1 Р Е Ш Е Н И Е № 45 гр. София, 03.04.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА БАЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Бойчева т.д. № 2239 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ” – юридическо лице съгласно чл. 73а, ал. 6, изр. първо от Закона за висшето образование (ЗВО), БУЛСТАТ[ЕИК], против решение № 241/12.04.2022 г. по в.т.д. № 160/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 5 търговски състав, с което е потвърдено решение № 261380/06.10.2021 г. по т.д. № 1355/2020 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от ищеца и настоящ касатор иск с правно основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “а” ЗЮЛНЦ за прекратяване на СДРУЖЕНИЕ “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ”, БУЛСТАТ[ЕИК]. С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд, че в случая не е налице хипотезата на чл. 7, ал. 4 ЗЮЛНЦ, доколкото ищецът не е юридическо лице, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ. Оспорва се като неправилно и заключението на въззивната инстанция, че не е налице тъждество по чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ на наименованието на ответното сдружение с това на ищцовото юридическо лице, предвид добавянето на думите “в Република България”. Аргументира се, че при съпоставка на наименованията на двете юридически лица е невъзможно да се установи ясна и категорична разлика между тях, а изводът на апелативния съд в обратния смисъл се счита за неправилен. Сочи се, че и двете юридически лица имат един и същ адрес, идентични цели, сходен предмет на дейност. Релевира се, че въззивната инстанция е допуснала процесуални нарушения и решението е необосновано, като не се излагат конкретни доводи в тази насока. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация не е подал отговор на касационната жалба. С Определение № 994/09.11.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния правен въпрос: “Покрива ли фактическият състав на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “а” ЗЮЛНЦ хипотеза на регистрирано сдружение с нестопанска цел, чието наименование съдържа наименованието на публичноправен субект?”. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че наименованието на ответното сдружение с обществено полезна дейност е СДРУЖЕНИЕ “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ” и съдържа в себе си, но не е идентично с наименованието на ищеца - “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ”. Преценил е, че в случая не е налице хипотезата на чл. 7, ал. 4 ЗЮЛНЦ, тъй като законът не въвежда забрана за регистрация на сдружение, чието наименование наподобява наименование на друго юридическо лице, поради което учредяването и регистрацията на ответника с наименованието СДРУЖЕНИЕ “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ” не е противно на закона на заявеното от ищеца с исковата му молба основание. Допълнил е, че следва да се има предвид, че ищецът не е юридическо лице, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ и съответно – вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден първоначално при съда, а впоследствие при Агенцията по вписванията. Изложил е съображения, че не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ, предвиждаща забрана наименованието на сдружението да въвежда в заблуждение, тъй като наименованието на ответното сдружение е уникално сред наименованията на регистрираните сдружения с нестопанска цел към датата на регистрацията му. Намерил е, че същото не заблуждава и за дейността на сдружението и е съответно на записаните в устава на сдружението основни цели и предмет на дейност. Посочил е, че правната последица, с която законът свързва наименование, идентично (съвпадащо) с по-рано вписано юридическо лице от същия вид или въвеждащо в заблуждение, е възможността да се предяви иск срещу по-късно регистрирано лице да преустанови носенето и служенето със съвпадащото наименование – чл. 7, ал. 5 ЗЮЛНЦ. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: На поставения правен въпрос следва да се отговори положително. В Решение № 462/06.07.2006 г. по т.д. № 70/2006 г. на ВКС, I т.о., е прието, че както всяко юридическо лице, така и сдружението с нестопанска цел се индивидуализира като субект на правото с предмета и целта на дейност, наименованието си, седалището и адреса на управлението, органите на управление, имуществото си. Ако при учредяването на сдружението не е спазен законът, е предвиден ред за неговото прекратяване в чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ - чрез предявяване на иск от легитимираните лица пред съответния окръжен съд. Следователно един от правно-релевантните индивидуализиращи белези на сдружението с нестопанска цел е наименованието, което е част и от задължителното съдържание на неговия устав, съгласно чл. 20, т. 1 ЗЮЛНЦ. Наименованието отличава съответното сдружение от останалите правни субекти, включително и от тези на публичното право, с което последните участват в обществените отношения и гражданския оборот. С оглед значението на този индивидуализиращ белег законодателят в чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ е поставил изискването, че същото трябва да не въвежда в заблужнение и да не накърнява добрите нрави. Когато това не е спазено, е приложим специалният ред за прекратяване на сдружението, съгласно даденото разрешение в горецитираното решение на ВКС, което изцяло се споделя от настоящия състав. Използването на наименованието на публичноправен субект отговаря на дефиницията да е въвеждащо в заблуждение, че служещото си с наименованието лице извършва възложената по закон дейност на такъв субект. По тези мотиви, когато при учредяване на сдружението е избрано име на публичноправен субект, то учредяването му е в противоречие на закона – чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ, поради което и на поставения правен въпрос следва да се отговори, че хипотеза, при която наименованието на регистрирано сдружение съдържа наименование на публичноправен субект, се субсумира под фактическия състав на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “а” ЗЮЛНЦ. По касационната жалба: С оглед дадения отговор на правния въпрос обжалваното решение на въззивния съд e неправилно. В случая ищецът “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ” е създаден по силата на чл. 73а ЗВО и съгласно ал. 1 на тази разпоредба представлява национален орган, изразяващ общите интереси на студентите и докторантите. С чл. 73а, ал. 2 ЗВО е нормативно определен членският му състав - студентските съвети на висшите училища в страната. Съгласно чл.73а, ал. 6 ЗВО ищецът е самостоятелно юридическо лице. Следва да се посочи също, че в чл. 73а, ал. 10 ЗВО е предвидено, че актовете на неговите органи на управление могат да се обжалват при условията и по реда на Административния процесуален кодекс. Видно от представеното по делото удостоверение за актуално състояние от 17.07.2020 г., ответникът СДРУЖЕНИЕ “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ” е юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ с решение по ф.д. № 380/2013 г. на СГС. Следва да бъдат споделени изводите на въззивната инстанция, че в случая не е налице поддържаната от ищеца хипотеза на чл. 7, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Горецитираната норма предвижда забрана за съвпадение на наименованието на юридическо лице с нестопанска цел с името на вече вписано в РЮЛНЦ такова, но не и с това на правни субекти, невписани в този регистър, каквото се явява и ищцовото юридическо лице предвид правно-организационната си форма. Касаторът ищец се позовава и на извършено при учредяването на сдружението нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ. В случая наименованието на ответното сдружение съдържа фонетична и смислова идентичност с названието на по-рано създаденото юридическо лице по силата на чл. 73а ЗВО - “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ”. Добавянето на думите “в Република България” в наименованието на сдружението показват държавата по регистрация на същото, което не е достатъчно определящо, като се има предвид, че в имената и на двете юридически лица е включена лексикалната единица “национално”. Поради това горепосочената добавка не може да обуслови в достатъчна степен отлика в наименованията им при възприемане от третите лица, които биха били в заблуждение относно конкретния правен субект. Добавката в наименованието на ответното сдружение не може да преодолее асоциацията, че става въпрос именно за националния орган по чл. 73а от ЗВО. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод, макар да не е част от фактическия състав на предявения иск, е и съвпадението на адреса на управление на сдружението с този на националния орган по чл. 73а ЗВО - [населено място], пл. “Народно събрание” № 10, както и поставените сходни с неговата дейност цели. Предвид горното и с оглед дадения отговор на правния въпрос, настоящият състав намира, че в случая при учредяването на ответното сдружение е нарушена забраната по чл. 7, ал. 2, предл. 1 ЗЮЛНЦ, което е основание за прекратяването му съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “а” ЗЮЛНЦ. По изложените съображения настоящият състав намира, че на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. На основание чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ, с оглед процедурата по ликвидация препис от решението следва да бъде изпратен на Агенцията по вписванията – РЮЛНЦ. По разноските: На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт дължимата държавна такса за трите съдебни инстанции – 40 лева по сметка на Върховния касационен съд, 40 лева - на Софийския апелативен съд и 80 лева - на Софийски градски съд. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК касаторът претендира разноски за трите съдебни инстанции в общ размер на 1 700 лева. По делото са представени доказателства за плащането на уговореното адвокатско възнаграждение за първа инстанция от 500 лева (л. 32-33 от първоинстанционното дело), което с оглед изхода на спора следва да бъде присъдено на касатора. Доколкото обаче не са представени доказателства за плащането на претендираното за въззивното и за касационното производство възнаграждение, платимо по банков път съгласно приложените договори за правна защита и съдействие, такова не се присъжда. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 241/12.04.2022 г. по в.т.д. № 160/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 5 търговски състав, с което е потвърдено решение № 261380/06.10.2021 г. по т.д. № 1355/2020 г. по описа на СГС, VІ-14 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “а” ЗЮЛНЦ СДРУЖЕНИЕ “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ”, БУЛСТАТ[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. “Народно събрание” № 10, регистрирано по фирмено дело № 380/2013 г. по описа на Софийски градски съд. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК СДРУЖЕНИЕ “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ”, БУЛСТАТ[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. “Народно събрание” № 10, регистрирано по фирмено дело № 380/2013 г. по описа на Софийски градски съд, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 40 лева (четиридесет лева), по сметка на Апелативен съд – София в размер на 40 лева (четиридесет лева) и по сметка на Софийски градски съд в размер на 80 лева (осемдесет лева). ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СДРУЖЕНИЕ “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ”, БУЛСТАТ[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. “Народно събрание” № 10, регистрирано по фирмено дело № 380/2013 г. по описа на Софийски градски съд, да заплати на “НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ”, БУЛСТАТ[ЕИК], с адрес: [населено място], пл. “Народно събрание” № 10, сумата от 500 лева (петстотин лева) – направените по делото разноски пред първата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията – РЮЛНЦ във връзка с вписване на прекратяването и провеждане на процедура по ликвидация. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.