Р Е Ш Е Н И Е № 179 гр. София, 15 май 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети май, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 390/2015г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. В., депозирана чрез неговия защитник срещу въззивно решение №3 от 02.02.2015г. на Апелативен съд /АС/ - Бургас, с което е потвърдена обявената по нохд №386/2014г. присъда на Бургаски окръжен съд /ОС/. В касационната жалба на подсъдимото лице, идентична по своето съдържание с подадената пред въззивния състав жалба се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в пороци в доказателствената дейност, довели до постановяването на осъдителен акт, базиращ се на предположения. Очертава се недоказаност на обвинението досежно упражнената от С. В. принуда спрямо Е. Г., като се обръща внимание на показанията на свидетелите З. Т.-Р. и И. Д., които на инкриминираната дата не са възприели осъществени от подсъдимия действия, обективиращи насилие по отношение на пострадалото лице. Излагат се фрагментарни съображения и за липса на убедителни и еднопосочни доказателства, установяващи времето на извършване на грабежа и предмета на инкриминираното престъпно посегателство. Аргументира се и явна несправедливост на определеното при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание лишаване от свобода, несъответно на данните по делото за тежестта на инкриминираното престъпно деяние и за личността на С. В., с поставен акцент на ниската стойност на отнетите пари, възстановени в хода на проведеното разследване и на процесуалното поведение на подсъдимия, съдействал за разкриване на обективната истина в наказателния процес. При условията на алтернативност се предлага отмяна на първоинстанционната присъда и въззивното решение, и оправдаване на С. В. по повдигнотото му обвинение по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198 от НК, или ревизия на атакувания съдебен акт в санкционната му част, чрез намаляване на наложеното наказание на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. В съдебно заседание на 12.05.2015г. подсъдимият, редовно уведомен не се явява, като се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и пледира за правоприлагане на чл.354, ал.1, т.2 или т.3 от НПК. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на въззивното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда №195 от 30.10.2014г., по нохд №386/2014г., Бургаски ОС е признал С. И. В. за виновен в това, че на 07.08.2013 година, в [населено място],[жк], пред [жилищен адрес] при опасен рецидив отнел чужди движими вещи /парична сума от 234 лева /, от владението на Е. Д. Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. С визирания съдебен акт са приложени и нормите на чл.25, вр. чл.23 от НК, като е определена обща за изтърпяване по нохд №386/2015г. на Бургаски ОС и нохд №2776/2014г. на РС - Бургас наказателна санкция - ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор. С обжалваното решение №3 от 02.02.2015г., АС-Бургас, в производство по внохд №197/2014г., инициирано по жалба на подсъдимото лице е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. При реализирания съдебен контрол ВКС не установи дерогиране на разпоредбите на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, вменяващи задължения на решаващия орган за обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, и не констатира пороци в процесуалната дейност на съдебните инстанции при анализа и оценката на доказателствения материал, предпоставили погрешни изводи за основния факт на наказателния процес- извършване на инкриминираното престъпление от подсъдимия В.. Приобщената в хода на проведеното разследване доказателствена съвкупност установява по несъмнен начин упражняване на принуда от С. В. за отнемане на притежаваната от Е. Г. парична сума. Мотивирано първостепенният и въззивен съд са приели житейска правдивост и убедителност на разказа на жертвата на инкриминирания грабеж, при доказване на релевантната за това фактология. Пострадалото лице пресъздава с подробности конкретиката, сочеща на времето, мястото, механизма на на неправомерните действия и предмета на посегателство, като е категоричен за осъщественото спрямо него от извършителя на инкриминирания престъпен акт – С. В., насилие. Видно от инкорпорираните по реда на чл.281, ал.1 т.3 от НПК свидетелски показания, подсъдимият виждайки падналия на земята и търсещ помощ възрастен човек, го блъснал, като от силата на удара Г. залитнал на дясната си страна, наранявайки лакета си в бордюра, след което В. бръкнал в левия му джоб на панталона и взел намиращите се там 234 лева –остатък от изтеглената същия ден с банково бордеро пенсия от 400 лева. Достоверността на визираното гласно доказателственото средство е проверена чрез задълбочено обсъждане и при компетентно съотнасяне със съдържимите се във волеизявленията на свидетелите-очевидци З. Т.-Р. и И. Д. данни, и с писмената документация по делото. Разпитаната в досъдебната фаза на производството и в присъствието на съдия З. Р.-Т., на 08.08.2013г. /непосредствено след инцидента/, хронологически последователно описва зрителните си и слухови възприятия от значение за изясняване на истината по разглежданото дело. Позната на С. В., тя твърди, че след случайната си среща с него на 07.08.2013г., забелязала, че подсъдимият тръгнал след мъж, с „бяла коса и бастун”, проследявайки го, и коректно възпроизвежда спомените си за чутите впоследствие „викове на дядото”, който бил паднал на земята, като видяла надвесеният над него В. и предположила, че той е „обрал стареца”. Очертаните от З. Р.-Т. фактически положения в кредитираните от съдебните инстанции свидетелски показания, изцяло кореспондират на заявеното и от появилата се на местопрестъплението И. Д., която съзряла своя съсед, паднал пред входа на блока и наведен над него мъж, считайки че последният му оказва помощ, след което станала свидетел на бягството на извършителя на престъплението и разбрала от Е. Г. за „откраднатите” пари, предпоставило сигнализиране на полицейските органи и на Бърза помощ, поради състоянието на пострадалия. В контекста на изложеното акцентираните от защитата обстоятелства за за промяна в твърденията на З. Р.-Т. пред първостепенния съд и за липса на конкретни визуални възприятия на присъстващите при извършеното престъпление лица за употребена от С. В. сила спрямо жертвата, не разколебават заключението за наличие на изискуемата се за престъпната съставомерност на грабежа принуда за отнемане на вещите. Отсъстващата пълна корелация в детайлите на депозираното от З. Р.-Т., в хода на досъдебното разследване и пред Бургаски ОС, е обяснима с оглед доказаните отношения на приятелска близост с подсъдимия и предвид изтеклия времеви период от инкриминираната дата, като същата се дължи и на особености в словесния изказ на лицето, характеризиращ се с непрецизност и примитивност на езика. Безспорно е и това, че разпитаните свидетели не са видяли описаното от Е. Г. „блъскане”, предхождащо вземането на парите му. В коментирания смисъл не следва да се игнорира обаче факта, че те са възприели отделни епизоди от случилото се в инкриминирания ден, поради ангажираност на тяхното внимание от собствените им занимания. Недопустимо е да се пренебрегва и установеното по делото положение на телата на подсъдимия и пострадалия, ограничаващо възможността за визуализация на всички извършени от автора на престъплението действия, както и момента, в който Д. е пристигнала на мястото на инцидента. Доказани са и времето на осъществения грабеж, и стойностните параметри на инкриминирания предмет, по отношение на които защитникът на подсъдимия С. В. предявява възражения в касационната жалба. Интерпретацията на установеното чрез обясненията на С. В., свидетелските показания на З. Р.-Т. и И. Д., и писмения доказателствен материал /протокол за оглед на местопроизшествие от 07.08.2013г./ очертава, че инкриминираното престъпно деяние е извършено в следобедните часове на 07.08.2013г., в периода от 15.30ч. до 16.00ч. Визираното в разказа на пострадалия, че около 15.30ч. се отправил към дома си, описвайки осъщественото спрямо него последващо престъпно посегателство и заявеното от Д., че около 16ч. отишла да си купи вестници от находяща се вблизост до мястото на инцидента бутка, при което станала очевидец на случилото се с Г., не е индиция за претендираната от процесуалния представител на подсъдимия несъответност във времето на извършване на престъплението, компрометираща обвинителната теза, а очертава с нужната яснота времевия интервал на инкриминирания грабеж. Волеизявленията на Е. Г. и приложените по делото копие от операционна бележка №112 от 07.08.2013г. на Банка „ДСК” за теглене от банковата сметка на пострадалия на сумата от 400 лева, протокол за доброволно предаване от 16.08.2013г., и разписка от 19.08.2013г., лимитират категорично и стойността на инкриминирания предмет. Съдържимите се в тях фактически данни установяват, че на 07.08.2013г. жертвата на престъплението Е. Г. е получил месечната си пенсия в размер на 400 лева, като след заплащане на текущите си задължения от 117 лева, закупуване на лекарства за сумата от 12 лева и разходване на 37 лева парични средства в магазин „име” за хранителни продукти, държал в себе си 234 лева, които му били отнети от С. В. и впоследствие възстановени от подсъдимия, с изричната декларация, че върнатата сума от 234 лева „ в банкноти”, е „откраднатата” от пострадалия. В тази насока релевираната от защитата неточност, констатирана в разпита на Г. от 11.12.2013г., според която на инкриминираната дата, след „пазаруване” у него „ останали около 235 лева”, а не инкриминираните 234 лева, внасяща съмнения в доказателствената обезпеченост на обвинението, е проява на прекомерен и неоправдан формализъм. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на С. В. се субсумира от нормата на чл.199, ал.1,т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.„а” и „б” от НК. Грабежът е сложно престъпление, включващо две прояви /принуда и противозаконно отнемане на чужда вещ/, всяка от които сама по себе си осъществяваща състав на престъпно деяние, като дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна обществена опасност. При визираното умишлено съставно престъпление съотнасянето и зависимостта между отделните посегателства се изразява в това, че принудата е средство, начин и условие за извършване на кражбата, поради което тя предхожда или се извършва едновременно с отнемането на вещта, освен при грабежоподобната кражба по чл.198, ал.3 от НК, при която употребените сила и заплашване са насочени към запазване владението върху откраднатата вещ. Използваната на 07.08.2013 година, от подсъдимото лице спрямо пострадалия Г., принуда за отнемане на намиращите се у възрастния човек пари, и последващите действия по прекъсване на владението на собственика и установяване на своя фактическа власт върху чуждия предмет, консумират обективните и субективни дадености на лимитирания състав, като с оглед предходните осъждания на С. В., инкриминираното престъпление е квалифицирано, при условията на опасен рецидив. При реализираната проверка настоящият състав не констатира и лансираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, мотивиращо упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1 от НПК. Отмерената на подсъдимия за инкриминираното престъпно деяние санкция лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, не е завишена, а определена при липса на изискуемите предпоставки по чл.55, ал.1, т.1 от НК. Индивидуализиращите неправомерния акт характеристики, очертаващи времето; мястото; механизма на извършване, с отчитане на формата и интензитета на употребената принуда, и манифестираната дързост по отношение на болен, трудно подвижен 79-годишен човек; инкриминирания предмет; ценени във взаимовръзка с хронологията на предхождащите го събития, сочещи на проявена добрина от Е. Г., който след получаване на пенсията си почерпил с кафе С. В. и на предприети от подсъдимия действия по установяване на контакт и сближаване с жертвата, с цел улесняване на предварително обмисленото и подготвяно посегателство, обосновава висока степен на обществена опасност на престъплението. Относимите към личността на дееца данни за обремененото с криминални прояви съдебно минало на С. В., налага изводи и за висока степен на опасност на автора на инкриминирания грабеж. Приложеното по делото свидетелство за съдимост визира осъществени множество престъпления /14 (четиринадесет) на брой/, предхождащи разглежданото престъпно деяние, 9 (девет) от които извън обсега на значимите за правната квалификация по чл.199, ал.1, т.4 от НК - опасен рецидив, и обуславя заключение за липса на поправително, предупредително и възпитателно въздействие на наложените за тях наказания, показателно за което е и това, че няколко месеца след изтърпяване на последната влязла в сила присъда, подсъдимото лице е извършило инкриминирания грабеж. Очертаните факти сочат на изградени у С. В. трайни антисоциални навици и демонстрирана престъпна упоритост, изискващи засилена репресия. В рамките на изложените съображения стойностните параметри на отнетата парична сума /234 лева/, възстановена в хода на наказателното разследване и процесуалното поведение на подсъдимия, обективирано в частични самопризнания, и дадено съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие, при предвидената в чл.371, т.1 от НПК алтернатива, не обуславя наличие на многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, или на такива от изключителен характер, при които и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. Процесуалното бездействие на прокуратурата след постановяване на първоинстанционния акт и липсата на депозиран съответен протест са възпрепятствали възможността за саниране на допуснатото нарушение, в обхвата на предоставената на въззивната инстанция компетентност по чл.334, т.3, вр.чл.337, ал.2, т.1 от НПК, чрез ревизия на лимитираните, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, санкционни последици за С. В.. Предложената аргументация формира убеждението на касационния състав, че в настоящото производство следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е потвърдена присъда №195/ 30.10.2014г. на ОС-Бургас. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №3 от 02.02.2015г., обявено по внохд №197/2014г., по описа на Бургаски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.