Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 179   София, 22 март  2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на шестнадесети март  2010 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Ат. ГЕБРЕВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 105/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. Т. И. срещу въззивно решение № 4* постановено на 18.01. 2010 г. от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 696/2009 г., с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото, като наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” е било намалено на 18 години, а присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения са били увеличени на 100 000 лева и е бил коригиран режима на изтърпяване на наказанието. С първоинстанционна присъда № 1* постановена от Софийски градски съд на 11.05.2009 г. по НОХД № 1855/2008 г., подс. К. И. e бил признат за виновен за това, че на 07.01.2007 г. за времето от 12,10 до 13,25 часа в гр. С., жк „Стрелбище” ул. Т. проход бл.19а вх.1 ап.1 умишлено е умъртвил Г. Е. И. , като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл. 54 от НК е бил осъден на 20 години лишаване от свобода, като е бил определен първоначален „усилено строг” режим за изтърпяване на наказанието и е бил приспаднат срока на предварителното задържане на подсъдимия. С присъдата подс. И. е бил осъден да заплати на К. К. И. и на П. К. И. сумите от по 30 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от престъплението. Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон, предвид това, че осъдителната присъда почива само на косвени доказателства и не е ясно от мотивите въз основа на кои доказателства съдът е направил извод да наличието на умисъл за убийство. Съдържа се и довод за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на касационното основание на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, изразяващи се в това, че липсват доказателства за авторството на подсъдимия, изводите на съда почиват само върху косвени доказателства, на които не е направен детайлен анализ, че неправилно са интерпретирани показанията на свидетелите П и че като цяло липсват дори и косвени доказателства за авторството, тъй като част от свидетелите свидетелстват за факти преди деянието , а останалата част – за факти след него. Поддържа се довод и за явна несправедливост на наложеното наказание, което е прекалено завишено предвид приетата форма на вина – евентуален умисъл, чистото съдебно минало и факта, че подсъдимият е баща на две деца, за които единствен следва да полага грижи. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и признаване на подсъдимия за невиновен, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание. Пред касационната инстанция защитата на подс. И. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения, като акцентира върху недоказаността на авторството на деянието, което почива изключително върху косвени доказателства, от които обаче не можело да се направи единствен еднозначен извод. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци по делото намира жалбата за неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като на всички доводи е бил даден отговор от двете предходни инстанции, които са изследвали обективно доказателствата по делото, вследствие на което деянието е доказано по несъмнен начин. Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна.   1. По отношение на твърдяното в нея нарушение на материалния закон: Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите правилно са били подведени под нормата на чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр. чл. 115 от НК.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна с. на това деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр. чл. 115 от НК. Несъгласието на подсъдимия с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. И. не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан. Поведението му , инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки решаващият съд не се е отклонил, признавайки го за виновен, действително съставлява престъпление, доколкото гласните доказателствени средства – показания на свидетелката Л безпротиворечиво установяват, че в интервала от 12 -12,30 часа на 07.01.2007 г. е видяла цялото семейство на подсъдимия да се прибира в дома си. Това обстоятелство правилно е било интерпретирано от въззивния съд съвкупно с обясненията на самия подсъдим, който не оспорва факта, че в този интервал той и децата му са се прибрали в дома си. Обосновано двете съдебни инстанции по фактите са игнорирали обясненията на подс. И. , възприемайки ги като неудачно лансирана защитна версия, че други лица, извършили кражба на сребро и пари от дома, са нанесли тежкия побой над пострадалата Г. И. При условие, че подсъдимият се е прибрал в дома си почти едновременно със съпругата си около и най-късно в 12,30 часа, а обаждането му, получено в служба „Пожарна безопасност” е станало в 13,25 часа, когато е съобщил, че току-що се прибира и е намерил жена си пребита, не може да потвърди тезата му, че той е намерил дома си отворен, а жена си бездиханна и пребита. Очевидно е, че подс. И. е престоял в дома си почти цял час след прибирането си до момента на телефонирането, когато там е била и пострадалата. Фактът, че той е започнал да разказва на набрания от него телефон, от който е искал съдействие и бърза реакция, че жена му е била проститутка и може да е умъртвена от сводник, не кореспондира със заявеното по-късно пред полицейските служители М. и Й. , че от къщата липсва сребро и пари. Очевидно е било за инстанциите по фактите, че това объркано и противоречащо поведение на подсъдимия е било подчинено на идеята да изгради алиби за своето отсъствие от дома и за вероятни няколко причини друг да е причинил уврежданията на съпругата му. Те обаче аргументирано са отхвърлени от въззивния съд, който в резултат на прецизна оценъчна доказателствена дейност е игнорирал тези твърдения, оборвайки ги с обективните констатации от протокола за оглед, при който не е констатирано жилището да е било разхвърляно, няма данни да е ровено с цел търсенето на пари и ценности , както и липсата на обективно въведени от подсъдимия данни за това какво точно е представлявал пакета със сребро, къде се е намирал той, каква сума е отнета и откъде. Обосновано са интерпретирани от въззивния съд и заключенията по съдебно-медицинските експертизи по делото, от които не се установява пострадалата И. да е починала в резултат на моментна смърт и липса на такова увреждане, което да е могло да причини такава внезапна и бърза смърт. Софийски апелативен съд е изследвал подробно всички получени многобройни увреждания по цялото й тяло и се е съобразил с извода на експертите, че те могат да се получат при продължителен побой над жертвата. В резултат на съвкупния анализ на тези заключения и времето, през което подс. И. е престоял в дома си до обаждането му на телефона на пожарната, въззивният съд е направил единствен възможен извод, че този продължителен и смъртоносен побай над жертвата е причинен именно от него. Върху това заключение законосъобразно е повлияло и обстоятелството, установено чрез показанията на св. Ш, че семейството на подсъдимия и пострадалата е имало тежко съжителство, че И. и голямото дете са били малтретирани от подсъдимия, че пострадалата е търсела помощ от социални служби и други правозащитни организации, че само месец преди да почине е престояла известно време там, страхувайки от мъжа си, че са имали насрочена среща за семейна консултация, която пострадалата е отменила, както и че въпреки страха, който е изпитвала от подсъдимия, тя винаги се е връщали при него. Аргументирано въззивният съд е приел, че е налице една единна верига от косвени доказателства, водещи до единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия. Съдебната доктрина е еднопосочна в разбирането си , че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига обаче по безспорен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е невъзможен друг правен извод. С тази доказателствена задача първоинстанционният и въззивният съд са се справили безупречно, като са обосновали единственото възможният извод относно авторството на деянието в лицето на подс. Илиев. Безспорен остава изводът за това, че смъртта на пострадалата е настъпила в кратък интервал след нанесения й тежък и продължителен побой /СМЕ – л. 264 от дос. производство/, което е несъвместимо с дадените обяснения на подсъдимия, че съпругата му е била бита от други хора преди неговото прибиране в дома. Поради това въззивният съд обосновано е приел, че са налице достатъчно на брой безспорни и достоверни доказателства, аргументиращи единствен възможен извод за авторството на престъплението в лицето именно на подсъдимия К той законосъобразно е бил признат за виновен в осъществяване на инкриминираното престъпление. С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца.   2. По отношение на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения - постановяване на осъдителна присъда при липса на детайлен анализ на косвените доказателства: По същество това твърдение в жалбата се свежда до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди се, че по делото е направена невярна интерпретация на показанията на св. П, както и, че за факти, свързани с деянието, се правят изводи въз основа на доказателства, разкриващи факти преди и след деянието. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че изтъкнатите доводи биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те представляват нарушение на процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствата. Проверката на съдопроизводствените действия на двете съдебни инстанции не разкриват каквито и да е пропуски, с които да е била нарушена разпоредбата на чл. 107 от НПК. Въззивният съд се е възползвал от възможността да проведе въззивно съдебно следствие и по този начин е отстранил някои нарушения, допуснати от първоинстанционния съд. В мотивите си, които отговарят на изискванията на чл. 339 ал.2 от НПК, е изложил подробни съображения защо кредитира определени доказателствени източници и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване по делото. Това в пълна степен е важимо за показанията и на св. П, и на св. Ш. Не намира опора в делото твърдението на защитата, че доказателствената празнота е била запълнена с предположения на съда. Това, което защитата оценява като „предположения”, са всъщност изводите, които съдът е направил въз основа на оценката на доказателствата. При спазване на правилата на формалната логика съдът е обективирал своите съждения и преценки, насочени към тълкуване и анализ на наличните конкретни факти по делото, въведени чрез доказателствените средства, приети от него за достоверни. По този начин достояние на страните и на настоящата съдебна инстанция е демонстриран процеса на изграждане на вътрешното убеждение на въззивния съд по отношение на всички компоненти, включени в предмета на доказване. Не може да търпи упрек и доказателствената му дейност, какъвто се излага в заседание пред ВКС, че едно доказателство се оценявало веднъж като пряко, а в следващ момент – като косвено. Този довод не държи сметка за разликата между доказателствено средство и доказателство и за възможността чрез първото в наказателния процес да бъдат въведени както преки, така и косвени доказателства. Ето защо искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с цел извършване на нов доказателствен анализ в конкретния случай е самоцелно и по естеството си цели забавено във времето правосъдие, а не изясняване на обективната истина по делото, която към настоящия момент е достигната чрез законосъобразно използване на способите на НПК. Ето защо твърденията в касационната жалба за наличие на противоречие в доказателства, неизяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, са напълно необосновани, а в жалбата не се съдържат каквито и да е други твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция, на които ВКС да дължи конкретен отговор. Сам касационният съд не констатира да са били допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, поради което не намери да е налице основанието по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Не се констатира наличие и на третото касационно основание, което се поддържа с касационната жалба. Наложеното наказание „лишаване от свобода” в размер на 18 години не е явно несправедливо, тъй като в пълна степен отговаря на обществената опасност на престъплението и тази на подсъдимия. Въззивният съд е проявил снизходителност в изключително голяма степен, а по-голяма такава не се налага да бъде приложена. Изтъкнатото обстоятелство за чисто съдебно минало е било взето предвид, а фактът, че подсъдимият е баща на две деца, е най-малкото неморално да бъде изтъкван като смекчаващо обстоятелство, тъй като той самият е лишил от живот майката на тези две деца. Демонстрираното поведение на подс. И. в хода на съвместния живот с пострадалата, характеристиката му като личност не дават основание да се приеме, че целите на чл. 36 от НК биха могли да се постигнат с по-леко наказание. Поради тези съображения ВКС не констатира да е налице което и да е касационно основание и въззивното решение следва да остане в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение           Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 498/ 18.01.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 696/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.