Ключови фрази
давностен срок * кражба в големи размери

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№  173

 

София,  03 май   2010г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лидия Стоянова

 

 

ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев

 

Елена Авдева

 

при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Антони Лаков ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева

наказателно дело №743 /2009 г.

 

Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Б. Ф. В. против присъда № 386 от 11.11.2009 г. по внохд № 4369/2009 г. на Софийския градски съд.

В жалбата се сочи, че новата осъдителна присъда е постановена в противоречие на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила , довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Съдът не е съобразил изтичането на абсолютния давностен срок по чл. 81, ал.3 във връзка с чл. 80 , ал.1, т.3 от НК, проявил е неправилен процесуален подход при обсъждане на доказателствата и е издал съдебен акт на базата на предположения. В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимия, или, алтернативно - за прекратяване на наказателното производство на основание чл.21, ал.1, т.3 от НПК и чл. 81, ал.3 от НПК.

Прокурорът пледира за оставяне на жалбата без уважение.

Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.2 от НПК , установи следното :

Софийският районен съд, наказателна колегия, 103 състав , с присъда от 27.04.2009 г. по нохд № 4559/2006 г. признал подсъдимия Б. Ф. В. за невинен и го оправдал по повдигнатите обвинения по чл. 252, ал.1, вр. 2 /отм./, вр. чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т.6, т.4, пр.2 и пр.3, вр.чл.194, ал.1 от НК.

Софийският градски съд, наказателна колегия, осми състав , с присъда № 386 от 11.11.2009 г . по внохд № 4369/2009 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга , с която признал Б. Ф. В. за виновен в това , че на 21 срещу 22.01. 1991 г. в гр. С., в качеството на длъжностно лице, се възползвал от служебното си положение и чрез използване на техническо средство и специален начин отнел чужди движими вещи - фотографски апарати и аксесоари на обща стойност 33 974,61 лева / неденоминирани / с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 195, ал.2 вр. ал.1, т.4 и т.6 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 вр. чл.2, ал.1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода , като го оправдал по обвинението за извършване на две отделени престъпления.

На основание чл.66 , ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски.

 

Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения:

 

Основното оплакване на касатора за изтекла давност се опровергава от граматическото и систематическо тълкуване на разпоредбата на чл. 80 , ал.1 , т.3 от НК, посочена в касационната жалба като относима за определяне на срока за наказателно преследване за инкриминираната по чл.195, ал.2 от НК престъпна дейност. Последната се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съгласно чл. 80 , ал.1 , т.2 от НК наказателното преследване за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години, се изключва по давност , ако не е възбудено в продължение на петнадесет години, а по силата на чл. 81 , ал.3 от НК наказателното преследване се изключва независимо от спирането или прекъсването на давността , ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора този срок т.е. двадесет и две години и шест месеца. Деянието, за което е обвинен касаторът , е извършено през 1991 г. и този срок все още не е изтекъл. Разбирането на защитата, че давностният срок за наказателно преследване за деяния, наказуеми с лишаване от свобода от три до петнадесет години, е този по чл. 80 , ал.1 , т. 3 от НК – десет години, а по –дългият , петнадесетгодишен давностен срок по чл. 80, ал.1,т.2 от НК е приложим само за деяния, наказуеми със санкция с минимум от десет години лишаване от свобода, не държи сметка за формулировката на текста на чл.80 , ал.1 от НК. Законодателят използва израза “повече от” в т. 2 , т.3 и т.4 , което недвусмислено показва, че диференцира давностните срокове съобразно максимума на предвиденото наказание, а не съобразно минимума. Това личи особено ясно при сравнение с разпоредбите в НПК , съдържащи критерия на минималното предвидено наказание - чл. 28, ал.1, т.3, чл. 63, ал.2, т.2 и т. 3 и ал. 4, чл. 94 , ал.1, т.3 от НПК. Във всички тях се прилага фразата “не по-малко от”,а не “повече от”,използвана само във връзка с максималните граници на санкциите. На следващо място , разгледана в контекста на чл.80 , ал.1 от НК разпоредбата на т.2 логично обхваща сегмент от престъпни деяния, изключени от останалите четири точки. На последно място аргумент срещу позицията на касатора е и казуистичната възможност при отнасяне на десетгодишния давностен срок към деяния , наказуеми с лишаване от свобода от три до петнадесет години, давността да изтече преди възможния срок на наложено наказание към максимума, което би поставило неосъдения деец в по-благоприятна позиция от разкрития и наказан подсъдим. Ето защо настоящият съдебен състав намира , че не е изтекъл срокът на абсолютната давност за наказателно преследване по отношение на касатора и въззивният съд правилно не е прекратил производството на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК.

Неоснователни са и доводите за съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствения материал. Въззивният съдебен състав внимателно и задълбочено е обсъдил малобройните доказателствени средства и е съобразил техния косвен характер. Изводът му за тяхната достатъчност при формиране на вътрешното убеждение на съда по основния факт на доказване е съобразен с принципните разпоредби на чл. 13 и чл. 14 от НПК за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства и постигане на обективната истина. Съдът установил чрез показанията на свидетеля М, че в нощта на престъплението подсъдимият имал достъп до фотолабораторията , където се намирали откраднатите вещи, а чрез показанията на свидетелите Ч, М. и Г. констатирал неговите последващи действия за отчуждаването им. Двете предходни инстанции отбелязали също така , че част от инкриминираните вещи били иззети от дома на подсъдимия без да е установено легално основание за попадането им там. Въззивният съд оценил в съвкупност тези обстоятелства и стигнал до единствено възможния и несъмнен извод за съпричастност на подсъдимия в извършеното престъпление. Това заключение почива на убедителни, макар и косвени доказателства, и е извън зоната на разумното съмнение за възприетото от втората инстанция авторство на деянието.

В заключение , настоящият състав не съзира наличие на посочените в жалба касационни основания по чл. 348 , ал.1 , т. 1 и т.2 от НПК за ревизия на обжалваната присъда , поради което и на основание чл. 354 , ал.1 , т.1 от НПК

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 386 от 11.11.2009 г. по внохд № 4369/2009 г. на Софийския градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :1.

 

2.