Р Е Ш Е Н И Е №164 С., 11.12.2014 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.дело № 4817 по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Й. Ц. Х. чрез пълномощника му адвокат Л.П. за отмяна на влязлото в сила решение № 462/11 от 9.01.2012 г., постановено по гр.д. № 1304 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, с което са отхвърлени предявените от Й. Ц. Х. против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумите 1140 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от професионални заболявания – разходи за ежемесечни медицински прегледи за периода 1.03.2003 г. – 28.11.2007 г. и 540 лв. за периода 28.11.2007 г. – 1.03.2010 г.; сумата 2280 лв. разходи за медикаментозно лечение за периода 1.03.2003 г. – 28.11.2007 г. и 1080 лв. за периода 28.11.2007 г. – 1.03.2010 г. и по 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от професионалните заболявания „вибрационна болест” и „двустранен неврит на слуховите нерви” за периода 1.03.2003 г. – 28.11.2007 г., като ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски по делото в размер на 2244.68 лв. В молбата се поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна [фирма], [населено място] оспорва същата в писмения си отговор, като претендира възстановяване на направените разноски. За да отмени въззивното решение и да отхвърли предявените искове по чл.200, ал.1 КТ съдът е приел, че е неправилен изводът, че предявените претенции за вреди от професионални заболявания са основателни, независимо, че ищецът е освидетелстван за последен път през 2000 година със срок на инвалидността до 01.03.2003 година. Изложени са съображения, че констатациите за здравословното състояние на ищеца в приетите по делото съдебно медицински експертизи не могат да заместят решение на медицинския орган, взето по установения законен ред. Срокът на освидетелстване на заболяването на ищеца е изтекъл при действието на Наредба за експертиза за работоспособността от 2000 г.(отм. ДВ, бр.47 от 07.06.2005 г.), съгласно чл. 99, ал.1 от която, срокът на инвалидността е от една до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността, а след изтичане на определения срок на инвалидност е следвало да бъде преосвидетелстван. С експертно решение на ТЕЛК № 1038 от 28.03.2000 г. на ищеца е определена група инвалидност със срок до 01.03.2003 г.; не е определен пожизнен срок на инвалидността; не е констатирана невъзможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността му (чл. 99, ал. 4 от Наредбата); нито освидетелстването през 2000 г. попада в хипотезата на § 2 ПЗР от Наредбата за експертиза на работоспособността, съгласно който определеният срок на инвалидност се счита пожизнен, когато не е изтекъл до 31.12.2004 г. и лицата са навършили 65 годишна възраст. За периода след 01.03.2003 г. професионалното заболяване на ищеца не е установено по предвидения в закона ред – липсва решение на ТЕЛК за преосвидетелстване на заболяването, както и за усложнение на заболяванията „вибрационна болест ІІ – ІІІ стадий” и „двустранен неврит на слуховите нерви”, поради което претенциите за вреди за периода от 01.03.2003 г. до 01.03.2010 г. се явяват неоснователни. Към молбата за отмяна е представено експертно решение на ТЕЛК № 0595 от 17.03.2014 г. за което молителят поддържа, че установява, че както професионалното, така и общото му заболяване са установени от 10.04.1997 г., лицето е инвалидизирано от 1997 г. и състоянишето му не се е подобрявало в нито един момент, като е със 100 % степен на увреждане. Посоченото ново писмено доказателство не може да обоснове отмяна на влязлото в сила решение. По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК нови обстоятелства (съответно нови писмени доказателства) са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени (съответно представени) пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Писмените доказателства могат и да са нововъзникнали, стига да удостоверяват факти, които са от значение за спорното право и са се осъществили преди приключването на устните състезания пред инстанцията по същество. Нововъзникнали факти обаче (такива, осъществили се след приключване на устните състезания) не са основание за отмяна на влязло в сила решение. В случая представеното писмено доказателство установява, че на 17.03.2014 г. по законния ред компетентен медицински орган е преосвидетелствал молителя, установявайки професионалния характер на заболяването му. Това обстоятелство обаче не може да промени извода във влязлото в сила решение, че за периода от 01.03.2003 г. до 01.03.2010 г. липсва решение на ТЕЛК за преосвидетелстване на заболяването, както и за усложнение на заболяванията „вибрационна болест ІІ – ІІІ стадий” и „двустранен неврит на слуховите нерви”, поради което новото писмено доказателство не се явява от съществено значение за спора, съответно молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. С оглед изхода на настоящото производство Й. Ц. Х. следва да възстанови на [фирма], [населено място] направените разноски в размер на 891.20 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат П. В.. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. Ц. Х. чрез пълномощника му адвокат Л.П. за отмяна на влязлото в сила решение № 462/11 от 9.01.2012 г., постановено по гр.д. № 1304 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, с което са отхвърлени предявените от Й. Ц. Х. против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумите 1140 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от професионални заболявания – разходи за ежемесечни медицински прегледи за периода 1.03.2003 г. – 28.11.2007 г. и 540 лв. за периода 28.11.2007 г. – 1.03.2010 г.; сумата 2280 лв. разходи за медикаментозно лечение за периода 1.03.2003 г. – 28.11.2007 г. и 1080 лв. за периода 28.11.2007 г. – 1.03.2010 г. и по 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от професионалните заболявания „вибрационна болест” и „двустранен неврит на слуховите нерви” за периода 1.03.2003 г. – 28.11.2007 г., като ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски по делото в размер на 2244.68 лв. ОСЪЖДА Й. Й. Ц. Х., ЕГН [ЕГН], гл.С.,[жк], [жилищен адрес] съдебен адрес: адвокат Л.П., [населено място], [улица], ет.1, ап.1 да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] разноски за настоящото производство в размер на 891.20 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: