Р Е Ш Е Н И Е №6 Гр. С., 18.02.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр. дело № 4034 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № І - 17/25.02.2014 г. по в. гр. д. № 1794/2013 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 112/ 28.06.2013 г. по гр.д.№ 752/2012 г. на Районен съд – [населено място], с което е прието за установено по отношение на [фирма], че [община] е собственик на недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор 51500.505.347 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 1,737 дка, с начин на трайно ползване – второстепенна улица, при граници: имоти с идентификатори 51500.505.348, 51500.505.198, 51500.505.197, 51500.505.339, 51500.505.182, 51500.505.180, вместо което е отхвърлен предявеният от [община] положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК – за установяване правото на собственост на ищеца по силата на непосредствено вещно-прехвърлително действие на плана, приет със заповед на Кмета на [община] № 105 от 07.12.2000 г., върху поземлен имот с идентификатор 51500.505.347 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 1,737 дка, при граници: имоти с идентификатори 51500.505.348, 51500.505.198, 51500.505.197, 51500.505.339, 51500.505.182, 51500.505.180. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост, нарушаване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за собственост бъде уважена със законните последици. Ответникът по касационната жалба- [фирма] е депозирал отговор по реда на чл. 287, ал.1 ГПК, в който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Доводите се поддържат в съдебно заседание и се доразвиват в писмена защита. С Определение № 367/ 27.10.2014 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационната жалба е допусната до разглеждане съобразно задължителните постановки на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, според които касацията следва да бъде допусната при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба липсват надлежни фактически твърдения относно придобивния способ, на който общината, респ. държавата в периода преди влизане в сила на З., е придобила собствеността върху процесния имот, и момента на неговото осъществяване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като извърши служебна проверка на допустимостта на обжалваното въззивно решение по реда на чл. 293, ал.4 във връзка чл. 269 и чл. 270, ал. 3 ГПК, намира следното: Независимо от основанието, на което е допуснато касационното обжалване, атакуваното въззивно решение на Бургаския окръжен съд не е недопустимо, доколкото същото обективира произнасянето на съда по искова претенция с надлежно заявено от ищеца фактическо основание, макар и формулировката на исковата молба да затруднява определянето на същото и да изисква конкретизация по смисъла на чл. 143, ал.2 и чл. 145, ал.2 ГПК. Поначало в исковата молба са изложени твърдения, обосноваващи твърдението на ищеца [община], че спорният имот не е собственост на ответника, без да е релевиран определен по съдържание и период на осъществяване придобивен способ, по силата на който правото на собственост е възникнало в патримониума на общината. Същевременно обаче, пространното изложение, посветено на сравнителен анализ на действието на улично-регулационния план при действието на З. и на ЗУТ, съдържа и позоваване на принципното положение, според което първата улична регулация има непосредствено вещно-прехвърлително /отчуждително/ действие, при което собствеността преминава в полза на държавата, респ. общината, с влизане в сила на плана, а не с отчуждаването. В първото по делото заседание процесуалният представител на ищеца е заявил изрично, че придобивният способ, на който се позовава, е прякото отчуждително действие на одобрен и влязъл в сила регулационен план, т.е. първата улична регулация на к.к.”Слънчев бряг- изток” по силата на Заповед № 105/ 17.12.2000 г. на кмета на [община], изрично посочена в обстоятелствената част на исковата молба. Именно това е основанието на предявения иск съобразно доклада на първоинстанционния съд, обективиран в определение от закрито заседание на 08.01.2013 г., срещу който страните не са възразили. В резултат на това, обстоятелствената част на исковата молба следва да се счита за надлежно конкретизирана в първото по делото заседание съгласно чл. 143, ал.2 и чл. 145, ал.2 ГПК, поради което първоинстанционният и въззивният съд са формирали правораздавателната си воля въз основа на надлежно заявено искане за защита по смисъла на чл. 2 ГПК и въззивният акт, предмет на касационна проверка в настоящото производство, следва да се приеме за допустим, поради което настоящата инстанция дължи разрешаване на материалноправния спор по същество. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова претенция с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника- [фирма], че ищецът в лицето на [община] е собственик на процесния недвижим имот с площ от 1,737 дка, отреден с действащия З. на к.к.”Слънчев бряг-изток” за второстепенна улица, представляващ обособена част от уличната мрежа на комплекса. В исковата молба се сочи, че със Заповед на Кмета на [община] № 105 от 07.12.2000 г. е проведена първата улична регулация на комплекса, която има непосредствено вещно-прехвърлително /отчуждително/ действие, т.е. собственикът на терен, определен по плана за улица, прехвърля собствеността му в полза на общината с влизането в сила на плана, а не с обезщетяването. В. инстанция, като е изследвала приложимия материален закон, правилно е приела, че съгласно чл. 110 З. /отм./, действащ към момента на издаване на заповедта на кмета от 07.12.2000 г., непосредствено отчуждително действие има само дворищнорегулационния план, и то за местата, които се отнемат от един имот и се придават към съседния парцел. В тези случаи имотите се смятат отчуждени от деня на влизане в сила на плана. Прокарването на улица обаче не е мероприятие по дворищнорегулационния план, а по застроителния и регулационен план за обществени мероприятия по чл.22 З. /отм./, за който план е характерно, че няма непосредствено отчуждително действие. С отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от общината, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, поради което няма как заповедта, с която е одобрен застроителния и регулационен план на к.к.”Слънчев Бряг- изнок” от 07.12.2000 г., да има непосредствено отчуждително действие и да представлява годно придобивно основание в полза на общината, с оглед на което не легитимира ищеца като собственик на процесния имот на релевираното основание. Така формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е съобразен с приложимия материален закон, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че доводът на касатора, че процесният имот е бил държавен, с оглед данните от Съдебно-техническата експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, според която по кадастралния план от 1956 г. имотът е попадал върху разсадник и в този смисъл е бил част от Д., е релевиран за първи път пред настоящата касационна инстанция. Д. начало в процеса обаче не позволява произнасяне по иска за собственост на това основание, щом същото не е своевременно заявено с исковата молба или посредством изменение на иска по основание по реда на чл. 214, ал.1 ГПК. Доколкото непредявените основания не се преклудират от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, няма пречка ищецът да се позове в отделен процес на друг придобивен способ, който не е бил заявен като основание на иска в настоящото производство. Независимо от изхода на спора, доколкото от страна на ответника по касация не е заявена претенция за разноски, такива не следва да му бъдат присъждани в нарушение на диспозитивното начало в процеса. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № І - 17/25.02.2014 г. по в. гр. д. № 1794/2013 г. на Бургаски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: