроси нямат обуславящо за изхода на спора значение. В мотивите на обжалвания съдебен акт , основен правен аргумент за да отхвърли иска за съдебна делба на процесните земеделски земи , заявен от наследниците в коляното на прекия наследник Ж. П. респ. на наследниците на неговите синове Г. и Г. П. , на въззивния съд е тезата , че процесните земеделски земи – предмет на иска за съдебна делба ,заявен от Т. И. Т. и Д. Г. К. , са възстановени с план за земеразделяне с три решения на ПК Н. З. – съответно : Решение Nо 2700/16.09.1998 год. , Решение Nо 81/1999 год. и Решение Nо 82/04.06.1999 год. на ПК-Н. З. самостоятелно и само на наследниците в съответно коляното на синовете С. П. , К. П. и Ж. П., като по силата на последващи разпоредителни сделки техните наследници са ликвидирали възникналата между тях съсобственост. Доколкото се иска делба на същите земи като наследство от общия наследодател М. Е. / по съпруг П. К. съдът е приел, че дори да се приеме , че земеделските земи са на общия наследодател , то възникналият спор за материално право по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ не може да се разгледа съединен с иска за съдебна делба.Прието е , че липсва решение на ПК за възстановяване на земеделски земи на общата наследодателка. Делбеното производство е уредено от ГПК като особено исково производство , тъй като в редица отношения са налице отклонения от общия исков процес. Така в рамките на спора налице ли е съсобственост, възникнала в резултат на наследяване, законодателят предоставя възможността да бъдат разрешени и редица други спорове- арг. чл.342 ГПК, чл.343 ГПК, като защита срещу предявения иск за съдебна делба може да се осъществи било с иск или правоизключващо/ правопроменящо/ възражения. Конститутивният характер на иска за съдебна делба обаче в много отношения изключва възможността за същинско обективно съединяване на искове, каквато е хипотеза при спор за материално право по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. При възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ , за да се приеме , че е налице сънаследство по отношение на общ наследодател на страните, решението на административния орган по земеделска реституция- ПК / ОбСЗ за възстановяване правото на собственост на земеделските земи , предмет на делбения процес , следва да е издадено на името на общия наследодател, т.е. именно той да е посочен като правоимащо лице по сн. на чл. 10 ЗСПЗЗ. Това е така , тъй като за да се допусне делба т.е. да се признае и реализира субективното потестативно право на делба на едно лице по отношение на един недвижим имот разпоредбата , законът предпоставя наличието на съсобственост по отношение на конкретната вещ. Когато предмет на иска за делба е ликвидиране на съсобственост по наследство на възстановени по специалния ред на ЗСПЗЗ земеделски земи, то възникването на съсобствеността на конкретните земеделски обекти изисква завършена административна процедура по възстановяване правото на собственост. Наследниците на бившия собственик се легитимират като титуляри на правото на собственост на конкретен обект едва след като се снабдят с решение по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ и скица въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне – чл. 27 ППЗСПЗЗ. Съдилищата могат да допуснат съдебната делба само при наличие на надлежен титул за собственост- решение на поземлената комисия въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне. Само издадено решение при завършена административна процедура по реституция , с което се възстановява правото на собственост на земеделска земя има конститутивно действие и може да се приеме за надлежен титул за собственост. При липса на такова решение , не може да се прави извод за наличие на съсобственост , възникнала в резултат на наследяване. В рамките на делбения процес, страната инициирала спора за делба следва да установи надлежен титул за собственост на свое име- титул, от който черпи правата, които иска да реализира със заявения иск за делба.Тя не може да иска да се признаят за съсобствени имоти, възстановени на името на ответниците по делото т.е. въз основа на титул, който легитимира други лица са собственици. Без решение по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ , по силата на което е възстановена собствеността на процесните земеделски земи като бивша собственост на общия наследодател,а само възстановяването е само по отношение на някои от наследниците , то останалите наследниците не могат да претендират права в съсобствеността. Възникналият спор , че собствеността на общия наследодател следва да бъде призната на всички наследници по естеството си съставлява спор за материално право по см. на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , който иск не може да бъде съединен с иска за делба по вече изложените съображения- а именно, че няма решение на ПК/ОбСЗ легитимиращо всички наследници като собственици на заявените земи. С оглед на изложеното поставените с изложението към касационната жалба процесуално-правни въпроси за рамката на произнасяне от страна на решаващия съд нямат отношение към извода на съда , че земите непринадлежат на лицата , на името на които има издадено решение на ПК. Поставените въпроси биха били относими само ако съдът бе стигнал до безусловния извод , че е налице съсобственост по силата на наследяването по отношение на възстановените земеделски земи между всички стани по делото. Само в тази хипотеза биха били разгледани и формирали крайния извод на съда доводите за значението на Публичното завещание от 10.03.1942 година на М. Е. и неговите правни последици , възраженията относно недействителност на разпоредителните сделки, извършени само от наследниците в колената на братята С. П. , К. П. и Ж. П. . Ето защо, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване. По искането за разноски на ответника С. С.- искането е основателно, но не може да бъде уважено, тъй като по делото не е представен документ , от който да се установява , че са направени разноски за защита пред настоящата инстанция , нито размера на тези разноски. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 4327/30.06.2016 год. заявена от Т. И. Т. от [населено място] и Д. Г. К. от [населено място] чрез процесуалния представител адв.Й. Т.- САК срещу въззивно Решение No 74 от 19.05.2016 год. по гр. възз. д. Nо 134/ 2016 год. на ОС- Сливен по отхвърлени иск за съдебна делба на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ като собственост на общия наследодател М. Е. Й., по съпруг П. К.. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по касация С. И. С. за присъждане на разноски за касационната инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: