О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 13 гр. София, 29.01.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари, 2020 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ С участието на прокурора от ВКП Ст.АТАНАСОВА Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д. 21/20 г. И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.43, т.1 НПК. С разпореждане от 09.01.20 г., постановено по Н.О.Х.Д.20360/19 г., съдията – докладчик при РС-София /СРС/, 95 състав е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между този съд и РС-Бургас, изпращайки същото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл.44, ал.1 НПК. Прокурорът от ВКП изразява мнение, че компетентен да разгледа делото е РС-Бургас, предвид наличието на предпоставките по чл.43, т.1 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по производството, намери за установено следното: Първоначално пред РС-Бургас /БРС/ е образувано Н.О.Х.Д.5588/19 г. С разпореждане №2001/13.12.19 г., съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на СРС. Той е съобразил разпоредбата на чл.36, ал.1 НПК и е отсъдил,че това е съдът,в чийто район е извършено престъплението-според обстоятелствената част на обвинителния акт /чл.42,ал.1 НПК/. В разпореждането на съдията-докладчик при СРС, 95 състав, фактът,че делото е подсъдно на този съд по общите правила на подсъдността, не е отречен, но е отразено, че трима от петимата свидетели, както и трите вещи лица по производството, са с адрес на призоваване в гр. Бургас. Поради тази причина се налага промяна на подсъдността на основание чл.43,т.1 НПК. Въпреки казаното в мотивната част на разпореждането, диспозитивната част установява повдигане на спор за подсъдност по реда на чл.44,ал.1 НПК между СРС и БРС. Описаното току-що експликира объркването на процедурите, в които е попаднал съдията-докладчик при СРС. Предвид отразеното в диспозитивната част на неговото разпореждане разглеждането на претенцията е по-скоро по реда на чл.44,ал.1 НПК, отколкото по реда на чл.43,т.1 НПК, както е образувано самото производство пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела. За да се повдигне спор по подсъдност, просто казано, съдът, на който е изпратено делото по подсъдност от друг съд, спори с последния, но по един и същи проблем, въведен и в двете разпореждания или най-малко по проблем, относим към приетото от първия съд по въпроса за местната подсъдност. Затова в процедурата по чл.44,ал.1 НПК на практика има две прекратени съдебни производства, съдържанието на чиито актове по прекратяване подлежи на разглеждане от ВКС, с цел да бъде решена вярно препирнята между съдилищата. Що се касае до процедурата по реда на чл.43,т.1 НПК, при нея липсва какъвто и да е спор между съдилища. Съответният съд иска промяна на подсъдността от страна на ВКС с оглед предпоставките,заложени в нея. Той не може да активира процедура по чл.44,ал.1 НПК, защото не се препира с друг съд по някакъв общ въпрос. Казаното по съществото на процедурите, отнесено към фактите по настоящия казус, установява,че макар и неправилно процесуално повдигнат, спорът за подсъдност между СРС и БРС не е в полза на първия, той като не се отрича, че съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт, процесното престъпление е извършено в гр. София. А по ангажираните аргументи за наличие на предпоставките по чл.43,т.1 НПК, този съд все пак ще отговори заради процесуална икономия, въпреки изложените тежки неблагополучия на сезирането му- те не са налице. Законът предпоставя наличието на „много“ обвиняеми или свидетели, които живеят в района на другия съд. В настоящия казус свидетелите не изпълват съдържанието на понятието, а пък неволно или не,в разпореждането не е спомената обвиняемата, чийто адрес на призоваване е в София. При това се изравнява бройката на предвидените от закона лица, които живеят в района на СРС-Бургас и на СРС-София. Същевременно третираната норма не се отнася до вещи лица /в българското процесуално право същите не са равностойни на свидетели/, каквато и бройка да са те, поради което неясно защо са включени в разпореждането на съдията-докладчик от СРС. Водим от изложените съображения, Върховният касационен Съд, Второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: ИЗПРАЩА прекратеното Н.О.Х.Д.20360/19 г.по описа на РС-София за разглеждане от същия. Копие от определението да се изпрати на председателя на РС-Бургас за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/