Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр.София 14 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 541/2010 година Касационното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия А. Г. Т., допълнена по реда на чл.351, ал.3 НПК, срещу присъда № 237 от 23.VІ.2010 год. по внохд № 2205/2009 год. на Софийския градски съд. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК без доводи, подкрепящи всяко едно от тях. В допълнението към касационната жалба са изложени доводи единствено срещу извършени от въззивния съд доказателствен анализ. Искането е за отмяна на обжалваната въззивна присъда и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият и двамата му защитници поддържат жалбата с представяне и на писмена защита. Повереникът на частните обвинители – съпруга и двама пълнолетни низходящи на починалия частен обвинител Д. Т. Д. – намира за неоснователни възраженията срещу правилността на въззивната присъда и иска оставянето й в сила, каквото заключение дава и представителят на ВКПр. Върховният касационен съд установи: С присъда от 19.ІІІ.2009 госд. по нохд № 6610/2007 год. на Софийския районен съд А. Г.Т. е признат за невиновен в това, на 3.ХІ.1999 год. да е обсебил собствения на Д. Тр.Д. джип Л. РОВЪР с рег.№ СТ 6963 СТ, чиято стойност от 39 000 лева представлява големи размери, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл.206, ал.3 НК. С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена, Т. е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение, и при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК е наказан с 1 година лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години. Жалбата е неоснователна. Съдебното производство срещу Т. е започнало с нохд № 2150/2003 год. на Софийския районен съд, образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт за извършено от Т. престъпление по чл.206, ал.3 НК. С присъдата си от 20.ІV.2005 год. съдът е признал Т. за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение и го е наказал с 2 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. По жалба на подсъдимия в Софийския градски съд е било образувано внохд № 3915/2005 год., приключило с постановяването на 23.І.2006 год. на оправдателна присъда, но не защото не се е установило Т. да е извършил вмененото му престъпление (напротив, обратното е изрично прието), а поради съществуваща в обвинителния акт непълнота във фактите, очертаващи изпълнителното деяние по чл.206, ал.3 във вр. с ал.1 НК. Сезиран с жалба от частния обвинител и граждански ищец Д.Д. ВКС, с решението си от 14.ІІ.2007 год. по нд № 668/2006 год. на трето н.о., е отменил оправдаването на Т. и е върнал делото на С. районна прокуратура за изготвяне и внасяне в съда на нов обвинителен акт, отговарящ на изискването „за пълното фактическо формулиране на обвинението в обстоятелствената му част относно съставомерните признаци на деянието и участието на дееца в него”. В решението си ВКС е приел, че „доказателствата по делото… са за престъпното разпореждане с вещта”, че „Т. е бил упълномощен от… Д. само да ползва и стопанисва автомобила, но… не и да го продава на трети лица”, тъй като в подписаното от Д. пред нотариуса Р. Т.Б. пълномощно „текстът „за разпореждане” с вещта е изрично зачертан с черно мастило” и че когато е продал джипа на Т. М.Т. „Т.… е съзнавал, че няма предсавителна власт от собственика… да се разпорежда с чуждата вещ и въпреки това се е разпоредил с нея” без неговото, на Д., съгласие. При повторното разглеждане на делото след внасянето на обвинителен акт, отговарящ на поставените в чл.246, ал.2 НПК изисквания, по който обвинителен акт е било образувано нохд № 6610/2007 год., не са били установени факти различни от тези, установени при първото разглеждане на делото, на чиято правилност ВКС е акцентирал с цитираните по-горе извадки от решението му и които факти въззивният съд правилно е приел за доказващи извършеното от Т. престъпление по чл.206, ал.3 НК. Неоснователно се твърди в допълнението към жалбата, при това като „факт”, че „в делото се намира и пълномощно без задрасквания на текста – да продава”. Единственото пълномощно с упълномощител Д.Д. и упълномощен подсъдимия е това на л.18 от сл.дело с дата 26.ХІ.1999 год., заверено от нотариус Р.Б., от което пълномощно подсъдимият е поискал и получил препис на 5.І.2000 год., заверен от същия нотариус. Наличието на този документ обосновава кредитирането изцяло показанията на Д.Д., Р.Д., В.Д. и Р.Б. още повече, че твърдяното от тези свидетели не се опровергава от други доказателствени материали, а как с даденото му пълномощно подсъдимият е могъл да преупълномощи Тр.Т. с правото и да продаде собствената на Д.Д. вещ, защо в договора за продажба на автомобила не фигурира подсъдимия Т. като продавач – ако е бил упълномощен от Д.Д. и за това – и защо в същия този договор е посочен различен от действителния семеен статус на фигуриращия като продавач Д.Д. са въпроси, които съдът би коментирал ако на тях бяха дали отговори подсъдимия и нотариусите Б.Я. и Сл.К.. С оглед на дотук изложеното, с което се изчерпват възраженията в допълнението към касационната жалба и като не намира за нужно да обсъжда доводи въз основа на съждения в докладни записки и такива, отнасящи се до дейността на органите на досъдебното разследване по събирането на доказателства, каквито доводи се излагат в писмената защита, ВКС в състав от трето наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 237 от 23.VІ.2010 год. по внохд № 2205/2009 год. на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: