Р Е Ш Е Н И Е № 86 Гр.София, 09.07.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни, 2020 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП ГЕБОВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.254/20 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение №201957/20.01.20 г., постановено от Апелативния специализиран наказателен съд /АСпНС/, 4 състав, по В.Н.Д.547/18 г., е потвърдена присъда №18/ 12.10.18 г., постановена от Специализирания наказателен съд /СпНС/, 14 състав по Н.Д.3349/16 г. С последната, наред с други лица, подсъдимите М. А. М. и М. В. П. са били оправдани по възведени им обвинения по чл.321,ал.3 вр.ал.2 НК. Те са признати за виновни и осъдени за извършено от всеки от тях отделно престъпление по чл.354 А,ал.1 НК и вр.чл.55,ал.1,т.1 НК им е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване на основание чл.66,ал.1 НК е отложено с тригодишен изпитателен срок. Срещу решението на въззивния съд е постъпила жалба от подсъдимия П. чрез неговия служебен защитник, в която са релевирани трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се съдебният акт на АСпНС да бъде отменен и деецът-оправдан; алтернативно той да бъде признат за невиновен в това да е продал наркотично вещество на Т. З.-престъпление по чл.354 А,ал.1, пр.5 НК; алтернативно-решението на второстепенния съдебен състав да бъде изменено, като стореното от П. бъде преквалифицирано в престъпление по чл.354 А,ал.5 вр.ал.3 НК и му бъде наложено наказание глоба при условията на чл.78 А НК. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи и искания. Постъпила е жалба и от подсъдимия М. чрез неговия упълномощен адвокат, в която са релевирани основанията по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Моли се присъдата и решението да бъдат изменени, деецът да бъде признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.3,т.1 НК, в каквато връзка да му се наложи наказание по чл.354 А,ал.5 НК. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият сам и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея аргументи и претенции. Защитата уточнява финално искането си, свързано с прилагане разпоредбата на чл.78 А НК и определяне на наказание глоба, която да бъде в размер на 1 000 лв. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите с отразените в тях доводи и искания, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да се вземе отношение по допустимите за разглеждане възражения, трябва да се уточнят няколко съществени обстоятелства, обуславящи произнасянето на върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела, многократно повтаряни в съдебните актове на същата. Прочитът на част от съдържанието на сезиращите настоящата инстанция процесуални документи показва, че на практика се оспорва фактическата обстановка, приета за установена от АСпНС, отнасяща се за отделните касатори. Но това става не чрез атакуване на годността на доказателствената преценка, която е следима от ВКС като съд по правото /при липса на предпоставките на чл.354,ал.5,изр.2 НПК/, а предвид същината на приет за вярно приобщен за разглеждане доказателствен материал, който при това се оценява от страната на плоскостта на доказаност. Казаното се субсумира под довод за необоснованост, която не е касационно основание, доколкото е относима към съдилища по фактите. Съвсем неслучайно предвид заявеното, в жалбата на подсъдимия П. е отправена претенция ВКС да направи собствен преглед на приетите доказателствени материали, да ги разгледа в тяхната същина и в крайна сметка да ги счете за недостатъчни да обосноват извод за виновност на лицето, поради което да го оправдае /било изцяло, било по част от вменената му престъпна деятелност, от което следва и преквалифициране на деянието/. Тази инстанция не е оправомощена да стори това при първо редовно разглеждане на делото пред себе си, тъй като изложената от АСпНС фактология е приета за престъпна по отношение на третирания касатор и не са налице изискванията на чл.354,ал.1,т.2, пр.посл. вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. Подобна като крайна цел претенция е отправена и в жалбата на подсъдимия М., доколкото се настоява след преглед на доказателствената съвкупност ВКС да приеме, че високорисковите наркотични вещества, които според осъждането са били държани с цел разпространение, са държани за лична употреба от този жалбоподател. Но пристъпване към последното би означавало ВКС да приеме различни факти, неустановени от решаващата втора инстанция. Което отново е оплакване за необоснованост. Просто казано, ако страната спори за това, че невярно е изведена фактология по престъпна дейност /откъдето и следва приложението на материалното право/ и в тази връзка се сочи негодност на преценката на решаващата инстанция по допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствени материали, то това би следвало да обоснове оплакване за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати от контролирания съд, които следва да бъдат изправени чрез отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Отстраняването на процесуалните неблагополучия не може да бъде извършено директно от ВКС, тъй като той се занимава със съдебни грешки, които е легитимиран да поправи единствено при наличие на предпоставки на чл.354,ал.5,изр.2 НПК. И на последно място в тази част на решението, в жалбата на подсъдимия М. се настоява настоящата инстанция сама да пристъпи към правилно приложение на материалния закон, като измени присъдата на първостепенния съд и решението на второстепенния такъв и преквалифицира извършеното от този касатор престъпление в по-леко такова. Предмет на разглеждане понастоящем е актът на АСпНС /чл.346,т.1 НПК/, в какъвто смисъл следва да се тълкуват и всички разпоредби, свързани с възможния подход при произнасяне на ВКС. Въззивната инстанция е втора първа такава, която разполага с всички правомощия на основен съд. Затова единствено когато присъдата на последния е негодна на някакво основание, което не допуска произнасяне на въззивен съд, тъй като по същество атакуващата страна би била лишена от произнасяне на една редовна инстанция, би следвало да се иска и респективно да се пристъпи към отмяна /не и изменение, защото това правомощие е относимо само към въззивния съдебен акт/ на присъдата на първостепенния съдебен състав /чл.354,ал.2 и 3 вр. ал.1,т.3 и 4 НПК/. Все в светлината на обсъжданото, в жалбата на подсъдимия П. извън претенциите за наличие на процесуални нарушения, е налице препращане към мотиви на първостепенния съд /стр.5 от касационното дело, трети абзац, средата/, чиято законосъобразност се оспорва. Предвид гореказаното за предмета на ревизия от страна на ВКС, повече аргументационно внимание на посоченото оплакване не следва да бъде обръщано. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ П.: Първият довод, който е допустимо да бъде обсъден, макар и не в контекста на направения от атакуващата страна извод за неустановени по безспорен и категоричен начин на доказателства за обективната и субективната страна на държане и разпространение на наркотично вещество, касае неприсъствие в кориците на делото на част от иззетите по отношение на този касатор веществени доказателства, поради което се заявява, че не може да се установи точният предмет на престъплението. В този аспект се прокрадва и оспорване /направено в съдебно заседание пред ВКС/ на протокол за претърсване и изземване, свързан с инкриминирани на П. вещи, по повод казано от поемно лице относно непостоянното осветление при извършване на обсъжданите процесуално-следствени действия. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела намира отправените възражения за несъстоятелни. Въззивният съд е взел подробно отношение по така поведения спор, разяснил е какви веществени доказателства реално присъстват и са предявени, направени са съответни справки за неприсъстващите и т.н. В крайна сметка прецизно е разяснено защо веригата от доказателствени средства установява, че иззетите вещи са идентични с тези, на които са правени експертни изследвания. Пред ВКС се прави поредно възражение, без обаче да е налично различимо противопоставяне на съдебните мотиви. Що се касае до претендирания протокол за претърсване и изземване, е взето отношение по неговата годност и сочените изявления на поемното лице-свидетел далеч не са от характер да накърнят законосъобразното провеждане на процесуалните действия. По-нататък според защитата, предвид неприсъствието на предявяване на част от веществените доказателства, не било ясно дали П. е осъден за държане и разпространение на високорисково наркотично вещество или на коноп /марихуана/, между които вещества имало разлика. Неяснота по въпроса няма. Той е решен с дълготрайното прилагане в науката и практиката. Определения за конопено растение, коноп, хашиш, хашишово масло /все вещества, свързани с конопеното растение/ се съдържат в допълнителните разпоредби на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Същевременно, съгласно Списък 1 на Приложение №1 към чл.3,т.1 на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /издадена на основание посочения закон/, конопът, в съответствие със съдържащия се в него активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол, е сред растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, заради което и са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Тези обстоятелства се известни на подсъдимия още от момента на привличането му като обвиняем на досъдебната фаза. На трето място, поставя се въпросът за оспорване още на първоинстанционното съдебно производство на някои физикохимични експертизи, касаещи подсъдимия П., относно качественото и количествено съдържание на тревистата маса, както и относно качественото определяне на вещества от повърхност на везна. Назначена била в тази връзка повторна физикохимична експертиза, която също е оспорена, защото не е проведено ново изследване на веществата, а са оценявани действията на експертите, изготвили заключенията в хода на досъдебното производство. А тъй като въззивната инстанция не била осъществила обективен анализ на второто експертно заключение по повод отправени от защитата възражения, е допуснала процесуално нарушение поради ценене на недостоверни доказателствени източници. И този довод е неоснователен. Но не защото поначало действията на първостепенния съд са били докрай прецизни, а защото заключенията по отношение на вмененото на П. наркотично вещество са изведени от втората инстанция на база цялостен преглед на доказателствените източници. Всъщност, върховният съд многократно в своите съдебни актове е отстоявал постановката, че не названието на експертното заключение, сложено от решаващия орган, прави експертизата нова, повторна или допълнителна, а самото съдържание на същата. Видно от определение на СпНС, постановено на 30.05.18 г. /л.569 от част 2 на първостепенното дело/, е преценено, че поради изминалото време повторно изследване на някои проби е невъзможно, поради което е указано изследване на начина, по който са били извършени предходните изследвания, в каквато връзка е назначена експертиза, озаглавена „повторна“. С оглед изложеното и предвид ясните правила на разпоредбата на чл.153 НПК, за приложение на изискванията за изготвяне на повторно заключение доста трудно може да се говори. По-скоро става дума за нова експертиза, която да се обоснове с присъстващите към изготвянето й процесуални реалности. На л.603 от част 2 на първоинстанционното дело е приложена в писмен вид новоизготвената тройна експертиза и вещите лица са отговорили точно по начина, по който са били питани. Така са и отговаряли в съдебно заседание на 29.06.18 г. Ето защо оттук насетне въззивният съд е взел предвид всички експертни заключения /направил е анализ на обсъжданото дотук заключение, но бегъл/ и съобразявайки ги с останалия доказателствен материал, е извел своите фактологически заключения. На четвърто място, в жалбата е обсъждано присъствието на доказателства за разпространение на наркотично вещество от подсъдимия на лицето Т. З.. Твърди се, че последният не е разпитан като свидетел пред съд, а показанията на изслушания С. С. са недопустими,тъй като възпроизвеждат изявления на З. в уличаваща обсъждания касатор връзка. ВКС не може да се съгласи и с тези доводи. Действително, З. не е бил разпитан лично пред СпНС, но в съдебно заседание на 29.06.18 г.на основание чл.281,ал.1,т.4 НПК депозираните от него пред съдия показания на досъдебното производство са били приобщени към годния за ценене доказателствен материал. Пред втората инстанция е направен опит лицето да бъде призовано и разпитано, но тъй като това е било невъзможно, е заличено предвид допускането му за разпит пред въззивния съд. Това обаче не означава,че неговите прочетени вече по надлежен процесуален ред показания пред СпНС не могат да бъдат съобразявани. Особено предвид тяхната верификация чрез казаното от свидетеля С. С.. А това, наред с проведените спрямо П. претърсване и изземване и намерените и изследвани инкриминиращи вещи, са дали повод на АСпНС да потвърди изведената от първата инстанция престъпна деятелност на жалбоподателя. На пето място, според защитата няма обсъждане на нейните възражения относно наличието за предпоставки за преквалифициране на деянието като маловажен случай, в каквато връзка да се приложи разпоредбата на чл.354 А,ал.5 вр.ал.3 НК, с последващо освобождаване на дееца от наказателна отговорност по реда на чл.78 А НК. За да бъде сторено това, е следвало съдът да прецени, че липсва разпространение на високорисково наркотично вещество по смисъла на ал.1 на чл.354 А НК, а е налично само държане на такова по смисъла на ал.3 на същия. Фактологическите данни, приети от АСпНС по съответен процедурен ред, не са такива и затова този съд не може да бъде упрекван, че не е взел отношение в мотивите си в целения от защитата смисъл. Що се касае до наличието на касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК, то същото е само посочено, но не и развито както в жалбата, така и в съдебно заседание пред ВКС. При приетата фактология от страна на решаващата втора инстанция, въз основа на която е изведено приложението на материалното право, е наложено най-минималното възможно наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено с минималния, визиран в закона срок по силата на чл.66,ал.1 НК-три години. Ето защо върховната съдебна инстанция по наказателни дела не намира смисъл да се занимава повече с този въпрос. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ М.: Най-напред в жалбата е направен собствен на защитата анализ на доказателствени материали, като се изразява несъгласие с трактовката на съда по него. Тъй като се касае за преценка на свидетелски показания и на обяснения на касатора по същество, този съд няма да се занимава с тях, защото обособените доводи са за необоснованост. Само ще заяви, че въззивната инстанция е изписала съображения на кои доказателствени източници се доверява и защо. Обосновката е изградена както на база на отделно обсъждане на доказателствата, така и на комплексен подход при извеждане на фактологията по престъпната деятелност. Ясно е защо се взимат предвид показанията на свидетелите Д.С., Николова и анонимен свидетел №81, също както е ясно защо съдът не се доверява на информацията от обясненията на дееца и показанията на неговата майка. При направения преглед не са допуснати процедурни пропуски. Казаното за невъзможност този съд да обсъжда по същество доказателствените материали е налице и при преценката на изявленията на подсъдимия М. за съдържанието на държания наркотик, смесен с тютюн, и посоченото в относимото експертно заключение, че намереното у него е високорисково наркотично вещество марихуана със съответно съдържание на тетрахидроканабинол, представляващо еднородна маса. Става дума за кредитируемост или не на обясненията на касатора. Те са колкото гласно доказателствено средство, толкова и средство за защита, поради което винаги трябва да бъдат отнасяни внимателно към останалия събран доказателствен материал. АСпНС го е сторил, отразил е как преодолява наличното противоречие и този съд се солидаризира с него. Основното направено в жалбата възражение повтаря отправено пред решаващите съдилища такова. Иде реч за това, че изготвеното от вещо лице Б. Ч. физикохимично експертно заключение, относимо към обсъждания деец /доколкото те са две, в същината си доводът се отнася и до двете/ не е годен доказателствен източник. И това е така, тъй като експертът нямал необходимия ценз, изискващ висше образование по химия или фармация, биохимия,ботаника и други специалности по необходимост. Истината е, че решаващите съдилища са отговаряли подробно на релевираните съображения и ВКС е съгласен с тях,в частност с АСпНС. Затова смята да обобщи тезата само с няколко думи, още повече след като пред него отново се възразява срещу възприетата позиция, без да има надлежно нейно противопоставяне. В съдебно заседание на 11.05.18 г. пред СпНС експертът Ч. е заявил, че макар от 32 години да прави експертизи като процесната, той има средно образование като техник специалист по химия и висше образование по публична администрация. Съдилищата са приели, че съгласно чл.3,т.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на експертно изследване на иззети наркотични вещества и прекурсори от 2000 г., институтите и лабораториите могат да извършват експертни изследвания на наркотични вещества и прекурсори, при условие, че:……. разполагат с квалифициран щатен персонал от: а/специалисти с висше образование по химия, както и фармация, биохимия, ботаника и други специалности при необходимост; б/лаборант-аналитици; в/технически сътрудници. Те основателно са извели несъгласие със защитата, че е необходимо всяко изследване да бъде извършено от специалист с висше образование по някоя от посочените природни науки. На това е противопоставено условието,заложено в регламента, съответните институт или лаборатория да разполагат както с такива, така и с лаборант-аналитици и технически сътрудници. По същество е изведена тезата, че в рамките на звеното ще се преценява кой какви задачи следва да поема. Именно на лаборант-аналитиците е приравнен експертът Ч., работещ като специалист в областта на химията към ОЕКД-СДВР /лаборатория по експертна криминалистическа дейност/, което предвид изложената регламентация е допустимо. Що се касае до следващото възражение, че в списъка на специалисти, утвърдени за вещи лица от комисия по чл.401,ал.1 ЗСВ за 2018 г., вещо лице Ч. е включен в раздел „Криминалистични експертизи на писмени доказателства“-специалност химия /това е вярно, видно от самия списък/, трябва да се каже следното: ВКС вече е имал повод да се произнася по този въпрос и е извел постановката, че ЗСВ като устройствен закон урежда в най-общ план възможността да се назначават вещи лица от списък на утвърдени такива- определени специалисти-чл.396,ал.1 и сл.НПК. Този списък се създава за удобство на органите на правораздаване, но той не определя лимитативно лицата, които могат да бъдат експерти. Правилата за включване на специалисти в него, наред с други съответни изисквания, са залегнали в Наредба №2 за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица от 29.06.15 г. НПК обаче не поставя ограничение за назначаване на вещи лица от определен списък, защото животът предоставя огромно разнообразие на знание, което разследващият орган, прокурорът и съдът не са в състояние да притежават, а е важно за установяване на важими за процеса обстоятелства. Затова чл.147 от процесуалния закон изисква единствено експертизата да се възложи на специалисти от съответната област на науката, изкуството или техниката. Така е и направил органът на досъдебното производство. Той е съставил постановления за назначаване на експертно заключение, изписвайки задачите, свързани с иззети по производството наркотични вещества. Възложил е изготвянето на експертизата на специалист от ОЕКД-СДВР, орган от тези по чл.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на експертно изследване на иззети наркотични вещества и прекурсори. Правилата на работа на това звено от своя страна са довели дотам именно Б. Ч. да бъде определен за експерт по обсъжданото заключение. Следователно той е назначен по съответен ред, но е определен като работещ в ОЕКД-СДВР, а не е посочен поименно от разследващия орган след избор от улесняващия списък на вещи лица. Така че в кой точно раздел от последния е включен обсъжданият експерт /с общата уговорка, че процесните експертизи са изготвяни през 2014 г., а не през 2018 г.,когато той е разпитван пред съда/, се явява без значение в конкретния казус. Компетентността на Б. Ч. като специалист по химия, и то специално за изследване на наркотични вещества, не е разколебана. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се изрази мнение, че прочитът на списъка на вещите лица за СГС, в който фигурира Ч., и който е сочен от защитата, има своя подредба по клас експертизи. В Клас „Криминалистически експертизи“ съществуват подразделения, чиято характеристика се отнася до криминалистическите въпроси в най-общ вид- криминалистически експертизи на писмени доказателства, трасологични експертизи, съдебно-балистични експертизи, биометрични криминалистически експертизи. Предвид това приемането на познанията на експерта Ч. в областта на химията би могло да обоснове избора му като вещо лице по производства като процесното на лично основание, доколкото той е включен в най-подходящия от разделите поради неговата професионална компетентност. В по-нататъшните си изявления във връзка с оспорването на компетентността на експерта защитата практически дублира доводите по жалбата на подсъдимия П. за качеството на тройната физикохимична експертиза, назначена от СпНС. По този въпрос вече бе взето отношение и няма смисъл от повторение на съдебните аргументи. И на последно място ВКС трябва да отговори на упрека, отправен към съда, постановил атакувания съдебен акт, в насока на допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не била приложена нормата на чл.354,ал.3,т.1 НК, в каквато връзка пък е приложима ал.5 на цитирания текст и се дължи освобождаване на дееца от наказателна отговорност и определяне на административно наказание глоба. Казаното е несподелимо, защото законосъобразно по фактите е прието, че откритият у М. наркотик е бил държан с цел разпространение по смисъла на чл.354 А,ал.1 НК. Това обстоятелство изключва приложението на материалното право, както се изисква в жалбата. Предвид изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №201957/20.01.20 г., постановено от Апелативния специализиран наказателен съд, 4 състав, по В.Н.Д.547/18 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/