Р Е Ш Е Н И Е № 35 гр.София , 04 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петдесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1301/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постъпило е искане, подадено от осъдения Г. А. Н., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 2764/2012г. на Бургаски районен съд и внохд № 583/2013г. на Бургаски окръжен съд. В искането се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Развиват се конкретни доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – липса на отговор от решаващите съдилища по възражения досежно процесуалната годност на извършеното претърсване и изземване, поради нарушения на правилата за осъществяването му; нарушено право на защита на осъдения поради липса на яснота в обвинителния акт по отношение на периодите на извършване на деянията; недопустимо позоваване на мотиви на присъда по друго дело; недопустимо позоваване на предположения. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения Н. наказание се мотивира с неговото несъответствие на степента на обществена опасност на деянието, на дееца, както и на целите по чл. 36 от НК. Сочи се, че неправилно е взето предвид предходно осъждане на Н.. Искането, което се прави, е за възобновяване на наказателното дело и връщането му за ново разглеждане от Бургаски районен съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на осъдения Г. Н. – адв. В. В., поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по съображенията, изложени в него. Прокурорът от ВКП моли искането за възобновяване на осъдения да бъде оставено без уважение. Подробно мотивира становище, че по делото не са допуснати процесуални нарушения, съставляващи основание за възобновяване на делото. Счита, че определеното наказание на осъдения е справедливо. Осъденият Г. Н., редовно призован, не участва в съдебното заседание пред настоящата инстанция и не взема становище. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, който не е подлежал на проверка по касационен ред, като в него се съдържа позоваване на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, които са и основания за възобновяване на делото. Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. При разглеждането му по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 61 от 13.03.2013г., постановена по нохд № 2764/2012г. по описа на Бургаски районен съд, подсъдимият Г. А. Н. е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода от есента на 2009г. до 04.08.2010г., в [населено място], създал чрез заснемане с дигитален фотоапарат Canon Power Shot A 550 порнографски материал - 9 снимки под формата на файлове с обозначени наименования IMG_0750, IMG_0751, IMG_0752, IMG_0753, IMG_0754, IMG_0755, IMG_0756, IMG_0757 и IMG_0759, за създаването на който било използвано лице, ненавършило 18 години – С. Ж. Д., ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл. 159, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 6 000лв. Подсъдимият Г. А. Н. е признат за виновен и в това, че от неустановена дата в периода от есента на 2009г. до 04.08.2010г., до 15.10.2010 г., в [населено място], държал като записи на карта памет с надпис mini SD 4GB, чрез компютърна система - дигитален фотоапарат Canon Power Shot A 550, в който била поставена карта памет с надпис mini SD 4GB, порнографски материал - 9 снимки под формата на файлове с обозначени наименования IMG_0750, IMG_0751, IMG_0752, IMG_0753, IMG_0754, IMG_0755, IMG_0756, IMG_0757 и IMG_0759, за създаването на които било използвано лице, ненавършило 18 години - С. Ж. Д., ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл. 159, ал. 6, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият Г. А. Н. е признат за виновен и в това, че от неустановена дата в периода от есента на 2009г. до 15.10.2010г., в [населено място], държал порнографски материал - 4 цветни фотоснимки, обозначени на гърба си като снимки 2 Ст., 3 Ст., 4 Ст., и 14 Ст., за създаването на който било използвано лице, ненавършило 18 години - С. Ж. Д., ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл. 159, ал. 6, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият Г. А. Н. е признат за виновен и в това, че на неустановена дата в периода от 01.01.2010г. до 03.10.2010г., в [населено място], като дал облага сумата от 20 лева, извършил блудствени действия с непълнолетно лице – Д. В. Д., ЕГН [ЕГН], което се занимавало с проституция, мотивирайки Д. Д. да осъществи орален полов акт с него, поради което и на основание чл. 154а, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият Г. А. Н. е признат за виновен и в това, че на неустановена дата в периода от 01.01.2010 г. до 03.10.2010 г., в [населено място], създал чрез заснемане с видеокамера Панасоник, модел VDR - D 160, порнографски материал - видеозапис с обща продължителност 16,02 минути, за създаването на който било използвано лице, ненавършило 18 години - Д. В. Д., ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл. 159, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 6 000лв. Подсъдимият Г. А. Н. е признат за виновен и в това, че от неустановена дата в периода от 01.01.2010г. до 03.10.2010г., до 15.10.2010г., в [населено място], държал като запис на оптичен носител с DVD формат, находящ се във видеокамера Панасоник, модел VDR - D 160, чрез компютърна система - видеокамера Панасоник, модел VDR - D 160, порнографски материал - видеозапис с обща продължителност 16,02 минути, за създаването на който било използвано лице, ненавършило 18 години - Д. В. Д., ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл. 159, ал. 6, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият Г. А. Н. е признат за виновен и в това, че на неустановена дата в периода от 01.01.2010г. до 03.10.2010г., в [населено място], създал чрез заснемане с дигитален фотоапарат Canon Power Shot A 550 порнографски материал - 3 снимки под формата на файлове с обозначени наименования IMG_1133, IMG_1134, и IMG_1135, за създаването на който било използвано лице, ненавършило 18 години - Д. В. Д., ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл. 159, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 6 000лв. Подсъдимият Г. А. Н. е признат за виновен и в това, че от неустановена дата в периода от 01.01.2010г. до 03.10.2010г., до 15.10.2010г., в [населено място], държал като записи на карта памет с надпис mini SD 4GB, чрез компютърна система - дигитален фотоапарат Canon Power Shot A 550, в който била поставена карта памет с надпис mini SD 4GB, порнографски материал - 3 снимки под формата на файлове с обозначени наименования IMG_1133, IMG_1134, и IМG_1135, за създаването на който било използвано лице, ненавършило 18 години - Д. В. Д., ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл. 159, ал. 6, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на Г. А. Н. е наложено едно общо наказание измежду така определените му, в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено към наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода наказанието глоба в размер на 6 000лв. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на Г. А. Н. е наложено едно общо наказание измежду наказанията, наложени по настоящото дело и по НОХД № 5045/2010 г. по описа на БРС, в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от пет години, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е задържан. На основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено към наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода наказанието глоба в размер на 12 000лв. Съдът се е произнесъл по възлагането на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване по протест от прокурора и по жалба от подсъдимия и с Решение № 268 от 31.01.2014г. по внохд № 583/13г. по описа на Бургаския окръжен съд е била потвърдена. В депозираното искане за възобновяване на наказателното дело се развиват доводи, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда и неговата цел е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, биха били допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му. Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения, опорочаващи влезлия в сила съдебен акт, не се констатират по настоящето дело. Доводите за нарушаване на процесуалните правила поради липса на отговор от въззивния съд на възражения, направени от защитата, не са основателни. Действително, въззивното решение не е особено подробно и задълбочено, но мотивната му част, чрез обективираната проверка на първоинстанционната присъда, позволява да се проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда. Заслужава укор обосновката на този съд при обсъждане на възраженията и доводите, направени от страните в производството, понеже липсва задълбоченост, но въззивното решение съдържа отговор, макар и пределно лаконичен, на поставените пред решаващия съдебен състав въпроси. Същите възражения – за процесуалната годност на обвинителния акт предвид формулировката на времето на извършване на деянията, за фактическата основа на правните изводи, касаещи знанието у осъдения на възрастта на свидетелките С. Д. и Д. Д., са били правени от защитата и пред първоинстанционния съд, като те са намерили правилен и аргументационно защитен отговор, който не е било нужно да бъде ревизиран от въззивната инстанция. Не е допуснато процесуално нарушение, като от решаващите съдилища е ценен като годно писмено доказателствено средство протоколът за претърсване и изземване в жилището, обитавано от осъдения, от 15.10.2010г. На възраженията на защитата срещу законосъобразността на извършеното процесуално-следствено действие решаващите съдилища са отговорили правилно, като са приели, че съставеният протокол съдържа изискуемите реквизити и че не се констатират съществени нарушения на предвидените в процесуалния закон правила за извършване на претърсването и изземването. Изводите, че удостоверените в посочения протокол обстоятелства – извършване на действието и неговите резултати, следва да се ценят в доказателствената съвкупност, както и че е извършено валидно приобщаване на веществените доказателства, се споделят от настоящия състав като правилни. Процесуалното действие е извършено от компетентен орган, при извършването му са участвали поемни лица, извършването му е в съответствие с предвиденото в чл. 160, ал. 1 от НПК основание и е налице последващо съдебно одобрение на извършеното действие. Неизпълнението на регламента по чл. 163, ал. 2 от НПК, установяващ изискване за покана към лицето да посочи търсените предмети, не може да се прецени като съществено нарушение, защото не се отразява на валидността като цяло на извършеното действие. Не са основателни доводите за неспазване на установения в чл. 163, ал. 6 и ал. 7 от НПК ред за изземване на компютърни системи. Видно от приложения по делото протокол от 15.10.2010г., както и от показанията на разпитаните като свидетели поемни лица В. и И., при извършеното претърсване, в жилището на осъдения са били намерени дигитален фотоапарат с карта памет, видеокамера с микро CD, преносим компютър, които съставляват компютърни информационни системи. Процесуалният закон съдържа нарочни изисквания при изземване на тези специфични обекти – за предявяването им на поемните лица и на другите присъстващи и за тяхното опаковане и запечатване на място. Тези изисквания за изземване на компютърни информационни системи са били спазени, защото, видно от показанията на свидетелите В. и И. (поемни лица) и М. и А. (присъствали полицейски служители), преносим компютър, дигитален фотоапарат и видеокамера са били намерени в жилището, тези предмети са били предявени на посочените лица, налице е също и надлежно опаковане и запечатване, което е отразено в съдържанието на протокола, като по този начин е гарантирана автентичността на съдържащите се в тези системи информационни данни. Няма основания да се счита, че като на място е бил пускан запис от камерата, са били разкрити обстоятелства от интимния живот на граждани и не са взети мерки същите да не бъдат разгласени, а също така не са налице данни по делото за неправомерни въздействия, изменящи информационните данни, съдържащи се в системата. Видно от протокола за претърсване и изземване, както и от показанията на посочените свидетели, на поемните лица и на присъстващите са били предявени както намерените в жилището фотоснимки, така и изброените компютърни конфигурации. Несъмнено, предявяването на компютърните системи е задължение на органа, извършващ претърсването и изземването, чието неизпълнение би се отразило на валидността на извършеното действие, освен това, функцията на поемните лица, които задължително присъстват при извършване на претърсване и изземване, е да наблюдават действията на разследващия орган, лично да възприемат действията и техните резултати, което е изводимо от установените в чл. 137, ал. 4 от НПК техни права. Така че, спазването на реда на провеждане на процесуално-следственото действие, гарантиращ законосъобразното му извършване, не може да се интерпретира като нарушение на изискването за неразкриване на обстоятелства от интимния живот на граждани. Нарушение на изискването по чл. 163, ал. 5 от НПК би било осъществено, ако при разкриване на подобна категория обстоятелства съответният орган е дал възможност тези обстоятелства да станат известни на други лица, извън участниците в процесуалното действие. В случая не са налице фактически данни за разгласяване на разкритите обстоятелства – достигането на тези обстоятелства до знанието на лица извън посочения кръг. С оглед на изложеното, възраженията на защитата, развити и пред настоящата инстанция, касаещи допуснати нарушения при осъщественото претърсване и изземване, не могат да бъдат възприети като основателни. Поради това, и като се проследи процесът на формиране на вътрешното убеждение на инстанционните съдилища, се налага извод, че за обосноваване на фактическите изводи са ползвани само валидно събрани доказателства, които се преценени поотделно и в съвкупността им, при спазване на правилата на формалната логика. Не се констатира и претендираното в искането за възобновяване съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се, според искателя, в нарушаване на правото му да научи в какво се обвинява поради неяснота на обвинителния акт по отношение на периода, касаещ три от деянията, за които е обвинен. Това възражение е получило законосъобразен отговор и от двете съдебни инстанции. Независимо от известна непрецизност на обвинението, неговата формулировка по достатъчно ясен начин дава възможност за организиране на защитата от страна на привлечения към наказателна отговорност, защото се касае до обвинение за извършени „продължени” по характера си деяния в определен период от време, индивидуализиран чрез начална дата и крайна дата. Интерпретацията, направена в искането, че се става въпрос за два отделни периода, като по отношение на втория не е конкретизирана начална дата, е неприемлива, понеже в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочена времевата рамка на обвинението по пунктове 2, 6 и 8, като коректно е индивидуализиран един период от време. В съдържанието на обвинителния акт по отношение на съществените факти за времето на извършване на отделните деяния, са посочени периодите, в които прокуратурата твърди, че са извършени тези деяния, с достатъчна яснота, което сочи на коректно определяне на фактическите рамки на обвинението. Поради това, няма основание твърдението за нарушено право на защита на осъдения. Не е допуснато процесуално нарушение при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата в частност по отношение на субективната страна на деянията – знанието на осъдения, че свидетелките С. Д. и Д. Д. са били непълнолетни. Действително, в тази връзка инстанционните съдилища са взели предвид друг влязъл в сила съдебен акт по отношение на същото осъдено лице. Само че изводите им, касаещи посоченото обстоятелство не са направени в противоречие с принципа за непосредственост. Това е така, понеже първоинстанционният съд, като е приел, че осъденият Н. е знаел обстоятелството на непълнолетие на двете свидетелки, е аргументирал този свой извод въз основа на анализ на събраните непосредствено в производството гласни доказателствени средства. В тази насока подробно и аналитично са обсъдени показанията на свид. Д. Д., касаещи обстоятелството на съвместно празнуване на рожден ден, на свид. С. Д. на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281 от НПК и аргументирано кредитирани, за това, че е казала на Н., че е на петнадесет години. Тези свидетелски показания, доколкото опровергават обясненията на Н., са дали основание обясненията му да се ценят само като защитна версия, неподкрепена от други доказателства. При липса на пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, спрямо установеното от фактическа страна, материалният закон е приложен правилно, като освен това в искането не се съдържа позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, нито аргументация за материално правна незаконосъобразност. В искането единствено се оспорват възприетите изводи на първоинстанционния съд за естеството на дигиталния фотоапарат, като се твърди, че те почиват на предположения. Това оспорване е неоснователно, защото от съвкупния анализ на доказателствата по делото несъмнено е установено, че дигитален фотоапарат Canon Power Shot A 550, ведно с карта памет е бил иззет от жилището на осъдения, че този фотоапарат е послужил за заснемане от Н. на порнографски материал – снимки на ненавършилите 18 години С. Д. и Д. Д., както и че осъденият Н. чрез посочения апарат е държал порнографски материал – снимки на посочените непълнолетни лица. Обосновани са изводите на съдилищата за това, че дигиталния фотоапарат представлява „компютърна система”, защото те почиват на оценка на естеството на това техническо средство, намерила отражение и в експертните заключения, съобразно легалната дефиниция по чл. 93, т. 21 от НК. Поради това са законосъобразни изводите, че с деянията по пункт 2 и пункт 8 осъденият е осъществил държане на порнографски материал – снимки на ненавършилите пълнолетие свидетелки, чрез компютърна система. Не е спорно по делото, а също така е внимателно мотивирано въз основа на компетентно експертно заключение, че характерът на материалите, заснети и държани от осъдения, е порнографски по смисъла на чл. 93, т. 28 от НК. Изложените от първия съд разсъждения във връзка с възможността държаният от осъдения материал да бъде възприет и от други лица, дори целта му да не включва разпространение, са свързани с преценка на обстоятелствата, влияещи върху индивидуализацията на наказанието и не са произволни, защото произтичат от широко известните в обществото характеристики на този вид компютърна система за заснемане и разпространение на изображения. Без основание е и оплакването, касаещо явна несправедливост на наложеното на осъдения Н. наказание. Следва да се отбележи, че в искането се прави общо и декларативно възражение, като се твърди несъответност на наказанието на обществената опасност на деянието, както и несъобразност с целите по чл. 36 от НК, без да се сочат каквито и да е конкретни доводи и без да се съдържа конкретизация по отношение на кое от деянията, за извършването на които в условията на съвкупност е признат за виновен осъденият, се отнася оплакването. Доколкото в производството по възобновяване настоящата инстанция не дължи служебна проверка на правилността на влязлата в сила присъда, включително и в частта относно наказанието, липсата на конкретни доводи в подкрепа на заявеното основание сочи на формално упражняване от осъдения на правото да сезира ВКС с искане за възобновяване на делото и ограничава възможността за контрол от настоящата инстанция. В оспорения влязъл в сила съдебен акт прецизно са мотивирани възприетите по отношение на всяко конкретно деяние смекчаващи и отегчаващи отговорността на Н. обстоятелства, като не се набелязва подценяване или надценяване на едни обстоятелства за сметка на други. Обосновано по отношение на всяко едно от деянията е отдаден превес на преценката за завишена степен на обществена опасност на извършеното предвид начина на извършване на деянията и конкретните характеристики на използваните за създаването на порнографски материал лица – момичета в неравностойно положение, лесно податливи на влияние. Във връзка с личността на осъдения е взето предвид чистото му съдебно минало, но на това обстоятелство не може да се отдава допълнително значение, а и не се установяват неотчетени смекчаващи вината обстоятелства. Поради това, определените на Н. наказания за всяко едно от включените в съвкупността деяния, са резултат от законосъобразна и правилна логическа преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността му. Не е налице несъответствие с целите по чл. 36 от НК, доколкото определените наказания по вид и размер са в унисон с осъществяване на целите на специалната и на генералната превенция. Правилно е извършено групиране на наказанията, като, независимо че се касае до осем деяния, включени в съвкупността, и при всяко едно от тях е налице съществено засягане на правно защитения обект, съдилищата са проявили неоправдана снизходителност към осъдения, като не са приложили института на чл. 24 от НК. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. А. Н. за възобновяване на производството нохд № 2764/2012г. по описа на Бургаски районен съд и внохд № 583/2013г. на Бургаски окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.