РЕШЕНИЕ N 108   София, 26 февруари 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари..........…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева....................                                                                              Елена Авдева............................ при секретар..............…..........Н.Цекова.............................................и в присъствието на прокурора.............…..........П.Маринова..............................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 41/2009 година. На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1 във вр. с чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК осъденият Г. С. Г. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 602 от 02.07.2008 г. по н.о.х.д. № 1128/2007 г. на Сливенския районен съд, 3 състав, потвърдена с решение № 156 от 21.11.2008 г. по в.н.о.х.д. № 354/2008 г. на Сливенския окръжен съд, наказателно отделение. Обобщеният анализ на искането сочи, че в него е направен собствен анализ на доказателствените материали, от който може да се извлекат доводи за допуснати от редовните съдебни инстанции съществени процесуални нарушения във връзка с начина на формиране на вътрешното им убеждение (чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК), довели да осъждане без наличието на виновно поведение на подсъдимия. Искането се поддържа от назначения служебен защитник, който обосновава и тезата за несъставомерност на извършеното от осъдения Г. деяние. Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че искането за възобновяване е неоснователно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди становищата на страните и провери материалите по делото, намира искането на осъдения за основателно по следните съображения: С горепосочената присъда подсъдимият Г. С. Г. е признат за виновен в това, че на 18.04.2006 г. в гр. С., пред надлежен орган на властта набедил в извършването на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК Й. В. М. и М. Д. П. , като със съзнанието, че са невинни, подал жалба до Районна прокуратура – гр. С.. № 933/2006 г.), поради което и на основание чл. 286, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода при отлагане на изпълнението на това наказание за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК и “обществено порицание”, изпълнено чрез обявяване на присъдата пред сградата на кметството в с. С., община С.. Изложените в искането доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.становените от редовните съдебни състави правно-релевантни фактически положения са основани на надлежно събрани доказателства, анализирани съобразно принципното правило за формиране на съдийското убеждение по чл. 14, ал. 1 НПК. Би могъл да се постави въпросът за психическото състояние на подсъдимия с оглед на напредналата му възраст и очевидната му склонност към злоупотреба с правото на достъп до съдебна защита чрез безуспешно водене на многобройни дела. Затова, може би е било наложително да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза при условията на чл. 144, ал. 2, т. 4 НПК и евентуално да бъде обезпечен служебен защитник на основание чл. 94, ал. 1, т. 2 НПК. В случая обсъждането на процесуалните действия на редовните съдебни състави обаче е безпредметно, защото деянието, преценявано в рамките на фактическите констатации по присъдата и въззивното решение, не съставлява престъпление. Развитата в тази насока теза от назначения в производството за възобновяване служебен защитник е основателна. Редовните съдебни инстанции в рамките на обстоятелствената част на обвинението са установили, че подсъдимият Г се намира в далечна роднинска връзка със свидетелите Й, третирани по обвинителния акт като жертви на набедяване. Тримата притежавали имоти в с. С., община С.. По тъжби на Г. били образувани редица наказателни дела от частен характер. Едно от тях било срещу майката на М. , която в хода на наказателното производство починала. На 14.04.2006 г. служители на полицията извършвали оглед на местопроизшествие по повод на сигнал на подсъдимия за кражба в имота му в с. С.. След приключване на огледа предприели и разпит на свидетели. Пред тях Й. М. заявил, че подсъдимият Г. “уморил” майка му, като се позовал на жалбите и делата, които завел срещу нея. Думите му били потвърдени от М. Д. Тези техни изявления засегнали Г. , който поискал да се впишат в създадената от органите на МВР документация. Искането му не било уважено. След няколко дни на 18.04.2006 г. в Сливенската районна прокуратура постъпила жалба от подсъдимия Г против Й. М. и М. Д. В жалбата съвсем накратко са описани събитията от 14.04.2006 г. Посочен е само един единствен факт, свързан с поведението на М. и Д. , а именно, че са казали, че бил “уморил” майката на първия. Това тяхно изявление било възприето от подсъдимия като обвинение, че е извършил убийство (“т.е. убил съм я”), с което бил “подронен авторитета му пред служителите на полицията и обществеността в с. Скобелево”. В качеството си на жалбоподател сам оценил изявленията на свидетелите като набедяване в убийство – деяние, съставомерно по чл. 286, ал. 1 НК, за което поискал да бъдат наказани. Влязлата в сила присъда, предмет на контрол по настоящето производство за възобновяване, е постановена само затова, че подсъдимият Г е подал жалбата с гореописаното съдържание до Сливенската районна прокуратура. Това деяние незаконосъобразно е третирано като съставомерно по чл. 286, ал. 1 НК. Първо, инкриминираната жалбата обективно съдържа само вярна информация относно действителните изявления на Й. М. и М. Д. от 14.04.2006 г. В мотивите на присъдата изрично е установено, че и двамата са казали, че подсъдимият е “уморил” майката на М. По принцип обаче набедяване може да е налице само, ако твърденията на дееца пред надлежните органи са лъжливи и същевременно той съзнава тяхната неистинност. Второ, действително направените от свидетелите изказвания, точно възпроизведени в жалбата на подсъдимия до прокуратурата, не съдържат признаците на престъпното набедяване, при това в извършването на убийство. Използваният от свидетелите израз е често срещан в разговорната реч. С него се дава негативна оценка на конфликтно, агресивно поведение на едно лице, свързано с причиняване на психически вълнения и притеснения на друго лице, което впоследствие е починало. В смислово отношение изразът не отговаря на твърдение, че смъртта на покойния е настъпила по неестествен начин като пряк резултат на отнемане на живот от другиго. Без значение за възникване на наказателната отговорност по чл. 286, ал. 1 НК е как в случая подсъдимият, като подател на сигнала, е квалифицирал изявленията на М. и Д. Поначало той би осъществил престъпно набедяване със съзнателно посочване на неверни факти и обстоятелства, отговарящи на признаците на престъпление по Наказателния кодекс, но не и чрез собствената правна оценка на иначе вярно отразеното поведение. Трето, служителите на МВР, изпълняващи извън местоработата си задължения по разследване на кражба, в случая не са имали и качеството на “надлежен орган на властта” по смисъла на закона. Впрочем, съвсем логично те не си спомнят някой сериозно да е обвинявал подсъдимия в извършването на убийство и съответно да е изисквал от тях да предприемат първоначалните действия по доказване на такова престъпление и наказване на виновния. Четвърто, по своето обективно съдържание, а не по правните оценки на подателя, жалбата от 18.04.2006 г. не е съставлявала “законен повод”, даващ основание за започване на проверка за установяване дали са налице “достатъчно данни” за извършено от свидетелите М набедяване в убийство по смисъла на чл. 286, ал. 1 НК. Обстоятелството, че такава ненужна, очевидно обречена по резултата си проверка е била неправилно разпоредена и извършена, в никакъв случай не би могло да отежнява положението на подсъдимия. Налага се крайното заключение, че е постановено осъждане за деяние, което от обективна страна не съставлява престъпление. Затова съдът по възобновяването е длъжен в рамките на предоставените му правомощия да отмени присъдата изцяло и вместо това – да оправдае подсъдимия Г. Необходимо е също така принципно да се отбележи, че съдебните органи са длъжни да не се подават на емоции, а стриктно да се придържат към предписанията на закона. Едно поведение може да бъде окачествено като обществено неприемливо, но същевременно обективно да не покрива признаците на състав на престъпление от Особената част на Наказателния кодекс. В такива хипотези използването на наказателния процес като средство за въздаване на справедливост е абсолютно неоправдано. По гореизложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлата в сила присъда № 602 от 02.07.2008 г. по н.о.х.д. № 1128/2007 г. на Сливенския районен съд, 3 състав, потвърдена с решение № 156 от 21.11.2008 г. по в.н.о.х.д. № 354/2008 г. на Сливенския окръжен съд, наказателно отделение. ПРИЗНАВА подсъдимия Г. С. Г. за невинен в това, че на 18.04.2006 г. в гр. С., пред надлежен орган на властта набедил в извършването на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК Й. В. М. и М. Д. П. , като със съзнанието, че са невинни, подал жалба до Районна прокуратура – гр. С.. № 933/2006 г.), поради което го оправдава по обвинението по чл. 286, ал. 1 НК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.