Р Е Ш Е Н И Е № 224 гр. София, 06 ноември 2017 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 786 по описа за 2017 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Г. Р. срещу присъда на Варненски апелативен съд № 8 от 19.05.2017 г, по ВНОХД № 518/16, с която е изменена присъда на Варненски окръжен съд № 105 от 10.11.2015 г, по НОХД № 1350/14, както следва: подсъдимият е оправдан за това да е извършил данъчно престъпление за периода от месец февруари 2001 г до месец септември 2001 г, месец май, месец юли 2002 г, частично за месец октомври 2001 г, относно фактура № 854 от 15.10.2001 г, издадена от [фирма], и за разлика над 32 820 лв до 57 472 лв, представляващи пълния размер на обвинението, приложен е чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и наказанието е намалено на една година „лишаване от свобода”, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от 1.12.2000 г до 31.08.2003 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и управител на [фирма], е потвърдил неистина в справки-декларации по ЗДДС, с което е укрил данъчни задължения в особено големи размери, данък добавена стойност, в размер на 57 472 лв, с оглед на което и на основание чл. 257, ал. 1 / отм. / вр. чл. 255, ал. 1 / отм. / вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба, в размер на 5 000 лв. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция само формално са изпълнени указанията на ВКС, че е неправилно оправдаването само по част от обвинението, при липсата на основание за наказателната отговорност и по останалата част, че не е извършен надлежен доказателствен анализ, че осъждането почива на констатациите от ревизионния акт, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение на ВКС № 279 от 21.12.2016 г, по н. д. № 1139/16, е отменено решение № 185 от 10.08.2016 г, по ВНОХД № 472/15 на Варненски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Основанието за отмяна е допуснато съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата, произтичащо от пропуска на съда да изследва въпроса по какъв начин се е отразило плащането по част от инкриминираните сделки, предвид наличието на платежни документи, които не са взети предвид от първия въззивен състав. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция указанията на ВКС са изпълнени. Изслушана е Съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е ценено в контекста на останалите доказателствени източници, и при съвкупния им анализ е изведен извода, че жалбоподателят следва да отговаря само за част от инкриминираните сделки / за останалата част е оправдан /. Изложени са съображения по всяка от сделките, предмет на обвинението, като е даден отговор и относно редовността на инкриминираните фактури, след което е направен извода за реалност или привидност на съответните сделки. Направен е подробен анализ на договорните отношения с доставчиците [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция са взети предвид вносните бележки за касово плащане, приложени към част от фактурите, и въз основа на тези документи е прието, че е имало плащане от страна на едноличния търговец на подсъдимия към негови съконтрахенти по сметка в Ц.. Този извод / който е в полза на жалбоподателя / е направен независимо от липсата на счетоводно потвърждение за такова плащане, тъй като е установено е, че поради изтеклият продължителен период от време в банката не се съхраняват документите, удостоверяващи постъпване на такива суми. Като е приел, че е осъществено плащане по част от сделките, въззивният съд е оправдал подсъдимия относно шест от фактурите, издадени от [фирма], четири от фактурите, издадени от [фирма], и две от фактурите, издадени от [фирма], откъдето и е счел, че е по-нисък размера на укритите данъчни задължения, а именно: 32 282 лв / деецът е оправдан за разликата до 57 472 лв /. Неоснователно е оплакването, че осъждането почива на констатациите от ДРА. Вътрешното убеждение по релевантните факти е формирано в съответствие с чл. 14 НПК, като са ползвани събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а констатациите на ревизионния акт са отбелязани в мотивите на въззивния акт само като част от хронологията на инкриминираните събития. С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето и не възниква процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е допуснато и нарушение на материалния закон. Деянието съставлява данъчно престъпление и така е квалифицирано, като правилно е прието, че следва да намери приложение нормата, действала към момента на деянието, която е по-благоприятна за дееца, а именно: 257, ал. 1 / отм. / вр. чл. 255, ал. 1 / отм. / НК. Не е допуснато нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е отчел прекомерната продължителност на наказателното производство като изключително смекчаващо обстоятелство по чл. 55 НК, с оглед на което е смекчил наказанието до размер от една година „лишаване от свобода”. В същото време, степента на обществена опасност на деянието е висока, тъй като престъплението е извършено с множество деяния, включени в продължаваното престъпление, и е довело до сериозно ощетяване на държавния бюджет. С оглед на изложеното, определеното наказание една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, се явява справедливо по критерия на чл. 348, ал. 5 НПК, откъдето следва, че не са налице условия за неговото по-нататъшно смекчаване. По тези съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивна присъда на Варненски апелативен съд № 8 от 19.05.2017 г, по ВНОХД № 518/16. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: