РЕШЕНИЕ № 150 София, 11.07.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети май през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4321/2015 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М.П., чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Д. срещу решение № 628 от 30.3.2015 г, постановено по гр.дело № 4173/2014 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която е отхвърлен предявения от М.П. срещу ДСИ Н. Н. обратен иск за сумата 7689, 47 лв. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано. Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по същата. Третото лице-помагач по главния иск ДСИ Н. Н. оспорва жалбата.Счита, че същата е неоснователна, а обжалваното решение в тази му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от събраните по делото писмени доказателства и заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, че ищецът [фирма] е претърпял имуществена вреда в размер на 7689, 47 лв, вследствие на извършените от ДСИ Н. Н. неправомерни действия по изпълнително дело № 4425/04 г.В тази част решението е влязло в сила.По отношение на обратния иск, предявен от М.П. срещу ДСИ Н. Н. въззивния съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.278 от ЗСВ отношенията между тях се уреждат по реда на Кодекса на труда / и по-конкретно чл.206 ал.3 КТ/, а не по реда на чл.54 от ЗЗД.Работодателят не установява предпоставките за реализиране на пълната имуществена отговорност на причинилия вредата, доколкото не установява вредата да е причинена умишлено, да е в резултат на престъпление или да не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения.Само в тези хипотези отговорността се определя по гражданския закон.В случая обаче не се доказва умисъл у ответника, нито извършено престъпление, а незаконосъобразните действия са извършени при или по повод изпълнението на трудовите задължения на ДСИ.От друга страна ограничената имуществена отговорност може да се реализира само по друг по специален ред и това не може да бъде сторено в настоящото производство, поради което предявения регресен иск е неоснователен. С определение № 70 от 21.1.2016 г, постановено по гр.дело № 4321/2015 г, Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по процесуалноправните въпроси 1/Задължен ли е съдът да постанови решението си съобразно направената в доклада на делото правна квалификация и ако въззивният съд прецени, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна какви са неговите правомощия и 2/Приложима ли е нормата на чл.54 от ЗЗД-посочена в доклада на СГС по отношение на иска, предявен от М.П срещу държавния съдебен изпълнител за отговорността му по реда на чл.441 от ГПК. По процесуалноправния въпрос за правомощието на въззивния съд да се произнесе по правната квалификация на предявените искове е постановено ТР № 1/2013, ВКС, ОСГТК, съгласно което когато въззивният при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба, въззивният съд възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска в съответствие с разпоредбата на чл.236 ал.2 ГПК. Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване с последиците по чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК. По втория въпрос. Съгласно разпоредбата на чл.441 от ГПК за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от държавен съдебен изпълнител, отговорността е по реда на чл.49 от Закона за задълженията и договорите.Държавният съдебен изпълнител е в трудови правоотношения с М.П. /чл.278 от Закона за съдебната власт/, затова за вреди, причинени от негови действия към увреденото лице ще отговаря именно възложителят на работата при условията на чл.49 от ЗЗД.В отношенията между работодателя и работника по учредената трудово-правна връзка действие ще имат разпоредбите на чл.203-206 от КТ.За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.За вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.С нормата на чл.206 ал.3 от КТ изрично е уредено правото на регрес, което възниква в полза на работодателя, обезщетил третите лица за причинените от служителя вреди. По основателността на касационната жалба. Правилни, законосъобразни и съобразени с даденото по-горе разрешение на процесуалноправния въпрос са изводите на въззивния съд, че работодателят-М.П. не е установил елементите от фактическия състав на чл.203 ал.1 от КТ-вредата да е причинена умишлено, да е в резултат на престъпление или да не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения, само в които случаи се прилага гражданския закон. В случаите на ограничена имуществена отговорност, работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя.Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата или от плащане на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й.Ако в едномесечен срок служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума по трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в ГПК. Оплакванията в жалбата са неоснователни. Въззивният съд е обсъдил защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и е изложи собствени мотиви за неоснователност на иска.В съответствие с материалния закон и данните по делото е приетото от съда положение, че ищецът не е установил елементите от фактическия състав на пълната или ограничена имуществена отговорност на служителя.Работодателят е осъществил специалния ред по чл.210 от КТ за реализиране на ограничената имуществена отговорност на служителя, поради което искът се явява изцяло неоснователен. Поради това въззивното решение следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложените мотиви Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 628 от 30.3.2015 г, постановено по гр.дело № 4173/2014 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която е отхвърлен предявения от М.П. срещу ДСИ Н. Н. обратен иск за сумата 7689, 47 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.