Р  Е  Ш Е Н И Е                                             № 702                                София, 20.10. 2009 г.                                 В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  първо гражданско отделение  в  съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета  година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:   МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                           ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 4414/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:    Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Постановено е влязло в сила решение № 325 от 8.05.2000 г. по гр.д. № 1971/1998 г. на окръжен съд гр. С., с което на основание §3 от ПЗР на ЗСПЗЗ е определена землищната граница между селата М. и Т. , община П., така както е показана с червен цвят на приложените картни листове, съставляващи неразделна част от решението. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 11.06.2000 г. На 26.09.2008 г. К. . на с. Т. е подало молба за отмяна на горното решение, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като твърди че са налице новооткрити писмени доказателства- картни листове, които са от значение за правилното решаване на делото. Представя осем броя картни листове от топографска карта от 1946 г., с които се е снабдило на 19.09.2008 г. Ответникът- К. с. М. оспорва молбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: Съдът е определил землищната граница между двете села по намерения в “Г” гр. С. към Национален център по кадастър картен материал по баланса на земята към 1956 г., като съдържащ данни, които са най- близки по време към момента на образуване на ТКЗС. Прието е, че към този момент са били уредени и перекендетните имоти между двете землища, поради което по тази граница е било извършено и земеразделянето в двете съседни села след приемането на ЗСПЗЗ. Местностите “Г”, Д. чакъл” и “М”, претендирани от с. М., са попадали в землището на с. Т., което е породило и спора за определяне на землищните граници. Според съдебното решения м. “М” остава в землището на с. Т., но останалите две местности попадат в землището на с. М.. На 24 март 2000 г. е подписан споразумителен протокол между кметовете на двете села, според който землищната граница следва да остане тази, по която са изработени плановете за земеразделяне на двете землища, съвпадаща с границата по баланса на земята от 1956 г. В молбата за отмяна, подадена от кмета на с. Т. се твърди, че според представения картен материал от 1946 г. в землището на с. Т. се включват територии, които според решението на съда попадат в землището на с. М.. К. съобрази изложеното в молбата за отмяна, представените нови доказателства и данните по делото настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че не са налице условията по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на въззивния съд. Отмяната на посоченото основание се допуска, когато са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на страната и на съда при разглеждане на делото и са от значение за правилното му решаване. Необходимо е страната да не е знаела за съществуването на тези доказателства или да не е могла да се снабди с тях. Представените топографски карти са предоставени от военно поделение гр. Т., което сочи, че при полагане на дължимата грижа молителят е имал възможност да ги издири и представи по време на разглеждане на делото, тъй като общоизвестен факт е, че за нуждите на отбраната са били създавани такива карти, а от друга страна съгласно чл. 15, ал.5 ЗСПЗЗ всички юридически лица, които са изработили или съхраняват подобна информация са били длъжни да я предоставят за нуждите на поземлените комисии във връзка с възстановяване на земята. Няма данни, че към този период картите са били секретни, и кога са разсекретени, за да се обоснове представянето им след повече от осем години. Отделно от това самите карти, без други пояснения, не позволяват да се направи извод, че съдържат данни, които биха довели до друго решение, тъй като не е ясно в кои точно части от землищната граница се различават с границата, възприета от съда. Картите са датирани през 1946 г., а съгласно чл. 18 ППЗСПЗЗ предмет на установяване в спора по §3 от ПЗР ЗСПЗЗ са землищните граници към момента на образуване на ТКЗС, което за района е станало през 1956 г. На последно място следва да се посочи, че решението е взето и с оглед постигнатото между двете страни споразумение относно местоположението на границата. По изложените съображения следва да се приеме, че молбата е неоснователна и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение     Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. . с. Т., община П. баня за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 325 от 8.05.2000 г. по гр.д. № 1971/1998 г. на окръжен съд гр. С..   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: