5 Р Е Ш Е Н И Е № 204 гр. София, 09 октомври 2017 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор И. Симов изслуша докладваното от съдия Рушанова н.д. № 726/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на осъдения В. С. Д. за възобновяване на наказателното производство по вчнд № 27/2017г. по описа на Окръжен съд-Видин и изменение на влезлия в сила съдебен акт. От изтъкнатите в искането съображения може да се заключи, че се отправя оплакване за нарушение на материалния закон, поради отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК в процедурата по чл. 451 и сл. от НПК, поради наличие на материално правна пречка - предходно осъждане, за което не е настъпила реабилитация. Претендира се възобновяване на наказателното производство и изменение на съдебния акт, с който да се приложи института на условното осъждане по отношение на замененото наказание”лишаване от свобода”. В съдебно заседание осъденият и защитникът му не се явяват и не вземат становище по искането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421, ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на гл.ХХХІІІ, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С атакуваното по реда на възобновяването определение от 11.04.2017г. по ч.н.д. № 27/2017г. Окръжен съд - Видин на осн. чл. 452, ал. 3 във връзка с чл. 43а, т. 2 от НК е заменил „изцяло наложените на В. С. Д. пробационни мерки, определени му с протоколно определение от 13.07.2016г. по н.д. № 865/2016г. на РС-Видин” (1/ задължителна регистрация по настоящ адрес, с честота веднъж месечно за срок от три години; 2/задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години; 3/ безвъзмезден труд в полза на обществото-в размер на 100 часа годишно за срок от три години) с наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца и седем дни. На осн. чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Определението не е било предмет на въззивна проверка и е влязло в законна сила на 18.04.2017г., след изтичане 7-дневения срок за обжалването му пред Софийски Апелативен съд. В искането липсва оспорване на процесуалните действия на окръжния съд във връзка с допустимостта и съществото на развилата се процедура по гл.ХХХV, раздел VІ от НК ”Замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода”. Липсва и оплакване относно наличието на предпоставките за замяната на наказанието пробация с наказание”лишаване от свобода”, както и по отношение на конкретните параметри на това наказание. Затова, предвид чл. 426 във връзка с чл. 347, ал.1 от НПК пределите на проверка в производството по възобновяване се очертават от единственото оплакване на осъдения, че същият неправилно е приет за осъждан, а оттам и че спрямо него е недопустимо да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК - нарушение на материалния закон по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 във връзка с чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. От мотивите на определението е видно, че окръжният съд е приел, че замененото наказание”лишаване от свобода” следва да се изтърпи ефективно, тъй като не са налице условията на чл. 66, ал.1 от НК - „същият е осъждан за престъпление от общ характер”. Действително не е направен анализ на отделните осъждания, както и изводи във връзка с настъпила/ненастъпила реабилитация. Соченото обаче не обуславя наличие на абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК- „липса на мотиви”/ за което касационната инстанция следи служебно/, тъй като волята на съда е формулирана ясно, статута на дееца като „осъждан” е обоснован с данните от свидетелство за съдимост и е даден отговор на искането на защитата за прилагане института на условното осъждане. Изводът на окръжния съд за наличието на материално - правна пречка за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК е правилен и законосъобразен. В принципен план е необходимо да се отбележи, че липсва изрична законова забрана изпълнението на замененото наказание да бъде отложено с изпитателен срок при условията на чл.66, ал.1 от НК. Във всички случаи обаче за съда в производството по чл. 452 от НК е налице задължение да съобрази както дадените разяснения в ТР № 6/30.06.2014г. на ВКС по т.д. №6/2013г., ОСНК относно характера на замененото наказание и правните последици от тази замяна, така и предпоставките за приложението на чл.66, ал.1 от НК, една от които е постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК и в частност, че за поправянето на осъдения не се налага ефективното изтърпяване на замененото наказание „лишаване от свобода”. В настоящия случай обаче възможността за прилагането на чл. 66, ал.1 от НК по принцип е неприложима, с оглед съдимостта на В. Д.. Спрямо него за предходните му осъждания не е настъпила реабилитация. От приложеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че същият е осъждан многократно, както следва: 1. С присъда по нохд № 144/94г. на РС-Видин, влязла в законна сила на 13.12.1994г., на В. Д. е наложено наказание 3/три/ години лишаване от свобода, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5/пет/ години за деяние по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК. 2. С определение по нохд № 111/98г. на РС-Видин, в сила от 20.04.2000г., при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК на В. Д. е наложено наказание „глоба” в размер на 600 лева за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във връзка с чл.197, т.3 от НК. Липсват данни за заплащане на глобата. 3. С присъда по нохд № 310/2007г. на ОС - Видин, влязла в сила на 13. 11. 2007г., В. Д. е осъден на 4/четири/месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3/три години/ за престъпление по чл. 278б, ал.1 от НК. 4. С определение по нохд № 292/2015г. на РС - Видин, влязло в сила на 19.05.2015г. на осъдения Д. е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: 1/задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от 3/три/ години; 2/задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и 3/безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за срок от три години. Деянието по това осъждане е осъществено в периода втората половина на м.07.- началото на м.08.2014 година. 5. С определение по н.о.х.д № 210/2016г. на РС-Видин, в сила от 30.06.2016г. на осъдения Д. е наложено наказание пробация при следните пробационни мерки: 1/ задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично с явяване и подписване пред пробационен служител за срок от 1 година; 2 / задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Последните две присъди са в условията на реална съвкупност и с определението, постановено по чнд № 865/2016г. от 13.07.2016г. на РС - Видин са групирани, като е определено общото най-тежко наказание „пробация”, предмет на замяната по чл. 452 от НПК в атакуваното пред ВКС определение. Данните за осъжданията на дееца потвърждават извода на първоинстанционния съд, че В. Д. е осъждан - пречка за прилагане на чл.66, ал.1 от НК. Към момента на извършеното престъпление по чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал.1, т.3, т. 4 във връзка с чл.26 НК по нохд № 292/2015г. на РС-Видин/ втората половина на м.07.2014г. - началото на м.08. 2014г./ осъденият Д. е бил реабилитиран по право на осн. чл. 86, ал.1, т.1 от НК за първото си осъждане - това по н.о.х.д. № 144/94г. на РС - Видин, по което му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на три години, с изпитателен срок по чл. 66, ал.1 от НК от 5 години. Вярно е, че второто му осъждане се отнася до деяние по чл.197,т. 3 във връзка с чл.195, ал.1, т.5, т.7 от НК, извършено в изпитателния срок по първото осъждане, но за това деяние му е наложено наказание „глоба”. Последното изключва активирането на условното осъждане по първата присъда и затова следва да се приеме, че деецът не е извършил престъпление в изпитателния срок по първото осъждане, обуславящо изтърпяването на отложеното наказание. Именно поради това ВКС се съгласява с довода на защитата, че за първото осъждане на В. Д. е настъпила реабилитация по право по чл.86, ал.1, т.1 от НК. За последващите осъждания на молителя обаче е налице забраната по чл. 86, ал.2 от НК- щом веднъж е бил реабилитиран по право за престъпление, извършеното от него като пълнолетен, повторна реабилитация по право по чл.86 от НК е недопустима. За тези осъждания деецът може да бъде реабилитиран при условията на чл.87, ал.1 от НК или чл. 88а от НК, които предпоставки в разглеждания случай не са налице. По второто осъждане/ по н.о.х.д. № 111/98г. на РС-Видин/ липсват данни кога е внесена наложената глоба, а по третото осъждане/ по но.х.д. № 310/2007г. на РС-Видин е наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода, с три години изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК. Видно е, че не е настъпила реабилитация по чл.88а от НК, тъй като срокът по чл. 88а, ал.1 във връзка с чл. 82, ал.1, т. 4 от НК/пет години/ започва да тече не от влизане в сила на присъдата, както неправилно се претендира в искането, а от датата на изтичане на изпитателния срок по силата на чл. 88а, ал. 3 от НК- 13.11.2010 година. Следователно към момента на извършване на престъплението по н.о.х.д. № 292/2015г. на РС - Видин / м.07.2014г.- началото на м.08.2014г./ осъденият В. Д. не е бил реабилитиран по чл. 88а от НК, поради което правилно окръжният съд е отчел статута му на осъждан и е отказал приложението на чл.66, ал.1 от НК. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. С. Д. за възобновяване на наказателното производство по вчнд № 27/2017г. по описа на Окръжен съд - Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 8