Р Е Ш Е Н И
Е
№ 195
гр. София, 24.02.2010 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето
гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Иванова
.
изслуша докладваното от
съдията Емил Томов гр. дело № 698/2009 година.
Производството е по реда на чл.290 вр. чл. 291 т.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на - ЕАД, рудник „Т” чрез пълномощник ю.к. Д. срещу решение №257 от 08.10.2008г по гр.дело № 682/2008г. на Старозагорски окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 104 от 21.11.2007г на Радневския районен съд , но с други мотиви. Въззивният съд е приел да не разглежда трудовия спор по същество поради формално нарушение на чл. 195 ал.1 от КТ в заповедта за уволнение и формално основание за нейната отмяна .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено процесуално нарушение и необосновано. Неправилно от една фактическа грешка е изведен решаващ извод , че заповедта не отговоря на изискванията на закона във връзка със своето съдържание .
Ответникът по касационната жалба С. Д. С. заявява отговор ,с който оспорва оплакванията срещу решението. Фактите са преценени правилно , липсва реквизит за заповедта . Съображения са развити от адв. Б,пълномощник на ответника по жалбата .
С определение №588 от 08.06.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса за изведено по тълкувателен път от нормата на чл. 195 от КТ липса на съдържание в заповедта уволенине , при невярно отразяване на името на лицето , за което заповедта се отнася.
При основанието на чл. 291 т.3 от ГПК и предвид обстоятелствата по делото ,Върховен касационен съд намира следното :
В съдебната практика на Върховен касационен съд е подчертавано многократно ,че необходимо съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по смисъла на чл. 195 ал.1 от КТ са фактическите признаци на нарушението ,съответно кога и от кого е извършено то . Ако заповедта отговаря на горното съдържателно изискване, но в друга своя част , с която работодателят е уредил последици във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, напр. изплащане на обезщетение за неползван отпуск или други обезщетения , за които е преценил дължимост, погрешно е било посочено име на друго лице , а не лицето, за което заповедта се отнася , тази грешка няма отношение към изискуемото по чл. 195 ал.1 от КТ съдържание и не е основание да се приеме формално нарушение при издаването на заповедта , обуславящо отмяна на уволнението само на това основание .
В обжалваното решение Старозагорски окръжен съд е приел да липсва недвусмислено посочване на нарушителя по чл. 195 ал.1 от КТ ,тъй като в началната и следваща страница на заповед №19 от 23.11.1996гза налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е посочено името на касатора С. Д. С. и е описано с какво е нарушил трудовата дисциплина , а на страница последна , където и единствено е положен подпис , е посочено името на К. Г. Д. , т.е друго лице, което няма никаква връзка с дисциплинарното производство .
Съображения за липса на изискуемо съдържание по смисъла чл. 195 ал.1 от КТ не могат да бъдат наведени в този случай и даденото от Старозагорски окръжен съд тълкуване на закона е неправилно. Посоченото на стр. трета от заповедта име няма отношение нито към обстоятелственото изложение в какво се състои нарушението и кой го е извършил (там името на уволнения е посочено неколкократно и точно ), нито към диспозитивната част на заповедта –на кого се налага наказания и с кого се прекратява трудовото правоотношение. Очевидно поради фактическа грешка , име на трето лице е посочено в една част на документа,но по въпрос , който няма връзка с дисциплинарната компетентност и същинското спорно съдържание на заповедта . Като е приел съдържанието на цялата заповед за опорочено по смисъла на чл. 195 ал.1 предл. първо от КТ единствено предвид констатацията за подобна грешка , въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,тъй като под несъстоятелен предтекст се е отклонил от задължението си да разгледа и разреши трудовия спор. Потвърдил е отмяната на дисциплинарно уволнение, без да разгледа по същество спор за неговата законосъобразност.
Предвид гореизложеното, основателен доводът в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 281 т.3 от ГПК във връзка с формирането на решаващите изводи на съда. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорски окръжен съд, тъй като се касае за необходимост фактическата страна на спора а бъде разгледана от съд ,упражняващ компетентност на инстанция по същество. Следва да бъдат обсъдени доказателствата по делото , доводите на страните,да се изложат решаващи съображения,в случая извън изложените от настоящия съд по смисъла на чл. 291 т.3 от ГПК ,т.е целия обем съдопроизводствени действия ,които законът свързва с решаващата дейност по смисъла на чл.271ал.1 от ГПК Съгласно чл. 294 ал.1 предл. второ от ГПК при новото разглеждане на делото следва да се има предвид , че въпросът за наказателната отговорност на лицето, разследвано за кражба, не е тъждествен с въпроса за дисциплинарното нарушение на същото лице от фактическа страна. Горната разлика спрямо вида отговорност съдилищата следва да съобразяват, предвид изричното правило на чл. 186 от КТ , но във всички случаи принципните разрешения от практиката на Върховен касационен съд са насочвали към изясняване на решаващия въпрос за установяване и преценка на самото дисциплинарно нарушение като действие или бездействие на работника или служителя, накърняващо трудовата дисциплина.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
Отменява решение №257 от 08.10.2008г по гр.дело № 682/2008г. на Старозагорски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: