Р Е Ш Е Н И Е № 356 гр. София, 30.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Галина Захарова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1040/2014 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдения Е. М. Х. от гр.Л., за възобновяване на нохд № 415/2014 г. на Районен съд гр. Ловеч. Твърди се, че постановеното определение за одобряване на постигнато споразумение № 542/14.04.2014 г., е постановено в нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в искането и обстоятелствата по делото, за да се произнесе съобрази следното: С посоченото определение постановено по нохд № 415/2014 г., на Районен съд в гр. Ловеч, е било одобрено споразумение с което подс. Е. М. Х. се е признал за виновен в извършено в съучастие като извършител с осъдения Ф. И. Ф., престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е било наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор при „строг” първоначален режим. При одобряване на това споразумение, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел и одобрил предложената и посочена по - горе квалификация на извършеното деяние. Твърдението в искането, че извършеното престъпление е маловажно с оглед на стойността на престъплението от 191. 11 лв., е неоснователно. Тази стойност не е решаващо обстоятелство с оглед данните за извършеното престъпление след употреба на алкохол и обремененото съдебно минало на дееца – многократно осъждан. Поради това и твърдяното от искателя обстоятелство не е достатъчно да мотивира прилагането на обсъжданата норма – чл. 9, ал. 2 НК, в контекста на съдебното му минало и извършеното деяние. Неоснователно и неподкрепено от данните по делото е и твърдението, че е бил принуден от ловешкия прокурор да сключи споразумението. Видно от приложеният протокол, от съдебното заседание на 10.04.2014 г., стр. 2, който е доказателствено средство съгласно чл. 131 НПК за извършване на съответните действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства, подсъдимият тогава Е. Х. изрично е заявил, че се признава за виновен, че доброволно и собственоръчно е подписал споразумението, разбира последиците от същото и е съгласен с тях. Следователно, тези данни изцяло опровергават посоченото му твърдение в искането за възобновяване. С оглед на изложеното, одобрявайки предложеното споразумение, районният със не е допуснал нарушение на материалния закон, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. М. Х. от гр.Л., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 415/2014 г. на районен съд гр. Ловеч, 2-ри наказателен състав. Председател: Членове: