О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №165 гр.София, 09.04.2013 година В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ч.гражданско дело под № 1250/2013 година Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.278, ал.4, чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 29745 от 19.11.2012 год. на А. М. К. от [населено място] срещу определение № 3293 от 08.11.2012 год. по ч.гр.дело № 2810/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, 10-ти граждански състав, с което е потвърдено определение № 7621 от 18.06.2012 год. на Пловдивския районен съд, ІV-ти гр.състав за оставяне без разглеждане молбата от 10.05.2012 год. за допускане поправка на явна фактическа грешка в съдебния протокол за одобряване на спогодба за делба на недвижими имоти от 23.03.2011 год. по гр.дело № 2996/2007 год. Поддържа се, че при одобряване на спогодбата е била допусната очевидна техническа грешка, касаеща квотите на съделителите, които получават дял трети. Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се сочи необходимост от произнасяне на Върховния касационен съд по следните въпроси, които според жалбоподателката са от значение за развитието на правото, а именно: а/допустима ли е поправка на очевидна фактическа грешка при положение, че съдебният спор е приключил със споразумение, одобрено от съда, при съгласие на страните, че е налице техническа грешка в споразумението, наличие на очевидно противоречие с нормите на закона в подписаното и одобрено споразумение и противоречие с формираното вътрешно убеждение на съда или е необходимо споразумението, имащо характер на договор, да бъде обявено за нищожно и стартиран нов иск за делба на съсобствени имоти? и б/ обоснован ли е един такъв отказ за поправка на очевидна фактическа грешка от гледна точка на процесуална икономия? Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: С молба от 10.05.2012 год. А. М. К. /сега частен жалбоподател/ е поискала да се допусне поправка на явна фактическа грешка в съдебния протокол от 23.03.2011 год. по гр.дело № 2996/2007 год. на Пловдивския районен съд, 4-ти състав за одобряване на спогодба за делба на недвижими имоти. Според молбата, грешката се състои в неправилно изчисляване на квотите на съделителите, получаващи дял трети, които квоти не били идентични с тези при обособените отделни самостоятелни имоти, посочени в експертизата и във връзка с новообразуваните дялове. Твърди се по-нататък, че е допусната грешка и при изчисляване на квотите на наследниците на починалия съделител Ж. И. Х., доколкото наследниците могат да разпределят помежду си идеални части от притежаваните от наследодателя им идеални части, а не всеки от тях да получи част равна на цялата наследствена идеална част. Поддържа се, че сборът от дяловете на съделителите, които получават дял трети не е равен на единица. Първоинстанционният съд е оставил молбата без разглеждане по две съображения. Приел е най-напред, че съгласно чл.126, ал.2 ГПК/отм./ поправки в протокола от съдебно заседание се допускат само въз основа на бележки по съдържанието му в седемдневен срок от изготвянето му, който срок в случая е изтекъл. Отделно от това, прието е, че законът не предвижда възможност за поправка на явна фактическа грешка в съдебна спогодба, която представлява договор между страните, одобрен от съда, а не съдебно решение. В. съд е потвърдил определението, като е приел, че очевидни фактически грешки в одобрена съдебна спогодба не подлежат на поправка по начина, по който се поправят съдебните решения или определения, защото грешката, допусната при сключването й е порок на договора между страните, а не на съдебния акт, с който се одобрява. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция поради следните съображения: Формулираният с т.1 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което е налице необходимост от разглеждане на частната касационна жалба по същество. Необходимостта от произнасяне на касационната инстанция произтича от липсата на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за правните способи за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебна спогодба по делбено дело. По първата част от въпроса, формулиран с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, отговор е бил даден с решение № 619 от 23.11.1995 год. по гр.дело № 351/1995 год. на Върховния съд, І г.о., постановено в производство по чл.225 и сл.ГПК/отм./ за преглед и отмяна на влезли в сила определения на районен и окръжен съд, с които е намерена за процесуално недопустима молба за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебна спогодба. Според решението на състава на Върховния съд, недопустимостта на производството по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ по отношение на съдебната спогодба произтича от правната й същност – договор между страните, потвърден от съда. Посочено е, че определението за одобряване на спогодбата е охранителен акт, с който съдът не взема становище относно уредените със спогодбата правоотношения, както и за съответствието им с действителното правно положение. Според решението, допуснатата грешка при сключване на съдебната спогодба е порок на договора между страните, а не на охранителния одобряващ акт на съда, поради което подлежи на отстраняване по реда на чл.28 ЗЗД. Посочено е още, че ако е допусната грешка в отразяването на тази воля, т.е. в материализиращия я съдебен протокол, поправката се извършва по пътя на чл.126, ал.2 ГПК/отм./, но само в предвидения в текста седемдневен срок от изготвянето му. В заключение в решението на Върховния съд, І г.о. е посочено, че разпоредбата на чл.192, ал.2 ГПК/отм./ няма приложение по отношение на съдебната спогодба, която не формира воля на съда, а на страните относно изхода на спора. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. възприема даденото с цитираното решение на Върховния съд, І г.о. разрешение, което следва да се прилага и при действието на чл.247 ГПК, а така също и относно допусната в съдебна спогодба по делбено дело очевидна фактическа грешка. Макар, че се потвърждава от съда, съдебната спогодба запазва качеството си на договор и не се превръща в съдебен акт. Ако договорът за съдебна спогодба е опорочен, порочността следва да се разкрие по исков ред, както когато спогодбата е нищожна, така и когато е унищожаема. За пороците на волята /извън грешката/ при договорната делба, включително и при съдебната спогодба по делбено дело важат общите правила. Изключение е правилото на чл.74 З.., което за разлика от чл.28, ал.1 ЗЗД признава грешката като основание за унищожаемост, само ако поради нея един съделител е увреден с повече от * от стойността на своя дял. За да се унищожи спогодбата по чл.74, ал.1 З.., обаче не е достатъчно да се докаже, че един съделител е получил дял с повече от * по-малък от онзи, който би му се следвал, ако делбата беше извършена съдебно, но трябва да се докаже и че тази разлика несъмнено е вън от отстъпките, които страните си правят съзнателно. Следователно, приложното поле на чл.74, ал.1 З.. е ограничено до грешка, допусната при пресмятането, каквато страните по договора за доброволна делба, вкл. и тези по съдебната спогодба-делба, по начало не са желаели. Извън специалната хипотеза на чл.74, ал.1 З.. допуснатите при сключване на договора за делба, респ. при съдебната спогодба-делба технически грешки, в т.ч. очевидно погрешно възпроизведено цифрово изражение на квотите на съделителите, получаващи общо един от дяловете, не могат да послужат като причина за унищожаване на договора, а подлежат на поправяне. За поправяне на очевидните фактически грешки при сключване на съдебна спогодба-делба следва да се процедира по реда, по който се поправя договорът за доброволна делба. Това се извършва с подлежащ на вписване договор за поправка на съдебната спогодба-делба, с нотариална заверка на подписите на всички страни, сключили съдебната спогодба. Ако някой от съделителите, подписал съдебната спогодба е починал, договорът за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде подписан от неговите наследници. Отказът на някоя от страните по съдебната спогодба-делба да подпише договора за поправка на допусната в нея очевидна фактическа грешка осуетява извършването на поправката. В обобщение, обжалваното определение на въззивната инстанция е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3293 от 08.11.2012 год. по ч.гр.дело № 2810/2012 год. на Пловдивския окръжен съд по частна жалба вх.№ 29745 от 19.11.2012 год. на А. М. К. от [населено място]. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3293 от 08.11.2012 год. по ч.гр.дело № 2810/2012 год. на Пловдивския окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/