4 Р Е Ш Е Н И Е № 215 София, 03.07. 2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 7007/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. Ц., срещу въззивно решение от 26.07.2013 г. на Софийския градски съд по гр.д. №2985/2013 г., с което е потвърдено решение от 18.01.2013 г. на Софийския районен съд по гр.д. №34251/2012 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Х. Д. М. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.2 КТ е незаконно, защото договорът за управление не съдържа конкретни икономически параметри и бизнес задачи. Наличието на нова бизнес програма е предпоставка за упражняване правото на уволнение на това основание. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че договорът за управление не съдържа конкретни икономически параметри и бизнес задачи. В него без изрично да е инкорпорирана бизнес задача от изпълнителния директор е поето задължение въз основа на определената бизнес задача да разработи в 60-дневен срок от сключването на договора бизнес програма за целия срок на действие на договора и конкретно за всяка година в съответствие със стратегията за развитие на дружеството. Ответникът по касационната жалба Х. Д. М., [населено място], оспорва жалбата. С определение №301 от 28.02.2014 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 26.07.2013 г. на Софийския градски съд по гр.д. №2985/2013 г. Обжалването е допуснато по материалноправните въпроси за това трябва ли договорът за управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ да съдържа бизнес план или такъв може да бъде обективиран в отделен документ. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ основание за уволнение на служители от ръководството на предприятието е сключването на договор за управление на предприятието. Това е граждански договор със страни собственикът на предприятието/принципалът/ и лицето, което ще управлява предприятието. Според решение №76 от 27.03.2012 г. по гр. дело №937/2011 г. на ВКС, III г.о. същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора. Оттук следва, че изпълнителният директор има възможност, при наличие на изрична клауза в договора за управление, в определен или технологично необходим срок да разработи бизнес план в отделен документ след сключването на договора. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.2 КТ е незаконно, защото договорът за управление не съдържа конкретни икономически параметри и бизнес задачи, а наличието на нова бизнес програма е предпоставка за упражняване правото на уволнение на това основание. В случая страните са постигнали изрично съгласие в договора за възлагане на управлението от 13.02.2012 г. въз основа на определената бизнес задача изпълнителният директор да разработи в 60-дневен срок от сключването на договора бизнес програма за целия срок на действие на договора и това е направено. Ищецът Х. Д. М. е заемал длъжността „икономически директор” и е бил от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение е станало в рамките срока от девет месеца след започване изпълнението по договора за управление. Ето защо при тази безспорно установена фактическа обстановка неправилно въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно. Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението трябва да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба е оспорил по реда на чл.78, ал.5 ГПК като прекомерно изплатеното адвокатско възнаграждение на касатора. Съдът констатира, че касаторът е направил деловодни разноски за трите съдебни инстанции общо в размер на 4 819.68 лв. От тях изплатените адвокатски възнаграждения са 4 200 лв.: 600 лв. - за първата, 1 800 лв. - за въззивната и 1 800 лв. за касационната инстанция. Минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата е 1 631.92 лв. за всяка инстанция. С оглед действителната фактическата и правната сложност на делото, както и дължимото разрешение на повдигнатите правни въпроси при конкретния случай, трябва да се направи извод за съответствие между размера на възнаграждението и проведената защита пред трите съдебни инстанции. Ето защо възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно и на касатора трябва да се присъдят 4 819.68 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 26.07.2013 г. на Софийския градски съд по гр.д. №2985/2013 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Д. М., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед за уволнение №185/18.05.2012 г. на изпълнителния директор на [фирма] , издадена на основание чл.328, ал.2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „икономически директор” и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 12 744 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА Х. Д. М., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 4 819.68 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.