Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 11 януари 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1976 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. К. П. срещу решение на Бургаски апелативен съд № 161 от 1.10.12 г, по ВНОХД № 194/12, с което е изменена присъда на Бургаски окръжен съд № 143 от 14.05.12 г, по НОХД № 383/12, като наложеното наказание „лишаване от свобода” е намалено на една година, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 22/23.07.2011 г, на Главен път І-9, посока от [населено място], обл. Бургас, към курортен комплекс „Слънчев бряг”, 204 км, при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на В. Б. Б., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 58 а НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства дават основание за по-голямо снизхождение от това, проявено от въззивната инстанция. С жалбата се иска да бъде изменен въззивният акт, като бъде смекчено наказателноправното положение на жалбоподателя. Жалбоподателят и неговият защитник не се явяват в съдебно заседание на касационната инстанция. Изразяват становище в писмен вид, с което заявяват, че поддържат жалбата и молят за нейното уважаване. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Въззивният съд е смекчил наказателноправното положение на подсъдимия, като е редуцирал наложеното му наказание „лишаване от свобода” до една година. Съгласно чл. 49, ал. 3 НК и даденото от съдебната практика тълкуване, срокът на наказанието „лишаване от права”, когато се налага заедно с „лишаване от свобода”, не може да бъде по-кратък от срока на „лишаването от свобода”. В случая, с произнасянето на въззивния съд сроковете на двете кумулативни наказания са уеднаквени, с което материалният закон е приложен правилно. ВКС не намира основания за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на жалбоподателя. Релевантните за наказателната му отговорност обстоятелства са взети предвид от въззивния съд, индивидуализирал наказанията в съответствие с изискванията на чл. 348, ал. 5 НПК. Правилно, от една страна, е отчетена високата степен на обществена опасност на деянието, а, от друга страна, ниската степен на обществена опасност на дееца / той е неосъждан, трудово ангажиран, на сравнително млада възраст, с положителни характеристични данни /. Взето е предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство съпричиняването на престъпния резултат от неправомерното движение на пострадалата на пътното платно. Ето защо, не е налице релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а искането на подсъдимия за смекчаване на определените му наказания не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 161 от 1.10.12 г, по ВНОХД № 194/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: