РЕШЕНИЕ № 513 София, 26. януари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 890 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд от 28.01.2010 г. по гр.д. № 473/2009, с което е потвърдено решението на Кърджалийския окръжен съд от 04.03.2009 г. по гр.д. № 242/2008, като е уважен предявеният иск за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалнправните въпроси за обективните предели на силата на пресъдено нещо на установителния иск за собственост и за преклудирането на възраженията за наличието на пороци в придобивните сделки, както и по материалноправния въпрос нищожна ли е делбата на имот, извършена без участието на съпругата на един от съсобствeниците. По първия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че решението, с което е уважен положителен установителен иск за собственост установява със сила на пресъдено нещо, че правото на собственост е възникнало на предявеното с иска основание (от посочения фактически състав) и съществува към момента на приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Решението, с което е отхвърлен положителен установителен иск за собственост установява със сила на пресъдено нещо, че правото на собственост не е възникнало на предявеното с иска основание (от посочения фактически състав) или ако е възникнало на предявеното основание, то не съществува към момента на приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество, тъй като е погасено на предявеното с възражение основание (от друг посочен фактически състав). По втория процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен положителен установителен иск за собственост преклудира всички възражения (както тези, които са направени, така и пропуснатите) срещу съществуването на признатото право на собственост, които се основават на факти и обстоятелства, възникнали до момента на приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество, включително и правоизключващите и правоунищожаващите възражения, с които се претендират пороци на придобивната сделка. След като между страните е признато, че правото на собственост съществува, никоя от тях не може да повдигне правно релевантен спор за наличието на пороци в придобвината сделка. По поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че когато делбата е извършена без участието на някой от съсобствениците, тя е изцяло нищожна. Неучастието на съпруг на съсобственик в делбата не я опорочава, както неучастите на съсобственик, тъй като правилата, които уреждат отношенията между съделителите не се прилагат в други отношения, ако за тях съществуват особени правила. Както е прието в решение № 560/12.08.2009 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 3549/2009, постановено по реда на чл. 290 ГПК, когато делбеният имот е получен в дял от съпруга-съделител, неучастието в делбата на другия съпруг е правно ирелевантно, а когато делбеният имот е получен от друг съделител, делбата не е нищожна, тъй като всеки съделител представлява презумптивно и съпруга си. В този случай никой от съделителите не може да се позовава на неучастието на своя или на нечий друг съпруг. Единствено съпругът, който не е знаел за делбата може да я оспори в 6-месечен срок от узнаването съгласно чл. 24, ал. 4 СК (чл. 22, ал. 3 СК отм.), инак тя поражда действие и за него. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че поделеният между наследниците на П. М. недвижим имот е придобит от съпруга на ищцата по време на брака им, поради което извършената без нейно участие делба е нищожна. Съдът не е изложил мотиви за правното значение на влязлото в сила решение на Кърджалийския окръжен съд по гр.д. № 221/2008, с което по отношение на ищцата е установено, че тя и съпругът и не са собственици на имота. Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск за оспорване на договора за делба поради неучастието на ищцата (съпруга на един от съделителите) е допустим. В нарушение на материалния закон обаче той е приел, че искът е основателен. Както беше посочено по-горе, делбата на съсобствен имот, извършена без участието на съпруга на един от съделителите, когато имотът е възложен в дял на друг от съделителите, не е нищожна (чл. 34, ал. 2 ЗС вр.чл. 75, ал. 2 ЗН). Тя поражда действие и за неучаствалия съпруг, ако той не я оспори с иск в 6-месечен срок от узнаването съгласно чл. 24, ал. 4 СК. Искът за обявяване недействителността на делбата по отношение на ищцата е предявен своевременно, но в отношенията между ищцата и нейния съпруг, от една страна и ответника И. П. К. (комуто е възложен процесния имот по оспорваната делба), от друга страна, с вяло в сила решение на Кърджалийския окръжен съд от 08.12.2008 г. по гр.д. № 221/2008 е уважен отрицателен установителен иск срещу ищцата и съпруга й. С това решение е установено със сила на пресъдено нещо, че те не са собственици в съпружеска имуществена общност на процесния имот, тъй като той не е придобит от тях на възмездно основание по време на брака им. Решението по това дело е постановено при участието на И. П. К. като трето лице помагач на страната на ищеца по оприцателния установителен иск, т.е. като срещупоставена страна. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че процесният имот не е придобит от съпруга на ищцата на възмездно основание по време на брака им, поради което тя не е била легитимирана да участва в извършената на 15.06.2005 г. делба между съпруга й и неговите братя като наследници на баща им. Между ищцата и съпруга й има постановено влязло в сила решение № 217/29.12.1993 на Кърджалийския районен съд по гр.д. № 449/1993 за делба на процесния имот, но това решение е непротивопоставимо на останалите ответници, тъй като те не са участвали като страни в производството по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Пловдивския апелативен съд от 28.01.2010 г. по гр.д. № 473/2009. ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Б. С. Я. от К. срещу И. П. К., Т. П. М. и Н. П. К., всички от К. за обявяване недействителността на сключения между тях на 15.06.2005 г. договор за доброволна делба на ЖИЛИЩЕ със застроена площ 80 кв.м., находящо се на третия етаж в западната част на сградата на [улица] в кв. В., К., построена в У. **-***, кв. ** по плана на К., м. В., при съседи на жилището: източна част на сградата и от три страни двор; и на мястото: [улица], *-*** и *-*** от същия квартал, на основание чл. 24, ал. 4 СК. ОСЪЖДА Б. С. Я. К. да заплати на И. П. К., Т. П. М. и Н. П. К., всички от К. сумата 1.630,00 лева разноски по делото за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.