6 Р Е Ш Е Н И Е № 258 София, 16.04.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА................и с участието на прокурора ………........…....…............., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3977 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 701/6.VІІІ.2014 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваната част от въззивното решение № V-96 на Бургаския ОС, ГК, 5-и с-в, от 11.VІІ.2013 г., постановено по гр. д. № 1033/2013 г., с която е бил отхвърлен положителен установителен иск на този търговец, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу ответницата Р. К. А. от Бургас, с предмет съществуването на вземане в полза на д-вото в размер на 14 809.96 лв. (представляващо неустойка за забава по сключен помежду им на 19.VІІ.2007 г. договор за финансов лизинг, чието плащане е било разпоредено със заповед за изпълнение на парично задължение № 2820/19.V.2011 г. по ч. гр. дело № 6522/2011 г. по описа на Бургаския районен съд), е бил допуснат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по правния въпрос дължи ли се неустойка за забава, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника, който е бил предмет на разрешаване с тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2013 г. Единственото оплакване на д-вото касатор е било за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение на материалния закон, поради което претенцията в петитумната част от жалбата е била за частично касиране на този съдебен акт. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция се е явил единствено процесуалният представител на софийския търговец касатор [фирма], който е заявил, че поддържа жалбата и, позовавайки се на издаденото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС № 7/2013 г. от 13.ХІ.2014 г. по релевантния правен въпрос, а също и на характера на сключения между страните по спора договор за финансов лизинг- като такъв за „продължително” изпълнение, поддържа, че подлежащото на установяване като съществуващо вземане в размер на 14 809.96 лв. произтичало от двете уговорени със сделката неустойки: по чл. 60 – за забавено плащане на месечните лизингови вноски и по чл. 66 от същия договор – за вредите от развалянето /”прекратяването”/ му поради неизпълнение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази оплакването и доводите на търговеца касатор, както и становището по жалбата му, изразено от ответницата по касация Р. К. А. от Бургас в писмения отговор, изготвен от назначения й по делото особен представител, както и след като извърши цялостна проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК за процесуалната и материална законосъобразност на постановеното от Бургаския ОС въззивно решение в атакуваната негова отхвърлителна част, приема следното: Касационната жалба на [фирма]-София е основателна. Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС с издаденото на 13.ХІ.2014 г. тълкувателно решение № 7/2013 г. е отговорило на релевантния правен въпрос в смисъл, че: „Не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника”. В мотивите към същото подробно е разяснено, че при подлежащ на разваляне за в бъдеще двустранен договор, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва. Съответно кредиторът ще може да търси и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. Процесният договор, сключен между страните по спора на 19 юли 2007 г., е бил означен като такъв „за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост”. Съгласно чл. 344 и чл. 345 ТЗ лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 ЗЗД, а лизингополучателят – тези на наемателя по чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД, но с тези две особености, че при финансовия лизинг /какъвто по естеството си е и процесният договор от 19 юли 2007 г./, първият е длъжен да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърлянето на собствеността върху вещта, а при наличието на такава опция, за втория, т.е. за изправния лизингополучател, отпада задължението да върне вещта след изтичането на срока за договора. Меродавно е обстоятелството – по аналогия от договора за наем /по чл. 228 и сл. ЗЗД/, че сключеният между софийското [фирма] и Р. К. А. от Бургас договор има характера на двустранен, с периодично изпълнение – на месечни лизингови вноски /първоначална и 59 последващи/, видно от т. нар. „погасителен план”, представляващ негова неразделна част /според чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от същия/. Следователно, per argumentum a contrario от текста на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, развалянето на такъв договор поради неизпълнение няма обратно действие, а конститутивният ефект от едностранното волеизявление на изправната страна по сделката настъпва за в бъдеще. Според разясненията, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 7 от 13.ХІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС, уговорената между страните по такъв договор неустойка за забава се дължи в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката , чието действие се запазва. Съответно кредиторът ще може да търси и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. С оглед изложеното в атакуваната отхвърлителна част въззивното решение се явява постановено в нарушение на материалния закон - чл. 88, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД. По съществото на спора: В процесния случай е налице понастоящем влязло в сила решение именно относно дължимостта на последната неустойка, възлизаща на сбора от 5 лизингови вноски – по чл. 66 от сключения между страните по спора договор за финансов лизинг. Дължима обаче е и уговорената помежду им неустойка за забава по чл. 60 от същия договор, сключен на 19.VІІ.2007 г. и развален на 1.ІІ.2010 г.: в размер на 0.5% дневно върху стойността на всяка дължима и неизплатена вноска за времето на просрочието. Претендираното от софийското [фирма] вземане в размер общо на 14 809.96 лв. се отнася до общо 19 просрочени лизингови вноски от датата на падежа на всяка една от тях в периода от 5.VІІ.2008 г. - 5.І.2010 г. и до развалянето на сделката с действие за в бъдеще. Според изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, точният размер на това вземане на лизингодателя е с 3.15 лв. по-нисък от претендираното или 14 806.81 лв. (четиринадесет хиляди осемстотин и шест лева и осемдесет и една стотинки). Неоснователни са и двете възражения, направени от ответницата Р. К. А. в отговора й на исковата молба: за погасяване на част от това вземане за неустойка за забава по давност, съгласно чл. 111, б. „б” ЗЗД, както й за прекомерност на същата неустойка за забава. Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗЗД, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено отчасти, съдът може да намали нейния размер. В процесния случай при погасителен план от общо 60 месечни лизингови вноски, реално са били изплатени първоначалната - в размер на 2 934.71 евро /без ДДС/, както и още 10 от останалите 59 вноски, всяка една от които с равностойност от 231.69 евро. Причина за предсрочното разваляне /”прекратяване”/ на договора за финансов лизинг е било неплащането на общо 19 месечни вноски, както достатъчна предпоставка за настъпването на този конститутивен ефект е било просрочието дори само на две вноски. Евентуалните вреди на лизингодателя биха включвали равностойността на неполучените от него 19 месечни лизингови вноски, ведно със законната лихва върху всяка една от тях от датата падежа й и до датата на развалянето /”прекратяването”/ на процесния договор за финансов лизинг /арг. чл. 86, ал. 1 ЗЗД/, чието изчисляване е достъпно посредством наличните в интернет лихвени калкулатори. Пресметна по този начин (453.19 лв. х 19) сборът от равностойността на въпросните просрочени лизингови вноски, от една страна, дължимата законна лихва върху всяка една от тях за съответния период на забавата – от друга, възлиза на 9 496.41 лв. (девет хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки). В съпоставка с дължимия размер на уговорената неустойка за забава за периода преди датата 1.ІІ.2010 г. се оказва, че последната надвишава минималния размер на вредите един път и половина. Доколкото в така извършеното пресмятане обаче, не са включени припадащите се режийни разходи, както и амортизационни отчисления, реално съпътстващи ползването на лекия автомобил, предмет на процесния договор за финансов лизинг в периода до датата на развалянето му, както и при съобразяване с присъщата на неустойката санкционна функция – наред с нейните обезщетителна и обезпечителна, изводът, който се налага е, че процесната неустойка в размер на 14 806.81 лв. не се явява прекомерно голяма, за да подлежи на намаляване. За разликата от 3.15 лв. три лева и петнадесет стотинки до пълния претендиран по делото размер на същата, въззивното решение ще следва да бъде потвърдено в обжалваната негова отхвърлителна част. В заключение, при този изход на спора по делото в настоящата инстанция и предвид изрично направеното в петитумната част на касационната жалба искане на търговеца за това, ответницата по касация Р. К. А. от [населено място] ще следва – на основание чл. 81- във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК - да бъде осъдена да заплати на [фирма]-София направените в касационното, както и във въззивното пр-ва разноски за държавна такса и за възнаграждение на назначения й особен представител, възлизащи общо на 474.30 лв. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № V-96 на Бургаския окръжен съд, ГК, 5-и с-в, от 11.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1033/2013 г. в атакуваната негова отхвърлителна част до размер на сумата от 14 806.81 лв. (четиринадесет хиляди осемстотин и шест лева и осемдесет и една стотинки), КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между софийското [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, от една страна, и Р. К. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място] – от друга, че към последната това търговско дружество има съществуващо вземане за неустойка за забава (по чл. 60 от сключения помежду им на 19.VІІ.2007 г. договор за финансов лизинг, съответно развален на 1.ІІ.2010 г.), което възлиза на 14 806.81 лв. (ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ХЛЯДИ ОСЕМСТОТИН И ШЕСТ ЛЕВА И ОСЕМДЕСЕТ И ЕДНА СТОТИНКИ), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /18 май 2011 г./ и до окончателното му изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № V-96 на Бургаския окръжен съд, ГК, 5-и с-в, от 11.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1033/2013 г. в отхвърлителна му част- ЗА РАЗЛИКАТА над 14 806.81 лв. и до пълния размер от 14 809.96 лв. (четиринадесет хиляди осемстотин и девет лева и деветдесет и шест стотинки) на предявената претенция за присъждане на неустойка за забава по чл. 60 от процесния договор за финансов лизинг. О С Ъ Ж Д А ответницата по касация Р. К. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. ІІ - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК – да заплати на касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 474.30 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева и тридесет стотинки), представляваща равностойност на направените за въззивното, както и за касационното производство разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3977 по описа за 2013 г.