Р Е Ш Е Н И Е № 48 гр. София, 16 април 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Мира Недева и с участието на прокурора от ВКП Кирил Иванов като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 77/2020 г. по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. С. П. –защитник на П. А. М. – подсъдим по внохд № 862/2019 г. срещу решение № 491 от 5.12.2019 г. на Софийски Апелативен съд. В жалбата е заявено касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК- явна несправедливост на наказанието. Твърди се, че при индивидуализиране на наказанията, съдилищата са дали превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, без да обсъдят в цялост тези, които водят до смекчаване на отговорността на подс. М., от които заслужава да бъде откроено оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина. Направено е искане за намаляване на наказанието, наложено за престъплението по чл.116, ал.1, т. 6 от НК, към минимума от петнадесет години, което с редукцията от една трета да бъде определено на десет години лишаване от свобода. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът адв. П. поддържа жалбата. Твърди , че наказанието е определено неправилно над минимума в закона, като не е съобразено обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан, поради което настоява за редукцията му. Подс. М. не изразява позиция по жалбата и решението на САС. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна, тъй като намира наложеното на подс. М. общо наказание за справедливо и съответно на извършените от него престъпления. ВКС след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното : Касационната жалба на адв. П. е неоснователна. С присъда № 44 от 6.12.2019 г. постановена по нохд № 498/18 г. Софийски Окръжен съд е признал подс. П. А. М. за виновен в това, че на 7.09.2017 г. в [населено място], на [улица]по начин и със средства опасни за живота на мнозина умишлено умъртвил Д. И. Т., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 , вр. чл. 115, във вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на дванадесет години лишаване от свобода. Признал подс. П. А. М. за виновен в това, че от неустановена дата до 7.09.2017 г. държал в къща находяща се в [населено място], общ. К. и в себе си два броя огнестрелни оръжия –преработен газово сигнален пистолет „Вайпър“ 9 мм. със сериен номер № 1230140 с отстранен сепаратор, пригоден за стрелба и „Екол“ 9 мм. със сериен номер № 1170043, с отстранен сепаратор и 54 броя боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл. 7, ал.1 ЗОБВВПИ, без да има надлежно разрешително за това, поради което и на основание чл. 339, ал.1 вр. чл.58 а, ал.1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК определил едно общо наказание, измежду така наложените, а именно това за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 от НК в размер на дванадесет години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал.1 т. 2 б. а от ЗИНЗС постановил да бъде изтърпяно при първоначално „строг“ режим. На основание чл. 59, ал.1 от НК приспаднал времето, през което подс. М. е задържан под стража, считано от 7.09.2017 г. Съдът е отнел на основание чл. 53, ал.2 , б. а от НК в полза на държавата предмета на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК. На основание чл. 111, ал.1 от НПК върнал на подсъдимия иззетите от него веществени доказателства, както и върнал на наследниците на пострадалия веществените доказателства, иззети в хода на досъдебното производството. Осъдил подс. М. да заплати направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1 342,46 лв. По жалба на адв. П. –защитник на подс. М. в САС е образувано внохд № 862/19 г. С решение № 491 от 5.12.2019 г. САС е потвърдил изцяло присъдата на СОС. Наведените в касационната жалба на адв. П. съображения, с които е защитено оплакването за явна несправедливост на наказанието не се споделят от настоящия съдебен състав. Въззивният съдебен състав е защитил убедително становището си относно вида и размера на наказанието, което подс. М. следва да изтърпи. Не търпи критика дейността на съда по оценка на подлежащите на обсъждане по чл. 54 и чл. 58а от НК обстоятелства, тъй като е съобразена със закона и доказателствата по делото, което не предполага намеса на касационната инстанция. В атакувания съдебен акт Софийският Апелативен съд е дал верен отговор на наведените във въззивната жалба на подс. М. възражения, с които той е настоявал за намаляване на определеното от СОС наказание от дванадесет години лишаване от свобода. Обсъдени са с нужното внимание данните за личността, характеристиките на конкретните престъпни посегателства, степента на обществена опасност на деянието и дееца, поведението му преди, по време и след извършване на престъпленията. Взето е предвид, че действията на подсъдимия не представляват израз на законоустановено право на самоотбрана срещу започнало или предстоящо нападение, тъй като такова отсъства. Съобразено е, че извършеното престъплението срещу личността на жертвата разкрива по- висока степен на обществена опасност, поради това, че притежава два самостоятелни квалифициращи признака, че деянието е извършено в центъра на [населено място], в присъствието на множество хора. Не е подминато без внимание и обстоятелството, че от стрелбата, пострадал случайно преминаващ гражданин-получил лека телесна повреда, която не е инкриминирана с обвинителния акт. Не са пренебрегнати фактите, че след като подсъдимият не успял от първия път да произведе изстрел с пистолет насочен към тялото на пострадалия, поради засичане на оръжието, той не се отказал, и след като жертвата обърнала гръб и продължила по пътя си, подсъдимият извадил от дрехите си второ оръжие, с което произвел фаталните изстрели в тила на Д. Т., от които той на място починал. Неоснователно се твърди от касатора, че съдът е подценил значението на смекчаващите отговорността обстоятелства- първото, от които е, че подсъдимият дал обяснения още в хода на досъдебното производство и признал вината си, като по този начин съдействал за разкриването на обективната истина по делото. И второто, че той е неосъждан и спрямо него не се водят други наказателни производства. Инстанциите по същество не са игнорирали значението на посочените обстоятелства и именно те са им дали основание да приемат, че целите на чл. 36 от НК за извършеното престъпление по чл. 116 от НК, в конкретния случай, могат да се постигнат с определяне на наказание „лишаване от свобода“, а не с „доживотен затвор“. При определянето на размера му е констатиран превес на отегчаващите пред смекчаващите отговорността обстоятелства, както и отсъствие на изключително по смисъла на чл. 55 от НК, поради което наказанието законосъобразно е определено около средния размер от 18 години лишаване от свобода. Изтъкнатите от защитата аргументи - оказано съдействие в хода на досъдебното производство и призната вина са били обсъдени внимателно от съда, като правилно е преценено, че само те не дават достатъчно основание за определяне на наказанието към минимума. Пред касационната инстанция не са наведени нови обстоятелства, които да са останали в страни от вниманието на предходните съдебни инстанции и които да наложат корекция в посока намаляване на определеното от инстанциите по същество наказание. Тезата на адв. П., че практиката на съдилищата е трайно ориентирана към определяне на наказание към минимума, когато деецът не е осъждан, не се споделя от настоящия съдебен състав. Критериите, от които се ръководи съда при определяне на вида и размера на наказанието са строго и ясно разписани в чл. 54 от НК. Те са поставени в зависимост от степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В съдебната практика е прието, че справедливо е онова наказание, което съответства на тежестта на престъплението – неговата обществен опасност и морала укоримост. / Р № 528 /93 г., 1-во НО на ВКС, Р №526/96 г., 1-во НО на ВКС и др./. При определяне на наказанието, съдът преценява не само личността на дееца, но и на характеристиките на самото деяние- степента, с която уврежда правнозащитените обществени отношения. За всеки случай тази преценка е конкретна и за това не може да се сподели разбирането на защитата, че по отношение на този въпрос има приета трайна съдебна практика, утвърждаваща единен критерий за налагане на наказание към минимума, в случаите, в които извършителят на едно престъпление е неосъждан. На следващо място, личността на извършителя е комплекс от качества и характеристики, като чистото съдебно минало е само един от критериите за преценка й. В случая, от заключението на вещите лица изготвили СППЕ за подс. М., е видно, че подсъдимият неглижира виновностните изживявания, не е склонен към прояви на емпатия и зачитане потребностите на другите. Напротив, склонен е към извършването на импулсивни действия под влияние на моментно преживяване, като е налице склонност да възприема дадени прояви като враждебни, проявява неотстъпчивост и борбеност при засягане на лични права, с което обясняват действията му по снабдяване, преработката и използване на оръжията за разрешаване на възникнали конфликтни ситуации. Подбудите за извършване на деянието по чл. 116 от НК също не разкриват личността на подсъдимия като такава спрямо, която може да бъде въздействано успешно с определяне на наказание в минималния размер на предвиденото за този вид престъпление. В заключение, комплексната преценка на всички правнозначими обстоятелства, не дава повод на касационната инстанция да редуцира размера на определеното на подс. М. наказание, поради което жалба срещу него е неоснователна. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС- Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 491 от 5.12.2019 г. на Софийски Апелативен съд, осми състав, постановено по внохд № 862/19 г. по описа на същия съд. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.