Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60261


гр. София, 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. дело № 1061 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 260098 от 29.10.2020 г. по в. гр. д. № 645/2018 г. на Пернишкия окръжен съд, след частична отмяна на решение № 70 от 20.06.2018 г. по гр. д. № 1176/2015 г. на Радомирския районен съд, е извършена делба, при която на основание чл.353 ГПК в дял на Е. Д. Т. е поставена масивна жилищна сграда с площ от 60 кв. м. в [населено място], [община], а в дял на Х. Г. Т. – апартамент в [населено място] с площ от 88,03 кв. м., като за уравнение на дяловете Х. Т. е осъден да заплати на Е. Т. сумата от 10 875 лв.
Въззивният съд е приел, че делбата следва да се извърши чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК, тъй като тегленето на жребий е неприложим способ заради неравенството в квотите на съсобственост в единия от делбените имоти. Процесният апартамент е допуснат до делба при равни квоти, а вилната сграда – при квоти 3/4 за Е. Т. и 1/4 за Х. Т.. Прието е, че в дял на Е. Т. следва да се възложи вилната сграда, тъй като дворното място, в което се намира тази сграда, е нейна собственост. В случай, че сградата се възложи в дял на Х. Т., той ще бъде принуден да ползва едно дворно място с бившата си съпруга, при влошени лични отношения. Сградата е със статут на търпимост, за нея няма строителни книжа, учредено право на строеж, надстрояване или пристрояване на името на Х. Т.. При уравнение на дяловете съдът е взел предвид оценката на имотите, дадена от тройната експертиза, приета във въззивния съд, според която вилната сграда е с цена 21 750 лв., а апартаментът – 89 570 лв. Съдът е отчел, че в първата инстанция има друга оценка, изготвена от единична експертиза, но тя е от началото на 2018 г., докато заключението на тройната експертиза е от 2020 г. и е по близко до момента на извършване на делбата. Прието е, че Х. Т. следва да заплати за уравнение на дяловете сумата от 10 875 лв., без съдът да е обяснил начина, по който е определил тази сума. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Е. Т..
Жалбоподателката счита, че съдът е следвало да възложи на нея процесния апартамент в [населено място], тъй като тя живее в него, а освен това работи като детска учителка в [населено място]. Ответникът бил пенсионер, живеел в къщата в [населено място] и в първата фаза на делбата поискал тази къща да му бъде възложена.
На следващо място – съдът неправилно основал решението си на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, която е била представена по делото една седмица преди съдебното заседание, в което е приета, но тогава е била подписана само от едно от вещите лица. Това било индиция, че експертизата е изработена само от едно вещо лице, а не от трима. Счита, че като приел това заключение, съдът нарушил правото на защита на жалбоподателката, тъй като другите две вещи лица не са потвърдили заключението в законния срок, в който това заключение е трябвало да бъде депозирано в съда. Съдът не обсъдил заключението на вещото лице Д. Н., което било съобразено с осъществени сделки и установени пазарни цени. Имало съществена разлика в цените между това заключение и тройната експертиза и съдът не направил анализ на какво се дължи това разминаване.
И на последно място – съдът неправилно определил сумата, която се дължи за уравнение на дяловете. Дори да се вземе предвид оценката на тройната експертиза, според нея делът на жалбоподателката в двата имота бил 61 097,50 лв. След като тя получава имущество на стойност 21 750 лв., то за уравнение на дяловете трябва да получи 39 347,50 лв., а не 10 875 лв., колкото приел въззивният съд.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси, които могат да бъдат уточнени при прилагане на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС :
1. Следва ли съдът да отложи делото, ако съдебната експертиза, макар и депозирана в срок, не е била подписана от всички вещи лица към този момент;
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 437 от 9.V.1994 г. по гр. д. № 296/94 г., I г. о.;
2. За задълженията на въззивния съд да обсъди твърденията, възраженията и доводите на страните, както и всички доказателства в тяхната взаимна връзка;
3. Следва ли въззивният съд да следи за спазване на принципите на равенство на страните в процеса и на добросъвестност при водене на делото, когато преценява може ли страната да се променя искането за възлагане на процесния недвижим имот, след като пред първата инстанция е поискала възлагане на един имот, а пред въззивната инстанция е поискала възлагане на друг имот;
4. Може ли съдът да не мотивира защо не приема заключението по една от експертизите;
5. За невъзможността за теглене на жребий;
6. Как се извършва уравнение на дяловете, когато предмет на делба са няколко имота;
7. За прилагането на чл.349, ал.2 ГПК;
8. Следва ли съдът подробно да мотивира причините, поради които не прилага разпоредбата на чл.352 ГПК, както и да опише подробно какви точно са затрудненията за страните по смисъла на чл.353 ГПК, както и защо намира жребия за невъзможен или изключително труден.
Поддържа се също, че въззивното решение е очевидно неправилно, без да се сочи в какво се изразява тази очевидна неправилност.
Ответникът в производството Х. Г. Т. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането ѝ до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивния съд по иск за делба, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроси №№ 1, 2, 3, 4, 5, 7 и 8. Решение № 437 от 9.V.1994 г. по гр. д. № 296/94 г., I г. о., което жалбоподателката свързва с първия въпрос, е постановено в специфично производство за преглед по реда на надзора на влязло в сила решение по отменения ГПК и не може да се приеме, че е приложимо във всички останали случаи. Това решение не отразява трайна практика на ВС и ВКС и не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В настоящия случай, макар и неподписано от всички вещи лица при депозирането му в съда, заключението на тройната експертиза е представено в срок, страните са имали възможност да се запознаят с него, а впоследствие всички вещи лица са го подписали и са го поддържали в съдебно заседание. Отлагането на делото на формално основание не би допринесло с нищо за защитата на страните. Въпрос № 2 е поставен общо, без жалбоподателката да посочи кои конкретни нейни възражения и доводи не са обсъдени от въззивния съд, поради което по този въпрос също не може да се допусне касационно обжалване. Обстоятелствата, че тя живее и работи в П., а другият съделител е пенсионер и живее в [населено място], не са решаващи за разпределението по чл.353 ГПК. Съдът е изложил относимите обстоятелства, които препятстват възможността имотът в [населено място] да се възложи в дял на Х. Т.. Към тези обстоятелства следва да се прибави и това, че земята, върху която е построена вилната сграда, не е изключителна собственост на Е. Д. Т., а е съсобственост между нея и леля ѝ, което създава на още по-голямо основание неудобство сградата, като суперфициарна собственост, да се постави в дял на Х. Т.. Това е и една от причините, поради което не може да се тегли жребий – въпроси № 5 и 8, а другата причина е това, че Е. Т. има много по-голяма квота в селския имот, при равни квоти на съделителите в апартамента. По въпрос № 4 – съдът е мотивирал защо основава решението си на тройната, а не на единичната експертиза, като по този начин се е съобразил с практиката на ВКС по този въпрос. Следва да се има предвид и това, че тройната експертиза, на която съдът е основал решението си, не е била оспорена от страните. Изцяло неотносими към спора по настоящото дело са и въпроси № 3 и № 7, тъй като в настоящия случай разпоредбата на чл.349, ал.1 е изцяло неприложима – макар и бивши съпрузи, страните нямат деца от брака си и не могат да се ползват от възлагането по чл.349, ал.1 ГПК. Тяхното предпочитание да получат в свой дял конкретен имот се разглежда в контекста на чл.353 ГПК.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпрос № 6 за начина на уравнение на дяловете. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а начинът, по който е процедирал въззивният съд, както и крайният резултат, противоречат на практиката на ВКС – например решение № 279 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 350/2009 г., II г. о., решение № 280 от 21.06.2011. г. на ВКС по гр. д. № 901/2010 г., I г. о. решение № 151 от 7.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 235/2019 г., II г. о., решение № 134 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1064/2011 г., II г. о. и др.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,




О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260098 от 29.10.2020 г. по в. гр. д. № 645/2018 г. на Пернишкия окръжен съд в частта за сумата за уравнение на дяловете.
УКАЗВА на жалбоподателката Е. Д. Т. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1221,95 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ѝ ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: