Р е ш е н и е № 190 гр.София, 19.05.2015г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1910 по описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 25.10.2012г. по гр.д. №249/2012г.. на АС Бургас, с което е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за това може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна цялата разпоредителна сделка извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност С определение от 28.05.2013г. по гр.д.№1910/2013г. ВКС е спрял производството по делото до приемане на решение по ТД№5/2013г. ОСГ ТК на ВКС, на основание чл.292 ГПК. Върховният касационен съд като е констатирал, че е прието решение по ТД№5/2013г. ОСГТК на ВКС е възобновил производството по делото. Жалбоподателите М. Ф. Н. и А. К. Е. не се явяват и не се представляват. Ответникът И. П. Б., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено. Ответникът Ф. И. Н., редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявения от И. П. срещу Ф. Н. , А. Н. и М. Ф. иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо ищеца сключените между ответниците договори за дарение на два недвижими имота – дворно място и сграда, находящи се в [населено място], обективирани в нот.акт № г. на нотариус с район на действие РС – А.. Съдът е приел за установено, че е влязло в сила решение от 19.03.2012г. на Арбитражен съд за търговски спорове със седалище [населено място], постановено по арб.д. № 2/2012г. на същия съд, по силата на което ответникът Ф. Н. и [фирма]-гр. А., представлявано от управителя Ф. Н. са осъдени да заплатят солидарно на И. Б. сумата от 11 368,66 евро, представляваща дължима, но неплатена главница по Договор за заем от 23.12.2008г., ведно със законната лихва от 16.01.2012г., както и сумата от 1832,66 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2011г.- 15.01.2012г. Установено е, че за периода от 08.09.2010г. – 06.07.2011г. ответникът Ф. Н. е направил пет частични вноски за погасяване на получения от го заем в общ размер от 1511.30 евро. Установено е по делото, че с нот.акт № г. на нотариус с район на действие РС- А. ответникът Ф. Н. е дарил на дъщеря си – ответницата М. Н. собственото си дворно място в [населено място], и със същия нотариален акт съпрузите – ответници Ф. Н. и А. К. са дарили на дъщеря си построената от тях по време на брака им в същото дворно място сграда. Съдът е изложил съображения за това, че искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго правно действие/, с което длъжникът го уврежда ако при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно – лицето, с което длъжникът е договарял трябва също да е знаело за увреждането, освен акот е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, знанието се предполага до доказване на противното. Приел е, че в конкретния случай са налице всички предпоставки на чл.135 ЗЗД за уважаване на иска и обявяване на процесните договори за недействителни по отношение на ищеца – той е доказал качеството си на кредитор по отношение на първия ответник и вземането на кредитора-ищец е възникнало преди сделката, чието обявяване за недействителна се иска, а поради безвъзмезния характер на сделката и родствената връзка знанието у третото лице-придобило имота, се предполага. Приел е за неоснователно оплакването, подържано и пред въззивната инстанция, че съпругата А. К. не е длъжник по сключения от ответника Ф. Н. договор за заем по съображение, че към този момент двамата съпрузи са били в дълга фактическа раздяла. Съдът е приел, че за погасяване на банков кредит, отпуснат им за задоволяване нужди на семейството, ответникът Н. е получил от ищеца на 23.12.2008г. паричен заем, поради което е налице хипотезата на чл.32 СК, съобразно която отговорността на съпрузите е солидарна, поради което и А. К. има качеството на длъжник. Съдът е счел за неоснователен довода, че поетото по договора за заем задължение е изцяло за нуждите на търговската дейност на управляваното от първия ответник търговско дружество [фирма] и е уважил изцяло иска. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за това може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна цялата разпоредителна сделка извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност . Настоящият състав намира, че отговор на поставения въпрос, послужил като основание за допускане на касационното решение е даден в ТР№5/2013г. ОС Г ТК на ВКС-т.4, в което е прието, че за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за 1/2 идеална част от имота. Посочва се , че ищецът по Павловия иск има материалноправната легитимация на кредитор с подлежащо на принудително удовлетворяване вземане, а материалноправната легитимация на длъжник има единият от съпрузите-ответници и оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна. Прието е, че Павловия иск не може да бъде уважен срещу съпруга - ответник, който не е длъжник и неговото действие да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг. С оглед на така даденото тълкуване на поставени въпрос Върховният касационен съд, състав на ІVг.о., намира, че разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съдът правилно е приел, че ищецът И. Б. е кредитор на ответника Ф. Н., както и че сделките са безвъзмездни и знание за увреждането на лицето, с което длъжникът е договарял, не се изисква – чл.135, ал.1 ЗЗД. В конкретния случай са налице всички предпоставки на чл.135 ЗЗД за уважаване на иска и обявяване на процесните договори за недействителни по отношение на ищеца. На първо място, ищецът е доказал по безспорен начин качеството си на кредитор по отношение на първия ответник Ф. Н. - вземане към него, което произтича от сключен между двамата договор за заем от 23.12.2008г. Налице е и другото важно условие за уважаване на предявения иск – вземането на кредитора-ищец е възникнало преди сделката, чието обявяване за недействителна се иска. Неправилно е прието обаче, че съпругата А. К. е длъжник по сключения от ответника Ф. Н. договор за заем и с оглед приетото в ТР по т.д. №5/2013г. ОСГ ТК на ВКС, въззивното решение противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора като за 1/2 идеална част от дарените имоти, с които се е разпоредила съпругата А. К. – недлъжник, искът по чл.135 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата му част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски страните по компенсация не си дължат. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 25.10.2012г. по гр.д. №249/2012г.. на АС Бургас, с която е обявена относителната недействителност на даренията на недвижими имоти, направени от Ф. И. Н. и А. К. Е. на М. Ф. Н., обективирани в нот.акт № г. на нотариус с район на действие РС – А., за разликата над 1/2идеална част от дарените имоти. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на И. П. Б. срещу Ф. И. Н. , А. К. Е. и М. Ф. Н. с пр. осн. чл.135, ал.1 ЗЗД - за обявяване на относителната недействителност на даренията на недвижими имоти, направени от Ф. И. Н. и А. К. Е. на М. Ф. Н., обективирани в нот.акт № г. на нотариус с район на действие РС – А., за разликата над 1/2 идеална част от дарените имоти. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му част – с която е обявена относителната недействителност на на даренията на недвижими имоти, направени от Ф. И. Н. и А. К. Е. на М. Ф. Н., обективирани в нот.акт № г. на нотариус с район на действие РС – А. до размер на 1/2 идеална част от дарените имоти. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: