2 Р Е Ш Е Н И Е № 4 СОФИЯ 08.05.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Д. Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3389/2014 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 604 от 24.01.2013 г. по гр.д. № 14006/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението от 17.07.2010 г. по гр.д. № 13943/07 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от К. Г. М., В. М. И., Р. М. И., Т. Б. П. и А. Б. Я. против В. С. И., Д. П. И., П. Д. И., Р. Д. И. и Н. Д. И. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху 496/3033 ид. части от тавански етаж с площ 124 кв.м, състоящ се от дневна, две спални, столова, кухненски бокс, баня- тоалетна, складово помещение и входен коридор, находящ се в сградата във вътрешната югозападна част на дворното място, съставляващо УПИ V- 349 в кв. 35 по плана на [населено място], както и на 496/ 33030 ид. части от това дворно място, за проверка на неговата допустимост. Касаторите К. Г. М., Т. Б. П. и А. Б. Я. подържат, че в тази част въззивното решение е неправилно, тъй като изводът на съда, че предмет на иска за ревандикация са идеалните части от процесния недвижим имот- тавански етаж/ мезонет/ и от дворното място, които ищците биха придобили при уважаване на иска им по чл. 33, ал.2 ЗС, не кореспондира с изложените в исковата молба и уточнението към нея обстоятелства. Касаторите В. М. И. и Р. Н. И. не са взели становище. Не са взели становище и ответниците по касация. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Видно от исковата молба по гр.д. № 13 943/07 г. по описа на Софийски районен съд, ищците са твърдяли, че са съсобственици на дворно място в [населено място] с площ 1011 кв.м, съставляващо УПИ V-349 в кв.35, както и на тавански етаж с разгърната застроена площ 124 кв.м в сградата, построена във вътрешната югозападна част на това дворно място. През 1997 г. ответникът С. Р. Т. продал на ответниците П. Д. И., Р. Д. И. и Н. Д. И. 1/3 от 496/1011 ид. части от дворното място и целия тавански етаж. Подържали са, че към този момент продавачът не е бил собственик на таванския етаж, тъй като обектът не е бил изграден, а земята не била предложена за изкупуване на ищците като съсобственици. Ако пък таванският етаж е бил изграден, то тогава също е бил съсобствен с ищците, но не им бил предложен за закупуване. При така наведените обстоятелства са сезирали съда с искане да осъди купувачите П. И., Р. И. и Н. И., както е техните родители В. С. И. и Д. П. И., да им отстъпят собствеността и им предадат владението на ползвания от тях имот, съставляващ 1/3 от 496/1011 ид. части от дворното място, както и целия тавански етаж от сградата, или да им бъде признато правото да изкупят по реда на чл. 33, ал.2 ЗС имота по нот. акт № 77/97 г., а именно 1/3 от 496/1011 ид. части от дворното място и целия тавански етаж, и ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението върху тези обекти. Исковата молба е оставена без движение и на ищците са дадени указания за отстраняване на констатираните в нея нередовности, като посочат на какво фактическо основание всеки от тях придобил право на собственост върху имота върху каква част, да посочат фактическите обстоятелства, въз основа на които предявяват исковете си против В. и Д. И., да конкретизират в каква форма на обективно съединяване предявяват двата иска и ако някой от тях е главен, да посочат това изрично, да уточнят считат ли сделката между ответниците за валидна, а ако не – какво е основанието за невалидност. В изпълнение на тези указания с молба от 13.07.2007 г. пълномощникът на ищците е заявил, че същите се легитимират като съсобственици на дворното място въз основа на извършени в тяхна полза разпоредителни сделки и че като съсобственици на земята считат, че са съсобственици и на таванския етаж от построената върху нея сграда. Посочил е също, че наред с ищците, съсобственици на земята са и ответниците В. С. И. и С. Р. Т.. Уточнил е, предявява исковете при условията на евентуалност, като искът по чл. 33, ал.2 ЗС е главен. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът по чл. 108 ЗС е предявен при условията на кумулативно, а не на евентуално съединяване с иска по чл. 33, ал.2 ЗС, и има за предмет правата, които ищците ще придобият в резултат на уважаването на иска по чл. 33, ал.2 ЗС. Приел е, че друго основание на иска по чл. 108 ЗС ищците не са въвели. Доколкото е налице твърдение за придобиване на правото на собственост върху таванския етаж по приращение, то е само с оглед обосноваване на активната им легитимация по иска за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС. Изложил е съображения, че тезите на ищците са вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се, тъй като от една страна претендират да им бъде признато право на изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС, което предполага валидна сделка, и същевременно твърдят, че сделката е нищожна поради липса на предмет; твърдят, че прехвърлителят Т. не е бил собственик на таванския етаж и същевременно – че като съсобственик на дворното място по приращение той притежава и идеални части от този етаж. Не са навели твърдения за обема на притежаваните от Т. права в съсобствеността, както и за обема на правата на всеки ищец, и не са направили искане да им бъдат признати такива права. В обобщение въззивният съд е достигнал до извод, че не е налице ясна воля относно конкретно основание за възникване на правото на собственост на ищците, различно от производното уважаване на иска по чл. 33, ал.2 ЗС, и че ищците не са се позовали на приращението като основание на предявения от тях иск по чл. 108 ЗС. Тъй като претенцията по чл. 108 ЗС се основава на правата, които ищците биха придобили в резултат от уважаването на иска им по чл. 33, ал.2 ЗС, въззивният съд е направил извод, че искът за ревандикация се явява неоснователен предвид обстоятелството, че искът за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС бил недопустим и в тази част първоинстанционното решение е обезсилено, а производството – прекратено. Настоящият състав намира, че в обжалвана част въззивното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Изводът на съда, че предмет на претенцията по чл. 108 ЗС са идеалните части от дворното място и от таванския етаж на построената в югозападната му част сграда, които ищците евентуално била придобили при уважаване на иска им за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС, се основава на предположения. Действително, изложените в исковата молба и в уточнението към нея обстоятелства, на които се основава искът за собственост по чл. 108 ЗС са непрецизно и схематично заявени, без да се отграничат от обстоятелствата, на които ищците са основали претенцията си по чл. 33, ал.2 ЗС, и без изрично да се посочи относимостта им към иска за ревандикация. Допълнително затруднение поражда и обстоятелството, че описанието на недвижимия имот в петитума на иска по чл. 108 ЗС, напълно съвпада с описанието на имота, предмет на иска за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС. Но ако за въззивният съд е съществувала неяснота относно предмета на иска по чл. 108 ЗС и основанието, на което ищците считат себе си за собственици на 1/3 от 496/1011 ид. части от дворното място и на целия тавански етаж / мезонет/ от построената в югозападната му част сграда, и не би могъл да преодолее тази неяснота чрез тълкуване на исковата молба, е следвало да остави същата без движение, като им даде указания и определи срок, в който да посочат ясно, точно и конкретно основанието и петитума на иска си. В този смисъл са указанията, дадени в т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. В случая макар да е констатирал, че изложените в исковата молба фактически твърдения във връзка с иска по чл. 108 ЗС са неясни и вътрешно противоречиви, и липсва ясно изразено конкретно основание за възникване на претендираното от ищците право на собственост, въззивният съд не е оставил исковата молба без движение и не е дал указания на ищците за уточняването й. Като е процедирал по този начин, съдът е постановил решение по спора по нередовна искова молба. Това обуславя извод за недопустимост на въззивното решение, което следва да бъде обезсилено, а делото върнато на въззивния съд за предприемане на необходимите процесуални действия за уточняване на основанието на предявения ревандикационен иск. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 604 от 24.01.2013 г. по гр.д. № 14006/2011 г. на Софийски градски съд в частта по иска по чл. 108 ЗС. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд при съобразяване на дадените по- горе указания. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: