Р Е Ш Е Н И Е №431 [населено място], 08.11.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 439 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 475 от 04.12.2009г. постановено от Благоевградски окръжен съд, ГК, по гр.д. № 554/2009г., с което е потвърдено решение № 1807 от 31.03.2009г. на Благоевградски районен съд по гр.д. № 1032/2008г. С последното е признато за установено по отношение на С. П. У., че В. Г. П. и М. Г. К. са собственици на УПИ VІІ-2564 от кв.2 по плана на VІІ микрорайон-Благоевград, идентичен с поземлен имот с кадастрален номер 04279.622.8 с площ 347 кв.м., както и че М. Г. К. е собственик на първия жилищен етаж от построената в мястото сграда с идентификатор № 04279.622.8.1.1 с площ 78 кв.м. и е осъден С. П. У. да предаде на М. Г. К. владението върху жилищния имот. С решението е отменен нотариален акт № 11, т.1, нот.д. № 112/1979г., с който С. П. У. е признат за собственик на ¼ ид.ч. от поземления имот – парцел VІІІ, пл. № 2134 и 2135 от кв. 207 по плана на Благоевград, както и на целия първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в западната част на парцела. Жалбоподателят С. П. У. поддържа, че обжалваното решение е недопустимо поради неучастие на задължително необходим другар – неговата съпруга, както и че е неправилно поради нарушение на процесуалните правила. Според него съдът е нарушил задължението си да следи за активната и пасивната процесуална легитимация в процеса. На второ място поддържа, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и по-конкретно тези за извършеното от него деклариране на имота и заплащане на данък за него. Направените изводи, че не владее идеална част от имота и че е бил наемател счита за необосновани. С оглед на това претендира обезсилване на решението или отмяната му. Ответниците по жалбата В. П. и М. К. в писмения си отговор намират жалбата за неоснователна. С определение № 447 от 30.04.2010г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса дали при предявен иск за собственост срещу ответник, който твърди придобиване на имота по давност по време на брака, съпругата му е необходим и задължителен другар в процеса. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от В. Г. П. и М. Г. К. срещу С. П. У. досежно недвижим имот – УПИ VІІ-2564 от кв. 2 по плана на Благоевград с първия жилищен етаж двуетажната жилищна сграда в западната част на имота. Наследодателят на ищците Г. Р. е бил собственик на дворното място с паянтова къща в него. В периода 1969 – 1971г. в мястото е построена двуетажна жилищна сграда и с нотариален акт № 59, т. ІІ, д. № 265/1975г. той е дарил на двете си дъщери – ищци по делото, дворното място - парцел VІІІ, пл. № 2153 в кв. 55 по плана с площ от 205 кв.м. при равни квоти, като на всяка от тях е прехвърлил и по един етаж от жилищната сграда: на М. К. първия етаж, а на В. П. втория етаж. Същевременно, с писмен договор от 1968г. Г. Р. е продал на ответника С. У. първия етаж от бъдещата къща и половината от мястото.Ответникът се легитимира като собственик с нотариален акт, издаден през 1979г., за собственост по давност върху ¼ ид.ч. от двора и първия етаж от къщата. Установено е от събраните свидетелски показания, че ответникът е ползвал първия етаж и понастоящем държи ключа за него. При горната фактическа обстановка Благоевградски окръжен съд е приел, че ищците са собственици на поземления имот и на къщата по силата на извършената сделка от наследодателя и че ответникът не е могъл да придобие по давност част от мястото и първия етаж понеже от построяването на сградата до съставянето на констативния нотариален акт през 1979г. не е изтекъл 10-годишен срок. По тези съображения е постановил решението си, с което е уважил иска за собственост. Касационното обжалване е допуснато чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради констатирано противоречие с практиката, въплътена в Решение № 1366/12.04.1983г. по гр.д. № 4490/82г. на І г.о., Решение № 3193/29.01.1972г. по гр.д. № 209/70г. на І г.о. и Решение № 63 от 1974г. по гр.д. № 52/74г. ОСГК относно задължителното участие в процеса на съпруга на страната, която твърди, че е придобила недвижим имот по давностно владение, осъществявано по време на брака. В посочените решения се приема, че в хипотези на необходимо и задължително другарство, каквото е другарството между съпрузите относно имоти – семейна общност, съдът е длъжен служебно да конституира неучастващия в делото съпруг. Обжалваното решение е постановено без да бъде взето предвид, че от събраните данни /свидетелските показания/ става ясно, че ответникът У. има сключен граждански брак и след като същия претендира придобиване на имота по давност, то давностният срок е текъл по време на брака, което означава, че евентуално придобития имот би бил съпружеска имуществена общност. Според цитираната практика в такава ситуация съдът, в рамките на задължението си да следи за надлежната процесуална легитимация на страните /чл. 25 ГПК/отм./, има правомощие сам да изиска данни за неучастващия съпруг и да го конституира като страна по делото. Настоящият състав на Второ гражданско отделение на ВКС на основание чл. 291 ГПК намира за правилна практиката в посочените три решения. Тази практика е последователно провеждана през годините и понастоящем е утвърдена такава. След като по силата на закона /Семейния кодекс/ имуществената общност на съпрузите представлява неделима и бездялова съсобственост, то процесуалната легитимация на двамата съпрузи относно правоотношение, засягащо имуществената общност, е съвместна, тъй като еднаквостта на спорното правоотношение налага еднакво решение спрямо всички другари. В този случай е налице задължително необходимо другарство, каквото визират чл. 216, ал.2 и чл. 304 ГПК. В същия смисъл е постановено и решение на Върховния касационен съд в производство по чл. 290 ГПК, а именно решение № 287 от 27.05.2010г. по гр.д. № 1281/2009г. на ІІ г.о., което съставлява задължителна практика. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът приема следното: Въззивният съд е разгледал иска за собственост против С. У. и е постановил решение, с което не е уважил предявеното от него възражение за придобиване на процесния имот по давностно владение, без да изпълни задължението си, посочено по-горе, да осигури участие в процеса и на съпругата му като необходим и задължителен другар с оглед на факта, че осъществяваното владение и изтичането на давностния срок е станало по време на брака. Постановеното решение без участие на съпругата на ответника по предявения иск за собственост на имот съпружеска имуществена общност, е недопустимо. В случая съпрузите имат съвместна процесуална легитимация, която съставлява абсолютна процесуална предпоставка и за която съдът следи служебно. Участието на всички необходими задължителни другари е условие за допустимост на процеса и съдът констатирайки, че има неучастващ другар, който би бил обвързан от силата на присъдено нещо на решението, е бил длъжен да даде възможност на ищците са насочат иска си и спрямо съпругата на С. У.. Междувременно, по настоящето дело е постъпила молба от В. М. У. от[населено място], с което тя представя удостоверение, установяващо, че на 26.01.1964г. е сключила граждански брак със С. П. У.. С молбата тя е поискала отмяна на обжалваното решение на основание чл. 304 ГПК. При тези изводи постановеното въззивно решение, с което искът е разгледан без участието на съпругата на ответника У. – В. М. У., подлежи на обезсилване, като на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, при което е необходимо да бъде конституирана В. М. У. като ответник в процеса наред със С. П. У.. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 475 от 04.12.2009г. постановено от Благоевградски окръжен съд, ГК по гр.д. № 554/2009г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: