Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * споразумение * условно осъждане * пияно състояние * лишаване от право на управление на МПС * съставомерен резултат * Причиняване на телесни повреди и щети в транспорта

Р Е Ш Е Н И Е

                         Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                                                     №265

 

                        гр.София, 17 юни 2009 год.

 

                         В     ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на двадесет и шести  май  две хиляди и девета година

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:  ВЕРОНИКА ИМОВА

                                                       БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ

 

При участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА

секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА разгледа

докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА

наказателно дело № 250/2009 год.

 

Делото е образувано на основание чл.420, ал.1 и вр. с чл.422, ал.1,т.5 НПК по искане на Главния прокурор на РБ за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по нохд№193/08 год. на Районен съд гр. К. и отмяна на определение от 07.11.08 год. постановено по същото дело, с което съдът е одобрил споразумение между Р прокуратура гр. К. и подсъдимия А по чл.343, ал.3, предл. 1,б.”а”, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1, предл.3 НК и му е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което съгласно чл.66 НК е отложено за изпълнение за срок от три години и по чл.343Г НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца и производството по делото е прекратено.

В искането на Главния прокурор на РБ се изтъква, че определението е постановено при нарушение на закона по чл.348, ал.1,т.1 НПК, който е приложен неправилно. Според искането правилната квалификация на деянието е по чл.343, ал.3,предл.1 и пр.4, б.”а”, пр.2, вр. с ал.1,вр. с чл.342, ал.1, пр. 3 НК, а не възприетата от съда по чл.343, ал.3, предл. 1,б.”а”, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1, предл.3 НК. Освен нея , неправилно е приложен и чл.343г, вр. с чл.49, ал.3 НК, защото на А. е наложено наказание 10 месеца лишаване от правоуправление на МПС, което е по- малко от размера на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Иска се възобновяване, отмяна на определението и връщане делото за ново разглеждане на първостепенния съд.

В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Счита че нарушението на закона в одобреното от съда с определение споразумение се състои в определения по-малък размер на наказанието лишаване от правоуправление, от този на наказанието лишаване от свобода

Осъденият не се явява редовно призован от домашния му адрес. Не е упълномощил договорен защитник. Писмено е заявил отказ от защитник, съгласно чл.96, ал.1 НПК.

Върховният касационен съд като съобрази данните по делото и доводите в искането на Главния прокурор, прие следното:

Искането за възобновяване е допустимо като подадено в срока по чл.421,ал.1 НПК/ вж. входящия номер на искането в РС гр. К. е №4477/09 год./21.04.2009 год./. Този срок е шестмесечен и е започнал да тече от датата на влизане в сила определението от 07.11.08 год. за прекратяване производството по нохд№193/08 год. на К. РС, и не е изтекъл към датата на подаването му в РС гр. К..

Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО, но не на посоченото в него основание, а поради допуснато абсолютно основание за възобновяване и отмяна на определението , за което съдът следи служебно. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните по чл.348, ал.3,т.2 НПК, изразено в следното:

С определение от 07.11.08 год. по нохд№193/08 год. на Районен съд гр. К. съдът е одобрил постигнатото между РП гр. К. и защитата на обвиняемия А. Т. И. споразумение по реда на чл.381-чл.383 сл. НПК, с което го е признал за виновен по повдигнатото му обвинение за това, че на 19.08.08 год. в с.-Розино, обл. Пловдивска е управлявал МПС – лек автомобил “Ауди”-80” с ДК№ Р* с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно над 1,78 промила, установена с протокол за техническа експертиза №1131/21.08.08г. – за престъпление по чл.343, ал.3, предл. 1,б.”а”, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК и му е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което съгласно чл.66 НК е отложено за изпълнение за срок от три години и по чл.343Г НК е осъден на лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца. Произнесъл се е и по разноските , след което съгл. чл.24, ал.3 НПК съдът е прекратил производството по делото.

Определението е влязло в сила на 07.11.08 год. като необжалваемо съгласно чл.382, ал.9 НПК и вр. с чл.412, ал.2,т.1 НПК.

От съдържанието на споразумението и от определението на съда за одобряването му по чл.381 , ал.5 НПК , както и от данните от досъдебното производство / постановление за привличане на И. като обвиняем на л.14 и обвинителното заключение на стр.71 и 72/ представеното пред съда и одобреното от него споразумение между прокурора и защитата, не отразява въобще обвинението за което И. е привлечен като обвиняем и производственото срещу него в досъдебната фаза е приключило.

Обвинението срещу А. Т. А. е за това, че на 19.08.08 год. в с. Р., обл. Пловдивска е управлявал МПС – лек автомобил “Ауди”-80” с ДК№ Р* с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно над 1,78 промила, установена с протокол за техническа експертиза №1131/21.08.08г. и е нарушил правилата за движение по чл.5, ал.2,т.3 , чл.20, ал.1 и ал.2 ЗдвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А. Д. А. , изразена в счупване на лява ключица, което е причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник – престъпление по чл.343, ал.3, предл. първо,б.”А”, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то НК .

Съдът не е изпълнил задължението си по чл.382, ал.7 НПК да одобри споразумението само ако то не противоречи на закона и морала.

В съдебното заседание за одобряване на споразумението по реда на чл.382 НПК А. е заявил че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение , доброволно е подписал и е съгласен със съдържанието на споразумението и че се отказва от съдебното разглеждане на делото по общия ред. Тази му позиция обаче не изчерпва процедурата по одобряване на спорамението от съда.

Одобреното от съда споразумение противоречи на закона, защото в съдържанието му липсва формулировка на фактическите обстоятелства на деянието и правната му квалификация, каквато е очертана от обвинението . По този начин съдът е бил лишен и от възможността да прецени дали то отговаря на всички изисквания в чл.381, ал.2 –ал.5 НПК като в акта си обаче е повторил пропуска на защитата и обвинението да изложат в какво се състои постигнатото от тях съгласие за решаване на делото, върху кои факти на обвинението и правната им квалификация. В диспозитива е посочена една част от съставомерното деяние - че то е извършено в пияно състояние , но не и инкриминираните от обвинението нарушения на ЗДвП и причиненият вследствие на тях, по непредпазливост, съставомерен резултат – средна телесна повреда на пострадалия А. А. , както и не фигурира пострадалият , който е елемент от увреденото обществено отношение и като такъв и от състава на престъплението.

В резултат на тази непълнота на обвинението, практически липсва диспозитив на споразумението и на определението за решаване на делото По аргумент от чл.383 и чл.348, ал.3,т.2 НПК, определението по чл.382 НПК има характер на присъда, а тя няма съдържание в процесния акт. Ето защо, съдът одобрявайки споразумението, е постановил съдебен акт с особено съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, тъй като с него той не се е произнесъл изобщо по обвинението срещу А.

По тези съображения искането е основателно и трябва да бъде уважено.

При новото разглеждане на делото съдът трябва да съобрази и правилното приложение на закона като съблюдава правилната правна квалификация на инкриминираното деяние спрямо установените по делото факти от обвинението, каквато поначало в случая, може да бъде или същата, или такава, която отразява признаците на по-леко наказуемо престъпление. Наказанието лишаване от право на управление на МПС, съгласно чл.343г НК, трябва да отговаря на изискванията по чл.49 НК. То е да е с максимален срок от три години. Когато е наложено заедно с лишаване от свобода, може да го надвишава с не повече от три години. В случая наложеното от 10 месеца наказание по чл.343г НК не е в нарушение на закона спрямо наказанието лишаване от свобода ,наложено на осъдения.

При тези изводи и съгласно чл.425,ал.1,т.1 НПК ВКС на РБ

 

Р Е Ш И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд№193/08 год. на Районен съд гр. К. и ОТМЕНЯВА определение от 07.11.08 год. постановено по същото дело, с което съдът е одобрил споразумение по чл.382 вр. с чл.381 НПК между Р прокуратура гр. К. и подсъдимия А по обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, предл. 1,б.”а”, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1, предл.3 НК и ВРЪЩА ДЕЛОТО за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СЪЩИЯ СЪД , ОТ ДРУГ СЪСТАВ.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :