2 Р Е Ш Е Н И Е № 83 гр. София, 29.05.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 334 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. Н. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. И.-К., против въззивното решение № 298 от 21 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 543 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г., с което е потвърдено решение № 307 от 30 септември 2011 г., постановено по гр.д. № 769 по описа на районния съд в [населено място] за 2011 г. за отхвърляне исковете на К. за признаване незаконност на две заповеди на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], за признаване за незаконно на уволнението на К., за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, и К. е осъден за разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 25 от 7 януари 2013 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса може ли работодателят да отмени заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с основание чл. 331, ал. 1 КТ преди изтичането на едномесечния срок по чл. 331, ал. 3 КТ. С решението си въззивният съд приема, че прекратеното при условията на чл. 331 КТ трудово правоотношение със заповед № 219/07.03.2011 г. е възникнало отново с издаването на заповед № 219А/10.03.2011 г., издадена на основание чл. 344, ал. 2 КТ, при което за работодателя са били налице предпоставките за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение поради неявяване на служителя да заеме длъжността, на която бил възстановен от работодателя. По поставения правен въпрос касационният съд приема следното: Отговорът е отрицателен. Съгласно правилото на чл. 331, ал. 1 КТ, прекратяването на трудовото правоотношение между страните се инициира от работодателя и е необходим писмен отговор на работника или служителя, за да може прекратяването на правоотношението да произведе действие. За разлика от останалите хипотези на прекратяване на трудовите правоотношения, които са започнали по волята от някоя от страните в трудовоправната връзка, и по подобие на прекратяването на трудовия договор по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, при условията на чл. 331 КТ страните постигат съглашение за прекратяване на трудовоправната връзка помежду си. Прекратяването се извършва при съответните условия и последици от изпълнението или неизпълнението на съглашението от страна на работодателя: работодателят дължи заплащане на обезщетение (не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение) в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, а в противен случай трудовоправната връзка се възстановява такава, каквато е била преди постигане на съглашението. В случаите, когато работодателят реши да прекрати трудовото правоотношение със свой работник или служител при условията на чл. 331 КТ, той отправя предложение – неговото волеизявление за прекратяване на трудовия договор. Предложението следва ясно да изразява волята на работодателя да бъде обвързан от предлаганото прекратяване, както и в него трябва точно да са определени параметрите му, за да се предостави на адресата пълна информация за рамките на предлаганото съглашение. С изпращане на предложението съгласно общите правила за сключване на договори (чл. 13, ал. 1 ЗЗД) работодателят е обвързан от него. Предложението може да бъде оттеглено само ако до или едновременно с получаване на предложението от адресата, до него достигне и съобщение за оттеглянето (ал. 2 на същия текст). Следователно, с получаването на предложението от адресата, при липса на съобщение за оттегляне, предложението поражда действие. Полученото от работника или служителя предложение има обвързваща сила за работодателя – след като е породило действие, то не може да бъде отменено или изменено от работодателя. Когато предложението е прието от работника или служителя, е постигнато съглашение между страните за прекратяване на трудовото правоотношение в рамките на предложението, дори и работодателят междувременно да е променил волята си. Адресатът на предложението го приема, като изразява съгласие с предложението – писмено, в установения в закона седмодневен срок, или изразява писмено или мълчаливо несъгласие – чл. 331, ал. 1, изр. второ КТ. Съгласието, също както и предложението, следва да е ясно и недвусмислено, и не поражда действие, ако бъде оттеглено и съобщението за оттеглянето стигне до работодателя преди или едновременно с приемането (чл. 13, ал. 4 ЗЗД). При съвпадане на волеизявленията на работодателя и служителя или работника, съглашението се счита за постигнато. При вече постигнато споразумение за прекратяване на трудовото правоотношение, свободата за договаряне се трансформира в изискването за задължителната сила на съглашението и то следва да се изпълнява, независимо от промяната в желанията на страните. Работникът или служителят, доверил се на работодателя при достигнало до него предложение по чл. 331, ал. 1 КТ, е защитен от посоченото правило за задължителната сила на споразумението, намерило израз в чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, а съглашението по чл. 331, ал. 1 КТ между страните по трудовоправната връзка може да бъде изменяно, прекратявано, разваляно или отменяно само по взаимно съгласие на страните, или на основание, предвидено в закона, каквото в случая чл. 344, ал. 2 КТ не е, тъй като прекратяването на трудовоправната връзка става по взаимно съгласие на страните и заповедта за уволнение не изхожда едностранно от работодателя. Това тълкуване води до извода за неправилно приложение на материалния закон от страна на въззивния съд. Касационната жалба е основателна. С решението си въззивният съд приема, че първата заповед с правно основание по чл. 331, ал. 1 КТ е връчена на ищеца на 7 март 2011 г., след което е отменена на основание чл. 344, ал. 2 КТ поради неспазване изискванията на чл. 331, ал. 1 КТ и ищецът е поканен да се яви на работа в деня, следващ получаването на заповедта; заповедта за отмяна е произвела действието си – изявлението на работодателя е достигнало до служителя; с втора заповед от 10 март 2011 г. работодателят е допълнил съдържанието на предходната, като е разпоредил да се изплати обезщетение от 8 март 2011 г. до връчването на заповедта и това второ изявление е достигнало до служителя първо по време, макар служителят да е отказал да го получи; релевантен за спора е фактът дали заповедта за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е достигнала до адресата; срокът по чл. 345, ал. 1 КТ е започнал да тече от 17 март 2011 г. и работодателят може да приложи разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ; прекратеното трудово правоотношение е възникнало отново с издаването на заповедта от 10 март 2011 г., при което за работодателя са били налице предпоставките законосъобразно да упражни правомощията си, издавайки заповед от 1 април 2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради неявяването на служителя да заеме предишната му работа. Не е спорно между страните, че работодателят е отправил до служителя предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331, ал. 1 КТ чрез издаване на заповед № 219 от 7 март 2011 г. В заповедта се съдържа уговорката работодателят да заплати на работника четири брутни трудови възнаграждения в срок от един месец от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Върху заповедта е положен подпис на работника от същата дата. Следователно, макар и да не е отразено отделно писмено съгласие на работника, с полагането на подпис на заповедта е явно, че е изразено съгласие за приемане на отправеното до него предложение. При съвпадане на волеизявленията на страните по трудовоправната връзка, е сключено споразумение за прекратяването й при условията на чл. 331 КТ. По силата на това споразумение за работодателя е възникнало задължението да заплати уговореното обезщетение в едномесечния срок. Работодателят в случая не може да се възползва от възможността на чл. 344, ал. 2 КТ и да отмени заповедта си, тъй като в нея е отразено съглашението между страните, което не може да бъде прекратявано по този ред, а само при ново постигнато съглашение в съответния смисъл, каквото не е налице. Затова, при постигнатото споразумение, промяната на волята на работодателя не може да повлияе на договореността между страните. Последващите заповеди на работодателя № 219А от 10 март 2011 г. (две заповеди с идентичен номер, но с различно съдържание – едната за отмяна заповедта по чл. 331 КТ, а другата с добавено съдържание за признаване уволнението по чл. 331 КТ за незаконно, за отмяна на заповед № 219, за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за изплащане на обезщетение, изчислено по реда на чл. 228 КТ от 8 март 2011 г. до момента на връчване на заповедта), както и заповед № 220А от 1 април 2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, са издадени в обвързващия страните срок по чл. 331, ал. 3 КТ, при невъзможност за работодателя едностранно да отмени съглашението между страните. Работодателят е следвало да изпълни задължението си в едномесечен срок да заплати уговореното обезщетение, и последицата от неизпълнение на това задължение е възстановяване на трудовоправната връзка в състоянието й преди постигането на съглашението по чл. 331, ал. 1 КТ, а прекратяването на трудовото правоотношение при условията на чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ не може да бъде приложено, тъй като трудовоправната връзка не е била възстановена по желания от работодателя начин и, съответно, не е налице неявяване на работника да заеме длъжността в съответния срок. При посочените съображения следва да се приеме, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Основателен е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и служителят трябва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира се и обезщетение за оставането на служителя без работа поради незаконното уволнение за периода 11 април -11 октомври 2011 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Искът е предявен за сумата от 10500 лева. Според съдебно-счетоводната експертиза, изслушана от районния съд, полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на 1802,50 лева, или общо за шестмесечния период дължимото обезщетение е в размер на 10815 лева, но увеличение на предявения размер не е искано от ищеца. Дължимостта на съответното обезщетение в претендирания размер е установена с трудова книжка, в която липсва отбелязване за сключени трудови договори след датата на процесната заповед, справка от НОИ за регистрирани трудови договори и декларация от ищеца. Освен иска за признаване за незаконно на уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, извършено със заповед на работодателя № 220А от 1 април 2011 г., ищецът е предявил и искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед на работодателя № 219 от 7 март 2011 г., както и за признаване за незаконосъобразна на заповед № 219А от 10 март 2011 г., която е с правно основание чл. 344, ал. 2 КТ. К. съд приема, че липсва правен интерес от предявяването на посочените два иска. За иска за отмяна на първата заповед това е така, защото по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението и да иска признаването му за незаконно и неговата отмяна. В случая прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 331, ал. 1 КТ не е произвело действие, поради което не може да се иска неговата отмяна. Вторият иск пък има за предмет отмяна по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на заповед на работодателя, която не е от категорията заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение – атакува се заповед на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ, даващ възможност на работодателя по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск на работника или служителя пред съда. Ето защо обжалваното решение в частта му за потвърждаване на първоинстанционното за отхвърляне на исковете по посочените две заповеди, следва да се обезсили и производството по делото – да се прекрати. Касаторът претендира присъждане на сторените по делото разноски, които са в размер на 600 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие и му се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да заплати и държавна такса за предявените искове по сметка на ВКС в общ размер от 500 лева и разноски по сметка на районния съд от 40 лева за експертиза. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 298 от 21 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 543 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г., в частта му, с която е потвърдено решение № 307 от 30 септември 2011 г., постановено по гр.д. № 769 по описа на районния съд в [населено място] за 2011 г. по исковете за отмяна на заповед № 220А от 1 април 2011 г., за възстановяване на Г. К. на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 10500 лева обезщетение за оставането на К. без работа поради незаконното уволнение и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Г. Н. К., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и ОТМЕНЯ заповед № 220А от 1 април 2011 г. с правно основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ на управителя на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], представлявано от А. Д. Ниймейер. ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Н. К., с посочени данни, на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър качество”. ОСЪЖДА [фирма], с посочени данни, да заплати на Г. Н. К., с посочени данни, сумата от 10500,00 (десет хиляди и петстотин) лева обезщетение за оставането му без работа за периода 11 април – 11 октомври 2011 г. поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от 9 май 2011 г. до окончателното й изплащане. ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 298 от 21 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 543 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г., в частта му, с която е потвърдено решение № 307 от 30 септември 2011 г., постановено по гр.д. № 769 по описа на районния съд в [населено място] за 2011 г., както и самото решение № 307 от 30 септември 2011 г., постановено по гр.д. № 769 по описа на районния съд в [населено място] за 2011 г. в същата му част, по исковете за отмяна на заповед № 219 от 7 март 2011 г. и заповед № 219А от 10 март 2011 г. на управителя на [фирма], с посочени данни, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА [фирма], с посочени данни, да заплати на Г. Н. К., с посочени данни, сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски по делото. ОСЪЖДА [фирма], с посочени данни, да заплати по сметка на ВКС сумата от 500,00 (петстотин) лева държавна такса по предявените искове. ОСЪЖДА [фирма], с посочени данни, да заплати по сметка на районния съд в [населено място] 40,00 (четиридесет) лева за съдебно-счетоводна експертиза. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: