Р Е Ш Е Н И Е №57 гр.София, 26 януари 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Ивайло Симов след като изслуша докладваното от съдия АТАНАСОВА наказателно дело № 172/2022 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба, депозирана от адвокат Г. Д. – Л., защитник на подсъдимия Ш. С. С. и допълнение към касационната жалба, подадено от подсъдимия С. срещу въззивна присъда № 260147 от 27.10.2021г. по внохд № 959/21г. по описа на Софийски градски съда НК, 8 въззивен състав. В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Развиват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при извършеното в хода на наказателното производство разпознаване. Твърди се, че липсва фотоалбум. Излагат се твърдения, че подсъдимият Ш. С. се е отличавал същество по външност от останалите лица, които са участвали в разпознаването, което е в противоречие на императивните правила, регламентирани в чл. 171, ал.2 от НПК. В подкрепа на тезата си за негодност на процесуалното действие, касаторът се позовава и на показанията на свидетелите С. Д. и И. Д.. Излагат се доводи за липсата на обективно, всестранно и пълно обсъждане от въззивния съд на съществени обстоятелства по делото, като според защитника единственото, което свързва подсъдимия С. с инкриминираното деяние, е извършеното разпознаване без реалното участие на едно от подписалите се поемни лица. В допълнението на касационната жалба, подадено лично от подсъдимия Ш. С. С., са релевирани и трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Изложените аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения сочат на необоснованост на атакувания съдебен акт и непълнота на доказателствата. Извън тези доводи се твърди се, че в атакувания съдебен акт липса обективно, всестранно и пълно обсъждане на съществени обстоятелства по делото, като според подсъдимия вместо да направи обстоен анализ на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция е постановила своята осъдителна присъда единствено на предположения, без обвинението да е доказано по несъмнен начин. Излагат се доводи за непълна, необективна и превратна преценка на доказателствения материал в разрез с основните принципи при формиране на вътрешното убеждение. Изтъква се, че от СМЕ не се установява безспорно пострадалата да е осъществила полов акт на инкриминираната дата и час. Оспорва се съдържанието на свидетелските показания на пострадалата Е. Г.. По отношение на касационното основание за нарушение на материалния закон се сочи, че липсват безспорни доказателства относно авторството на подс.Ш. С.. Във връзка с оплакването за явната несправедливост на наложеното наказание се твърди, че неговият размер е завишен, като при определянето му не е отчетена продължителността на разглеждане на делото, през който период подсъдимия не е имал противоправно поведение. Също така се оспорва и приложеното на чл. 24 от НК. Прави се искане за отмяна на постановената въззивна присъда и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения или за изменението му, като се намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и се отмени приложението на чл. 24 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Пледира касационната инстанция да упражни правомощието си по чл.354, ал.1, т.1 от НПК, а именно да остави в сила присъдата на въззивния съд. Твърди, че контролираният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт. Защитникът на подсъдимия - адв. З. Л., пледира за отмяна на въззивната присъда. Развива доводи в подкрепа на изложените в касационната жалба и допълнение към нея оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди, че по никакъв начин не е доказано авторството на подзащитния му, като извършител на инкриминираното му деяние. Отново изтъква, че са допуснати съществени процесуални нарушения при извършеното процесуално действие – разпознаване, тъй като не са спазени както законовите критерии за извършването му, така и установените в практиката. Твърди, че от съдържанието на съдебно-медицинската експертиза не се установяват данни за осъществен полов акт между подсъдимия и пострадалата. Според защитника е налице основателно съмнение за осъществено противоправно поведение и участие на подсъдимия Ш. С. в извършеното престъпно деяние. Моли за отмяна на присъдата на въззивния съд и оправдаване на подзащитния му по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият Ш. С. се присъединява към изразената позиция от неговия защитник и заявява в последната си дума, че не е извършил престъплението, за което е обвинен. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда от 29.09.2020 г., постановена по Н.О.Х.Д. №21766/ 2011 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Ш. С. С. е признат за невиновен в това, че на 27.05.2010 г., около 03:30 часа, в [населено място],[жк], в парк „име“, се съвкупил с лице от женски пол – Е. И. Г. –престъпление по чл. 152, ал.1, т.2 от НК и го е оправдал по това обвинение. С въззивна присъда от 27.10.2021г., постановена по внохд №959/2021г., Софийски градски съд, 8-ви въззивен състав е отменил първоинстанционната присъда и вместо това е постановил нова, с която е признал подсъдимия Ш. С. за виновен в това, че на 27.05.2010 г., около 03:30 часа, в [населено място],[жк], в парк „име“, се съвкупил с лице от женски пол – Е. И. Г., като проникнал с члена си във влагалището й и като я принудил към това със сила – хванал я с дясната си ръка за врата, а с лявата през корема, запушил и устата с неустановен по делото предмет – парцал и я повалил на земята, съблякъл дрехите и против волята и, легнал върху нея и осъществил полов акт, както и със заплашване – казал и „Млъквай, ма, защото ще те убия!“, поради което и на основание чл. 152, ал.1, т.2, предл. 1-во и 2-ро вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца, при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК е определил едно общо наказание – „лишаване от свобода“ за срок от две години измежду наложеното по настоящето наказателно производство и наказанието „лишаване от свобода“ за срок от две години, наложено по Н.О.Х.Д. №17801/ 2011 г. с присъда на Софийски районен съд, влязла в сила на 15.05.2018 г. На основание чл.24 от НК Софийски градски съд увеличил така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години с една втора, а именно със срок от една година, като на основание чл.25, ал.4 от НК и чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНС общото наказание от три години следва да се изтърпи при първоначален общ режим. Със същата присъда въззивният съд зачел и приспаднал на основание чл. 25, ал.2 от НК изцяло изтърпяното на 27.11.2019 г. по Н.О.Х.Д. 017801/ 2011 г. наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години. С присъдата съдът се е произнесъл по разноските, които възложил в тежест на подсъдимия Ш. С. С.. Касационната жалба и допълнението към нея са подадени в законоустановения срок по чл. 350, ал.1 от НПК от процесуално легитимирани страни и разгледани по същество са неоснователни. На първо място, следва да се очертаят пределите на касационната проверка. С жалбата, подадена от адв.Г. Д. –Л. сe релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. С допълнението към жалбата(изготвено лично от подсъдимия) за първи път се прави оплакване и за явна несправедливост на наказанието. Изрично в допълнението е посочено, че поради техническа грешка в жалбата е пропуснато да бъде посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. С допълненията към касационната жалбата страните могат да наведат нови, допълнителни касационни основания само ако допълнението е депозирано в срока за обжалване. След изтичане на този срок, могат само да допълнят доводите си по вече наведените касационни основания. В настоящия случай допълнението е депозирано след изтичане на срока за обжалване, поради което оплакването за явна несправедливост не подлежи на разглеждане. Също така, касационният състав не дължи произнасяне по доводите, сочещи на необоснованост на акта, доколкото не е предвидено такова касационно основание. Жалбата на защитника преобладаващо съдържа твърдения за необоснованост, като такива се навеждат и в допълнението към нея. Това са доводи, изложени в подкрепа на заявеното процесуално нарушение по оценка на доказателствата, които всъщност изразяват мнения и оценки на касаторите досежно отделни доказателствени източници и най-вече на тези, които установяват данни в подкрепа на обвинителната теза. На следващо място от съдържанието на жалбата и допълнението към нея, могат да бъдат изведени следните по-конкретни твърдения за допуснати процесуални нарушения: общо е заявено невярна оценка на доказателствата и нарушение на принципа на формиране на вътрешното убеждение на съда; неизясняване с категоричност обстоятелства от предмета на доказване; безкритичност при кредитиране показанията на св.Г.; незаконосъобразност на извършеното разпознаване. Неоснователно е поддържаното оплакване за допуснати от контролирания съд нарушения в аналитичната му дейност. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, СГС е събрал възможния обем от доказателства, като е провел въззивно съдебно следствие, след което е оценил доказателствената съвкупност при спазване изискванията на НПК и не е допуснал нарушения на разпоредбите на чл.13 и чл.107 от НПК. Не се констатира да е нарушил и принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, закрепен в чл.14 от НПК. Приетата фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени източници, които съдът е оценил с оглед на тяхното действително съдържание. Невярно е твърдението, че съдът не е изяснил с необходимата безспорност дали на инкриминираната дата, час и място има осъществен полов акт с пострадалата. Този въпрос е изяснен от двете решаващи инстанции, които са приели за установено, че на 27.05.2010 г., около 03:30 часа, в [населено място],[жк], в парк „име“, е осъществен полов акт със св.Г., при това насилствено против волята й. Въззивният съд подробно и с необходимата аналитичност е обсъдил доказателствените материали, установяващи данни за осъществен насилствен полов акт с пострадалата, като ги е оценил в тяхната взаимна връзка и с оглед действителното им съдържание. Изложил е собствени убедителен мотиви, като е отговорил и на направено аналогично възражение от защитата на подсъдимия. Аргументите, в подкрепа на коментираното възражение, изложени в допълнението на жалбата, а именно за липсата на травматични увреждания в областта на половия орган на пострадалата, както и липсата на намерен биологичен материал от подсъдимия по пострадалата, не са обстоятелства, които изключат осъществяването на полов акт и не разколебават безспорността на фактическите изводи на съда досежно тези релевантни факти. На следващо място, този състав намира за неоснователни доводите на подсъдимия за допуснати нарушения при оценка показанията на пострадалата св. Г.. Възражения във връзка с тази проблематика са били наведени и пред въззивната инстанция, която ги е обсъдила в акта си, като е отговорила с убедителни аргументи за неприемането им. Софийски градски съд в мотивите си детайлно е обсъдил показанията на св.Г., извършил е дължимата им се проверка на заявеното от нея с други преки и косвени доказателства, като не може да бъде упрекнат в безкритичност. Обвинителните твърдения на свидетелката, предвид качеството й на пострадалата, са били анализирани с особено внимание. Всички спорни моменти, свързани с някои несъответствия в показанията й, депозирани в разпитите, проведените в хода на първоинстанционното съдебно следствие и тези приобщени по реда на чл.281 от НПК( от досъдебното производство и дадените пред друг съдебен състав), са обсъдени от контролирания съд. Достоверността на свидетелските показания на Г. се оспорва от касатора с твърдения за безкритично им кредитиране относно състоянието й след употребата на алкохол и наркотични вещества, възможността травмите й да са получени при самонараняване. Отново следва да се посочи, че сред приетите за установени от контролирания съд фактически констатации са и тези за употребата на алкохол и наркотични вещества от пострадалата в процесния ден. Съдът в акта си е проследил не само събитията около самото изнасилване, а и предхождащите такива, включително започналата употреба на алкохол около обяд на 26.05.2010г. Независимо, че точното количество на изпитите от Г. алкохолни напитки не може да бъде установено(предвид някой противоречия в нейните показания и тези на св.А. и Ш.), по несъмнен начин е установена концентрацията на алкохол в кръвта й, както и наличието на наркотични вещества. Приетите две съдебнохимически експертизи са доказали наличие на етилов алкохол от 1,10промила в кръвта на пострадалата и 2,20промила в урината, и на наркотичните вещества – тетрахидроканабинол - 0,005м% и амфетамин -0,10мг%. Също така от заключението на комплексната съдебно психологическата и психиатрична експертиза е установено, че към момента на деянието Г. се е намирала в състояние на обикновено алкохолно опиване от средна степен, като споменът за случилото се като цяло е запазен. Във връзка с твърденията за евентуално получаване на установените при пострадалата травмите от самонараняване, е необходимо да се посочи следното: експертите изготвили СМЕ са дали заключение, че травматичните увреждания по тялото на пострадалата са с теренен характер и могат да бъдат получени при насилствено извършване на полово сношение, както и, че отговорят да са получени по време и начин, съобщени от пострадалата. В случая не е налице необходимост от изследване на други възможни версии за начина на получаване на травматичните увреждания, тъй като е установено, че този възможен механизъм на получаване на охлузванията, описан от вещите лица е в кореспонденция с данните съобщени от пострадалата, заявеното от свидетелите, възприели състоянието и вида на Г. непосредствено след изнасилването, както и данните от извършеното освидетелстване. По делото не са налице обективни данни, налагащи проверка на версията за евентуално получаване на уврежданията по тялото на пострадалата при самонаранявания. По-нататък касаторите оспорват законосъобразността на извършеното разпознаване на досъдебното производство, и годността на съставения за неговото извършване протокол. Процесуалната надлежност на това следствено действие има пряко отношение към доказателствената обезпеченост на изводите за авторството на подсъдимия, което е и спорния по делото въпрос, във връзка с който двете решаващи инстанции са извели различни правни изводи. След проведено от въззивния съд съдебно следствие са били събрани нови доказателства, въз основа на които СГС е отхвърлил тезата на първата инстанция за негодност на протокола за разпознаване и изключването му от доказателствената съвкупност. Приел е, че няма основания да го игнорира като годно писмено доказателствено средство, тъй като не е констатирал нарушение на процесуалните правила при извършване на следственото действие „разпознаване“. Невярно е твърдението в касационната жалба на защитника за липсата на фотоалбум. Действително първоначално такъв не се е намирал в кориците на делото, но е изискан от въззивния съд и е приобщен към материалите по делото. Възможността за преценка относно сходството на лицата, представени за разпознаване не е била ограничена. Споделят се изводите на съда, че разпоредбата на чл.171, ал.2 от НПК изисква не идентичност, а сходството на лицата, които са били съпоставени. В случая токова сходство е констатирано от долната инстанция. Също така протоколът за разпознаване съдържа всички формални реквизити, които се изискват от разпоредбите на НПК. По отношение на непосредствения разпит на свидетеля преди извършването на разпознаването, е необходимо да се посочи, че същият е регламентиран в разпоредбата на чл.170 от НПК. Изискването за непосредственост по специфичен начин обвързва разпита с разпознаването. Този разпит представлява един първоначален стадии и неговото провеждане е предпоставка за валидност на извършеното впоследствие разпознаване. В случая пострадалата е била разпита в качеството на свидетел на 13.06.2011г., като в протокола е отразено, че разпитът е започнал в 14,40ч. и е приключил в 14.55ч., и св.Г. е потвърдила положения от нея подпис в протокола. Този разпит е проведен целенасочено за установяване на възприетите и съхранени от нея признаци, индивидуализираци лицето, което тя е възприела по време на инцидента, и по които може да го разпознае. Разпознаването е проведен същия ден в начален час – 15,05ч. При проведеното разпознаване свидетелката освен, че е била категорична и не е проявила каквото и да било колебание, тя е обяснила и по кои белези е разпознала подсъдимия, което е отразено в протокола. По несъмнен начин контролираната инстанция е изяснила, кои са били лицата, участвали сред разпознаваните, и кои са били поемни лица при извършване на процесуалното действие, както и съответността на положените от тях подписи в протокола. Това, че сред тях е имало лица, които се намират в роднински връзка помежду си, не опорочава следственото действие. От значение, че те не са били в роднински връзка с разпознаващата - пострадалата и разпознатия – подсъдимия. Оплакванията на защитника по този въпрос са неоснователни, тъй като НПК не поставя такива изисквания към съпоставените лица и поемните такива. Неоснователни са също така и твърденията в допълнението към жалбата за опороченост на това следствено действие, тъй като преди него са били извършени още две разпознавания с участието на пострадалата, едното по снимки в хода на оперативното издирване на извършителя, а другото по реда на процесуалния закон, като за извършването им не са съставени съответните процесуални документи. По данни на пострадалата е установено, че същата е участвала в проведени две предхождащи разпознавания, първото по снимки, а второто чрез представяне на съпоставени лица, като и при двете тя не е разпознала извършителя. Принципно не е в нарушение на процесуалните разпоредби провеждането на няколко разпознавания, когато не е разпознато лицето, чиято идентичност се цели да бъде проверена. В случая от съществено значение е, че сред лицата от снимките и съпоставените не е бил подсъдимият, както и, че тя не е имала колебания, че сред представените й лица не е извършителя. От друга страна при провеждане на процесното разпознаване, свидетелката без колебания, категорично е посочила подсъдимия. Ето защо неоснователни са твърдения на защитата, че проведеното разпознаване е опорочено и протоколът за следственото действие следва да бъде изключен от доказателствата съвкупност. Обобщено, въззивният съд не е допуснал нарушения при кредитирането му като годен източник на доказателства относно изводите си за авторството на подс.С. в извършване на инкриминираното му престъпление. Горното налага извод, че при постановяване на атакувания въззивен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Доводите за допуснато нарушение на материалния закон се навеждат като следствие на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения в аналитичната дейност, но с оглед на горното същите са лишени от основателност. Както беше посочено по-горе оплакването за явна несправедливост на наказанието в случая не може да бъде предмет на касационна проверка. При изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция намира, че следва да остави в сила въззивната присъда на Софийски градски съд. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 260147 от 27.10.2021г. по внохд № 959/2021 г. по описа на Софийски градски съда НК, 8 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: