3 Р Е Ш Е Н И Е № 342 гр.София, 31 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1760/2011 година От името на подсъдимия К. Д. С. е отправена по касационен ред (по глава двадесет и трета от НПК) жалба за проверка на осъждането му в Пазарджишкия окръжен съд и в Пловдивския апелативен съд, съответно като първа и втора съдебни инстанции. Първоинстанционната присъда - № 1 от 10.І.2011 год. по нохд № 637/2010 год., е за съвкупността от три престъпления: по чл.142, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 и с чл.2 НК- за отвличането на Е. Мошелова с цел да бъде лишена от свобода, извършено от К.С. на 17.ІІ.2009 год.; по чл.142а, ал.4, във вр. с ал.3 и ал.1, и с чл.2 НК – за противозаконно лишаване от свобода на същата в състояние на бременност и по начин, мъчителен и опасен за нейното здраве, извършено от същия от 18.ІІ. до 7.ІІІ.2009 год.; по чл.143, ал.1 НК – за принудата на същата да претърпи аборт, извършена от същия със сила и заплашване на 4.ІІІ.2009 год. За тези престъпления са наложени поотделно съответно 6 години и 6 месеца, 7 години и 4 години лишаване от свобода, а най-тежкото от тях е определено като общо наказание при строг първоначален режим на изтърпяването му в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата има и гражданско-осъдителна част за обезщетенията – съответно 3 000, 5 000 и 3 000 лева, за претърпените неимуществени щети от всяко престъпно деяние. Второинстанционното (въззивно) решение - № 40 от 6.ІV.2011 год. по внохд № 76/2011 год., е постановено след жалбите от името на С., които са уважени само по отношение на наложените наказания и те са намалени, съответно на 4, 4 и 2 години лишаване от свобода, както и на 4 години лишаване от свобода – общото наказание. Касационната жалба оспорва справедливостта на наложените наказания и настоява за намаляването им, което да позволява условно осъждане (приложение на чл.66 НК); поискано е намаляване и на присъдените обезщетения. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът в тази инстанция е за нейното отхвърляне като неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсва основанието за уважаване на касационната жалба, на което се позовава подателят й. Максималният целен с нея резултат-условното осъждане, ВКС смята за непостижим в конкретния случай, даже и да намали наказанията в изискваните за такова осъждане размери (за което не е останало никакво място след чувствителната намеса на ПАС). Както намаляването им, така и това, че подсъдимият не се смята за осъждан по смисъла на чл.66 НК, не изчерпват „законовите пречки” за приложението на последния, в каквато насока само, изглежда, погрешно е разбран изразът на апелативния съд на с.14 от мотивите му. „Законова” е и пречката, която възниква от преценката по аргумент за обратното в чл.66 НК, че за постигане на целите на наказанието на осъдения е наложително да изтърпи наказанието. Преценката в касационната жалба е декларативно противоположна, освен ако се остави настрана неубедителния аргумент за подсъдимия като „любящ” баща (поне осъжданията му по чл.183 НК за неплащане на издръжка не го показват такъв), а за неуспешен в тази насока трябва да бъде признат и собствения му опит в саморъчното писмено изложение пред ВКС. Необходимостта обаче от изтърпяване на наказанието, ВКС вижда в конкретната тежест на особено интензивната и разнообразна насилническа дейност, инкриминирана по делото, макар че и поначало приложението на условното осъждане спрямо извършителите на тежко наказуемите видове престъпления, каквито са и тези по чл.142, ал.2 и 142а, ал.4 НК, е трудно съвместимо с идеята на чл.66 НК (също: р.277/02-І, Бюл. 10/02). Що се отнася до преценката на жалбоподателя за несправедливост и на присъдените обезщетения, тя няма как да бъде обсъждана тук, щом като тя преди това не е била обжалвана по въззивен ред (вж. повече в опр. 385/06-І, Бюл. 5/07; също: опр. 92/09-І, Бюл. 10/09) – оспорването на обезщетенията по време на съдебните прения във въззивната инстанция не е достатъчно. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 6 април 2011 год. по внохд № 76/2011 год. на Пловдивски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: