Р Е Ш Е Н И Е
№ 254
гр. София 04.11.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 15 септeмври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 7086 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу решение № 1778/09.08.2013 г. по в.гр.дело № 2136/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2186/09.05.2013 г. по гр.дело № 17268/2013 г. на Варненския районен съд, в частта, с която са уважени предявените против жалбоподателя искове с пр. осн. чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателя при ангажиране дисциплинарната отговорност на ищцата са спазени всички законови изисквания и уволнението е законосъобразно извършено. Поддържа, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че е неправилно становището на въззивния съд, че ищцата е била лишена от възможност да се защити, като изложи обяснения по поставените въпроси, че такова искане не е отправяно пред работодателя, че в заповедта е удостоверен отказа на ищцата да даде обяснения по започналото дисциплинарно производство, която заповед е подписана от същата. Искането в касационната жалба е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ се отхвърлят като неоснователни.
Ответницата по касационната жалба З. Д. Д. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С определение № 504/08.04.2014 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос спазил ли е работодателят задължението си по чл.193 КТ, когато от работника са поискани незабавно устни или писмени обяснения, съответно необходимо ли е да бъде даден подходящ разумен срок за предоставяне на такива обяснения и в кои случаи.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
От фактическа страна е прието за безспорно между страните, че са били в трудово правоотношение – ищцата З. Д. е заемала длъжността „продавач-консултант“ в обект на работодателя – [фирма]. Трудовото правоотношение е прекратено поради наложено на ищцата с атакуваната Заповед № 226/08.11.2012 г. дисциплинарно наказание „уволнение“. Прието е, че като мотив за наложеното наказание в посочената заповед е отразено, че ищцата Д. е изисквала от клиентите на магазина да заплащат полиетиленовите торбички, които са й били предадени от дружеството за безплатно предоставяне на клиентите с всяка закупена от тях стока, както и че не отчитала приходите от това. Прието е, че тези действия съставляват тежко нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано по чл.190 ал.1 т.4 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя и по чл.190 ал.1 т.5 КТ - ощетяване на гражданите чрез измама в цената. Прието е, че в заповедта е отразено, че преди налагането на дисциплинарното наказание с писмо от 07.11.2012 г. и лично на 08.11.2012 г. работодателят е изискал писмени или устни обяснения, но служителката е отказала да даде такива.
Въззивният съд е приел възоснова на анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства за недоказано обстоятелството, че преди налагането на дисциплинарното наказание ищцата е отказала да даде такива.
Прието е, че с писмо изх. № 222/07.11.2012г. работодателят е уведомил ищцата Д. за започнало срещу нея дисциплинарно производство и е поискал в 3-дневен срок от получаването му да даде писмени или устни обяснения за действията й във връзка с продажбата на полиетиленовите торбички и отчитането на приходите от това. Прието е за безспорно, че писмото не е било получено от ищцата към датата на връчване на заповедта за уволнение и, че същото е получено на следващия ден чрез куриер.
Като е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел за установено, че на 08.11.2012г. лично управителят на дружеството е посетил магазина, в който е работила ищцата и че на същата дата той й е връчил заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Съдът е възприел показанията на свидетелите Н. М. и Я. Д. и е приел, че на 08.11.2012г. управителят ги е информирал за намерението си да им наложи дисциплинарно наказание и е поискал незабавно да дадат обяснения, като и двете свидетелки, които вече са били получили писмените искания за даване на обяснения и ищцата Д. са заявили, че желаят да се консултират с адвокат и да се ползват от дадения им с писмата 3-дневен срок за обяснения. Прието е, че посочените показания не се опровергават от показанията на свидетелката М. Б..
Съдът е приел, че и трите магазинерки, между които и ищцата З. Д. са отказали да дадат незабавни обяснения, тъй като са поискали да се възползват от дадения с писменото искане 3-дневен срок. Според съда дори и в деня, преди връчването на процесната заповед работодателят да е поискал даването на обяснения не е налице хипотезата на чл.193 ал.3 КТ.
Прието е, че целта на разпоредбите на чл.193 ал.1 КТ е да даде възможност на работника, съответно служителя да се защити, както и работодателят да извърши всестранна преценка не само на обстоятелствата, относими към въпросите за наличието на дисциплинарно нарушение, но и субективното отношение на работника към тези факти. Според съда последното е необходим критерий при преценката на работодателя за определяне на наказанието - чл.189 КТ. Прието е, че това обуславя необходимостта от даването на подходящ - разумен срок, в който да бъдат дадени обясненията. Прието е, че от такъв срок, който вече е бил даден са поискали да се възползват трите служителки.
При тези съображения съдът е направил извода, че при налагането на дисциплинарното наказание на З. Д. не е спазена императивната разпоредба на чл.193 КТ, поради което на основание чл.193 ал.2 КТ следва да се отмени процесната заповед като незаконосъобразна, без да се разглежда спора по същество.
С оглед основателността на иска за отмяна на уволнението като незаконосъобразно съдът е приел за основателни и исковите претенции за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незазконното уволнение от 08.11.2012 г. до 25.04.2013 г.
По правния въпрос:
С решение № 137/02.03.2010 г. по гр.дело № 20/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището за задължението на работодателя, съгласно чл.193 ал.1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение, че неизпълнението на това задължение води до отмяна на уволнението при условията на чл.193,ал.2 КТ, без да се разглежда трудовия спор по същество, поради презумпцията, че наказанието е наложено без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника. В същото решение е прието, че разпоредбата на чл.193,ал.2 КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина – чл.193,ал.3 КТ. Според същото решение обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения. Прието е, че текстът на чл.193,ал.3 КТ е приложим и във всички случаи, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, включително и когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си, не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. Прието е, че искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт, че е въведено с оглед осигуряване възможност за защита на работника и с оглед възможността на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Според същото решение дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Прието е, че когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени, че в този случай с искането за даване на обяснения работодателят е изпълнил изискването на чл.193,ал.1 КТ, поради което разпоредбата на чл.193,ал.2 КТ е неприложима.
Настоящият съдебен състав споделя посочената практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и като краен резултат неправилно – постановено е при неправилно приложение разпоредбите на чл. 193,ал.1 и 2 КТ.
Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение – ищцата З. Д. е заемала длъжността „продавач-консултант“ в обект на работодателя – [фирма]. Трудовото правоотношение е прекратено поради наложено на ищцата с атакуваната Заповед № 226/08.11.2012 г. дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта за уволнение са посочени мотиви, че ищцата е изисквала от клиентите на магазина да заплащат полиетиленовите торбички, които са й били предадени от дружеството за безплатно предоставяне на клиентите с всяка закупена от тях стока, както и че не отчитала приходите от това, че тези действия представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано по чл.190 ал.1 т.4 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя и по чл.190 ал.1 т.5 КТ - ощетяване на гражданите чрез измама в цената. В заповедта е отразено, че преди налагането на дисциплинарното наказание с писмо от 07.11.2012 г. и лично на 08.11.2012 г. работодателят е изискал писмени или устни обяснения, но служителката е отказала да даде такива.
Установено е също, че с писмо изх. № 222/07.11.2012г. работодателят е уведомил ищцата Д. за започнало срещу нея дисциплинарно производство и е поискал в 3-дневен срок от получаването му да даде писмени или устни обяснения за действията й във връзка с продажбата на полиетиленовите торбички и отчитането на приходите от това, съответно, че писмото не е получено от ищцата към датата на връчване на заповедта за уволнение и, че същото е получено на следващия ден чрез куриер.
Възоснова на показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че на 08.11.2012 г. лично управителят на дружеството е посетил магазина, в който е работила ищцата и на същата дата, информирал я е заедно с другите продавач-консултанти за намерението си да им наложи дисциплинарно наказание, поискал е незабавно да дадат обяснения. Установено е, че ищцата, заедно със свидетелките Н. М. и Я. Д., последните, заемащи същата длъжност и получили писмени искания за даване на обяснения заявили, че желаят да се консултират с адвокат и да се ползват от дадения им с писмата 3-дневен срок за обяснения. На 08.11.2012 г. е връчена заповедта за уволнение на ищцата.
Като взема предвид така установените факти настоящият съдебен състав преценява за неправилен извода на въззивния съд, че работодателят не е спазил разпоредбите на чл.193,ал.1 КТ при налагане дисциплинарното наказание на ищцата З. Д.. Неправилен е и извода, че работодателят е дал 3-дневен срок, в който ищцата да даде обяснения, че ищцата е поискала да се възползва от този срок, заедно с останалите две служителки, който срок работодателя не е спазил. Неправилно е прието, че дори и в деня преди връчване на процесната заповед работодателят да е поискал даването на обяснения не е налице хипотезата на чл.193 КТ.
Съдът преценява, че се касае за дисциплинарно нарушение, извършено от ищцата З. Д. системно и ежедневно в периода от време – 29.10.2012 г. до 31.10.2012 г., който предхожда момента на издаване на процесната заповед със 7 дни. Освен това естеството на дисциплинарното нарушение не изисква от ищцата да извършва справки, да събира и представя доказателства, да формира становище за факти далеч назад във времето. Следователно в конкретния случай работодателят е поискал обяснения от ищцата на 08.11.2012 г. – в същия ден в който е издадена и атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение, като ищцата е следвало да ги даде непосредствено след като са били поискани. В тази хипотеза дисциплинарното наказание уволнение може да бъде наложено непосредствено след като жалбоподателят е поискал обяснения от ищцата и такива не са били дадени. В случая работодателят е изпълнил изискването на чл.193,ал.1 КТ с искането за даване на обяснения от ищцата и поради това неправилно е приложена разпоредбата на чл.193,ал.2 КТ от въззивния съд. След като работодателят е поискал обяснения от ищцата З. Д. и същата е отказала да ги даде непосредствено след поискването им работодателят не е обвързан от първоначалното си становище за срока за обяснения - т.е. от първоначално дадения тридневен срок за такива обяснения. В настоящият случай съдът намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл.193,ал.3 КТ – обясненията на ищцата не са били изслушани по нейна вина. С оглед на това е неприложима разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваното решение следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия.
Както се посочи по-горе преди налагане на дисциплинарното наказание уволнение работодателят е поискал от ищцата обяснения, като същите не са изслушани и дадени по вина на последната. Налице е хипотезата на чл.193,ал.3 КТ, поради което са неоснователни твърденията, че дисциплинарното наказание уволнение е наложено от работодателя в нарушение на разпоредбите на чл.193,ал.1 КТ.
Съдът преценява, че работодателят е спазил изискванията на чл.195,ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение. Неоснователни са доводите на ищцата за нарушение разпоредбите на чл.195,ал.1 КТ, тъй като в заповедта за уволнение не е посочена датата, на която е извършено дисциплинарното нарушение. Според практиката на ВКС, когато мотивите на заповедта за уволнение отговарят на изискванията на чл. 189,ал.2 КТ за еднократност на наказанието и на разпоредбите на чл.194 КТ за съобразяване на сроковете по този текст на КТ и възможността за защита на наказания работник в хода на съдебното производство по чл.344,ал.1,т.1 КТ заповедта отговаря на чл.195,ал.1 КТ. Според същата практика когато нарушенията са осъществявани многократно в рамките на определен период, когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат изискванията на чл.195,ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения – решение № 676/12.10.2010 г. по гр.дело № 999/2009 г. на ВКС, IV г.о.,постановено по чл.290 ГПК. С посочването на всички признаци на нарушенията и периода на осъществяването им не се нарушава изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, нито възможността за преценка на сроковете по чл. 194 КТ. Не се накърнява и правото на защита на уволнения работник, тъй като в хода на съдебното производство по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ той може да въведе всички свои възражения срещу констатациите на работодателя. В настоящият случай работодателят е наложил дисциплинарното наказание уволнение в двумесечния срок, предвиден в чл.194,ал.1 КТ – дисциплинарното нарушение е извършено в периода от време от 29.10.2012 г. до 31.10.2012 г. и веднага след констатирането на същото с доклад от 01.11.2012 г. от лице, заемащо длъжността „оператор сигурност” в [фирма]. В случая дисциплинарното нарушение е конкретизирано освен в заповедта за уволнение и в доклада на изпълняващия длъжността „оператор сигурност” в [фирма], в който доклад е посочен и периода на извършените нарушения, съответно съдържанието на последния е станало достояние на ищцата. Касае се за многократно извършени нарушения от ищцата в рамките на периода от време от 29.10.2012 г. до 31.10.2012 г. и съдържанието на заповедта за уволнение е съобразено с изискванията на чл.195,ал.1 КТ, тъй като е налице конкретно описание на нарушенията и периода от време, посочен в друг документ, към който заповедта препраща.
Съдът намира, че е установено извършването на дисциплинарното нарушение от ищцата. Видно от показанията на разпитаната свидетелка В. Г., заемаща длъжността „оператор сигурност” в дружеството жалбоподател извършваните продажби на стоки в магазина за периода от време от 29.10.2012 г. до 31.10.2012 г. от ищцата са наблюдавани чрез камери за видеонаблюдение и е установено, че в рамките на работния ден многократно ищцата е продавала на клиенти опаковъчни торбички, които са й предадени от работодателя за безвъзмездно предоставяне на купувачите, като не е отчитала сумите от продажбата на тези торбички. Дисциплинарното нарушение, извършено от ищцата З. Д. представлява злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.190,ал.1,т.4 КТ и ощетяване на гражданите чрез измама в цената на стоката – чл.190,ал.1,т.5 КТ. Наложеното дисциплинарно наказание уволнение е съответно на извършеното дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1,т.4 и т.5. С оглед на тези съображения съдът преценява, че заповедта за уволнение на ищцата З. Д. е издадена при спазване изискванията на текстовете на КТ, посочени по-горе, поради което искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователни са и исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение, тъй като същите са обусловени от изхода на спора по иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ.
Като взема предвид изхода на делото съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата 682.57 лв. разноски по делото за всички инстанции, в която сума се включва 400 лв. адвокатско възнаграждение и 282.57 лв. заплатени държавни такси.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло решение № 1778/09.08.2013 г., постановено по в.гр.дело № 2136/2013 г. на Варненския окръжен съд и вместо това постановява
Отхвърля предявените от З. Д. Д., [населено място],[жк], вх.8, ет.7, ап.181 искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ срещу [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], район „Ю.”, [улица] за отмяна на дисциплинарно уволнение, наложено със заповед № 226/08.11.2012 г. на Управителя на [фирма] [населено място], за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението „продавач-консултант” и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение от 08.11.2012 г. до 25.04.2013 г. в размер на сумата 2226.67 лв. заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 22.11.2012 г. до изплащането.
Осъжда З. Д. Д., [населено място],[жк], вх.8, ет.7, ап.181 да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], район „Ю.”, [улица] сумата 682.57 разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |