1 Р Е Ш Е Н И Е № 440 гр.София, 19 февруари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при секретар Мира Недева и в присъствие на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1268 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Варненската апелативна прокуратура и по жалба на подсъдимите М. Ш. А. и М. М. Ш. срещу постановената от Варненския апелативен съд нова присъда № 2 от 05 юни 2014 година, по внохд № 55/2014 година, след частична отмяна на присъда № 1 от 10 януари 2014 година на Шуменския окръжен съд, по нохд № 532/2012 година по описа на този съд. При формално позоваване в протеста на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, от съдържанието на допълнителното писмено изложение към него следва изводът, че обвинителната власт оспорва дейността на въззивния съд по анализ и оценка на доказателствата по делото, като допуснатите в рамките на тази дейност съществени нарушения, са довели до ненадлежни изводи по фактите и базирани на тях неправилни изводи по правото при частичното оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения. Във връзка със заявеното неправилно приложение на закона, изложените доводи касаят единствено извършената преквалификация на престъплението по чл. 252, ал. 2 от НК в такова по ал. 1 на нормата. Конкретни съображения относно явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания липсват в допълнението към касационния протест. Всичко това ангажира отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Обвинението претендира отмяна на новата въззивна присъда в оправдателните й части, изменяването й, вкл. за наложените наказания в посока на тяхното увеличаване, за конфискацията и отнемането на предмета на престъпленията. Съдържанието на протеста ще бъде обсъдено подробно по-долу във връзка с очертаване на рамката на касационната проверка. В касационната жалба също са релевирани всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. От съдържанието на жалбата и допълнението към нея биха могли да се изведат възражения в няколко посоки: за несъставомерност на инкриминираните деяния по чл. 252 от НК, за неяснота в постановената нова присъда относно частичното оправдаване на подсъдимите за престъплението по чл. 214, ал. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за незаконосъобразно произнасяне от първоинстанционния съд, потвърдено от въззивния съд, по чл. 53, ал. 2, б. „б” от НК и за явна несправедливост на наложените наказания. Отправените към ВКС искания са за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на двамата подсъдими по обвинението по чл. 252, ал. 1 от НК, за адекватно произнасяне по обвинението по чл. 214 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за произнасяне относно сумата 19570 лева като предмет на престъплението (не е посочено кое) и нейното отнемане или връщане, а алтернативно – за намаляване размера на наложените на двамата подсъдими наказания, определянето им при условията на чл. 55 от НК и отлагане на тяхното изпълнение при условията на чл. 66 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест при релевираните в него основания и изложени в допълнението към него доводи, като отправя искане за отмяна на новата присъда в оправдателната й част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставянето й без уважение. Подсъдимите М. А. и М. Ш. не участват лично пред ВКС, редовно призовани. Представляват се от адвокат И. Т. от САК, която поддържа жалбата на двамата при изложените в нея и в допълнението към нея съображения и изразява становище за неоснователност на протеста и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Постановената от въззивния съд нова присъда, предмет на настоящата касационна проверка, е втори поред въззивен акт в рамките на производството, след като с решение № 149 от 30. 11. 2012 година на Варненския апелативен съд, по внохд № 175/2012 година, е отменена изцяло присъдата на Шуменския окръжен съд от 09. 05. 2012 година и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Отмяната се основава на изводи за допуснато от този съд нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 от НПК при изготвяне на мотивите на първата по делото присъда, което нарушение е опорочило присъдата по начин, равносилен на липса на мотиви и е предпоставило безусловно нейната отмяна. При новото разглеждане на делото (нохд № 532/2012 година) съдът е провел обстойно съдебно следствие и е постановил посочената по-горе присъда № 1 от 10. 01. 2014 година, с която: - признал е подсъдимия М. Ш. А. за виновен в извършването, в периода от м. октомври 2001 година до м. декември 2009 година, в [населено място], на престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК, за което го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода, конфискация на мотопед „Б.-50”, подробно описан, и на 66 335. 42 лева и на 7271. 50 евро. Оправдал го е по първоначалното обвинение по чл. 252, ал. 2 от НК, както и за инкриминираните деяния по отношение на свидетелите Ю. Р. К. и Р. И. Я.; - признал е същия подсъдим за виновен и в извършването, за времето от лятото на 2005 година до 25. 02. 2010 година, в [населено място], при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с подсъдимия М. Ш., на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което го е осъдил на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева, както и на конфискация на мотопед „Б.-50”, подробно описан, и на 66 335. 42 лева и на 7271. 50 евро. Оправдал го е по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 214, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 от НК (за причинени значителни имуществени вреди), а също и за инкриминираното деяние по отношение на пострадалата Шерифе Ш.; - признал е същия подсъдим за невиновен в извършването на престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 4 във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК и го е оправдал по това обвинение; - на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил на подсъдимия А. за двете престъпления общо наказание от четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо заведение от открит тип, конфискация на посочения мотопед и на посочените суми в лева и евро, към които наказания е присъединил наказанието глоба в размер на 5000 лева; - признал е подсъдимия М. М. Ш. за виновен в извършването, в периода от 2005 година до м. ноември 2007 година, на престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК, за което го е осъдил на три години лишаване от свобода и конфискация на лек автомобил „БМВ 318 И”, подробно описан. Оправдал го е по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 252, ал. 2 от НК; - признал е същия подсъдим за виновен в извършването, за времето от лятото на 2005 година до 25. 02. 2010 година, в [населено място], при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с подсъдимия А., на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което го е осъдил на три години лишаване от свобода и на глоба в размер на 4000 лева. Оправдал го е по повдигнатото му обвинение за инкриминираното по този текст на закона деяние по отношение на П. Б. Г.; - признал е същия подсъдим за невиновен в извършването на престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 4 във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК и го е оправдал по това обвинение; - на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил на подсъдимия Ш. за двете престъпления общо наказание от три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ” режим, в затворническо заведение от открит тип, конфискация на посочения по-горе лек автомобил, към които наказания е присъединил наказанието глоба в размер на 4000 лева; - зачел е предварителното задържане на всеки от двамата подсъдими в условията на мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”; - произнесъл се е по веществените доказателства, част от които (мобилни телефони, палка, дървена бухалка, черна гумена палка, нож, свидетелство за регистрация) е отнел в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, друга част е върнал на подсъдимия А. (златни пръстени и гривна, свидетелство за регистрация и точно посочени суми в лева и евро, стари турски лири), а по отношение на останалите е постановил тяхното пазене до приключване на производството по делото; - на основание чл. 53, ал. 2, б. „б” от НК е отнел в полза на държавата сумата от 19570 лева; - присъдил е направените по делото разноски, като ги е възложил поравно в тежест на двамата подсъдими. В производство, инициирано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр.Шумен, с искане въззивният съд да упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК и постанови нова присъда, с която да осъди подсъдимите по първоначално предявените им обвинения и им наложи за тях справедливи наказания, е постановена атакуваната сега по реда на касационното обжалване нова присъда на въззивния съд, с която: - първоинстанционната присъда е отменена в частта й за осъждането на всеки от двамата подсъдими за извършено от всеки престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и вместо това частично ги е оправдал по това обвинение – за инкриминираните деяния по отношение на Ю. М. Ю. и А. Г. Г. и по отношение на В. В. В. – само за извършване на деянието в съучастие в хипотезата на чл. 20, ал. 2 от НК; - присъдата е изменена в същата част относно наложените на двамата подсъдими наказания, като те са намалени съответно на две години лишаване от свобода и 4000 лева глоба за подсъдимия А. и на две години лишаване от свобода – за подсъдимия Ш.; - отменена е наложената за това престъпление конфискация на мотопед, описан по-горе, както и на посочените парични суми в лева и евро по отношение на подсъдимия А.; - съответно на това е изменена присъдата и в частта й по чл. 23 от НК по отношение на подсъдимия А. и определеното му общо наказание и размер на присъединената глоба; - присъдата е изменена и в частта й по чл. 53, ал. 2, б. „б” от НК, като е постановено отнемане в полза на държавата единствено сумата от 270 лева, а в останалата си част (19300 лева) - същата следва да бъде върната на подсъдимите; - присъдата е потвърдена в останалата й част. Подадените срещу новата въззивна присъда касационни протест и жалба, са допустими, доколкото са подадени от процесуални субекти, които имат право на това съгл. чл. 349, ал. 1 от НПК и в срока по чл. 350, ал. 1 от НПК, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол по чл. 346,т. 1 от НПК. Допустими са и допълненията към тях, подадени по реда и в срока по чл. 351, ал. 3 от НПК. І. Съдържанието на касационните протест и жалба предпоставя обсъждането на предварителния въпрос за рамката на касационната проверка. И това е така, защото: 1. Първоначално подаденият протест, извън възпроизвеждането на диспозитива на атакуваната присъда, съдържа единствено формално посочване на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В писменото допълнение към протеста са изложени възражения срещу частичното оправдаване на двамата подсъдими по обвинението по чл. 214, ал. 2 от НК, подкрепени с доводи, касаещи съдържанието на показанията на свидетелите Г., Ю., Ш. и В. и извършения от съда доказателствен анализ, довел до отказ те да бъдат изцяло кредитирани за достоверност. Представителят на обвинителната власт предлага собствена оценка на тези показания, различна от направената от въззивния съд и в резултат формира извода, че съобщеното от свидетелите сочи на доказаност на обвинението по чл. 214 от НК в пълния му обем. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон представителят на обвинението обосновава с наличие на изводи (в изготвените по делото съдебно-икономически и счетоводна експертизи – основна и допълнителна, експерти Б. и А., т. 4, л. 2, 10, 14 и сл. от ДП, л. 624 от нохд № 532/2012 година) за размера на получените от подсъдимите неправомерни доходи, като този размер, според прокурора, сочи на правна квалификация на деянието по чл. 252, ал. 2 от НК, а не по ал. 1, както неправилно е приел съдът. ВКС намира, че изводът за допустимост на касационния протест не се повлиява от обстоятелството, че отправените с него искания в голямата си част са извън правомощията на ВКС по чл. 354 от НПК (за осъждане по обвинение, по което подсъдимите са оправдани, за увеличаване размера на наложените наказания, за отнемане по чл. 53 от НК, което е отказано от предходните съдебни инстанции и пр.). Очевидно е, че по съществото си протестът съдържа недоволството на представителя на обвинителната власт от формираните от съда изводи по фактите поради липса на надлежна доказателствена основа, което е довело до неправилно приложение на закона при частичното отхвърляне на обвинителната теза. Все във връзка с очертаване на рамката на касационната проверка следва да се отбележи и констатацията, че „неподдържането” на протеста в допълнението към него относно частичното оправдаване на подсъдимия Ш. за престъплението по чл. 214 от НК по отношение на св. П. Г., не освобождава съда от проверка на съдебния акт и в тази му част, доколкото протестът не е изрично оттеглен. Необходимо е да се отрази също така, че внимателният прочит на протеста и допълнението към него дава основание за извода, че той не атакува оправдаването на двамата подсъдими по обвинението по чл. 213а от НК - за инкриминираното деяние по отношение на свид. А.. Доколкото то не е предмет и на подадената касационна жалба, следва да се приеме, че оправдаването на подсъдимите по това обвинение е влязло в сила, потвърдено с новата присъда, която в тази си част има характеристиките и последиците на решение. 2. Акцентът в касационната жалба е поставен върху заявеното неправилно приложение на материалния закон, основно във връзка с престъплението по чл. 252 от НК. Твърди се, че извършеното от подсъдимите не е съставомерно по тази норма на наказателния закон, а представлява осъществени облигационни отношения между подсъдимите и кредитополучателите, по силата на сключени договори за заем и при правния регламент по чл. 240 от ЗЗД. Аргументи в тази насока са почерпени от неголемия брой на инкриминираните предоставени кредити, от близките взаимоотношения на подсъдимите и повечето получатели на тези кредити, от незнанието на подсъдимите за естеството на извършваната от тях дейност, от обстоятелството, че тази дейност не е единственият източник на доходи за тях, както и от правната уредба на дейността на банките и финансовите институции, проследена в р. І от допълнението към жалбата. Извън това се твърди изготвяне на мотивите на новата присъда в нарушение на разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, което на практика следва да се третира като липса на мотиви на атакувания съдебен акт. Заявени са и допуснати процесуални нарушения във връзка с частичното оправдаване на подсъдимите по обвинението по чл. 214 от НК, както и във връзка с произнасянето по чл. 53, ал. 2, б. „б” от НК. Наведени са и доводи за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания. ІІ. Внимателният прочит на мотивите на атакуваната нова въззивна присъда дава основание за следните констатации и изводи: 1. Касационната проверка на присъдата в известна степен е затруднена от начина на излагане в мотивите на изводите на съда по фактите от предмета на доказване и по приложението на правото. Това възпрепятства проследяването на начина на формиране на вътрешното убеждение на съда и съответствието му на изискванията на процесуалния закон и на правилата на формалната логика. Няма съмнение, че начинът на структуриране на съдебния акт и последователността на изложението изцяло са усмотрение на съдебния състав по делото, стига да съдържат изискуемите от закона анализ и оценка на доказателствата, а не просто пресъздаване на тяхното съдържание. В случая, от особено значение е и обстоятелството, което въззивният съд е приел, че мотивите на проверяваната от него втора поред присъда отново съдържат конкретно посочени недостатъци, но с оглед забраната по чл. 335, ал. 3 от НПК, делото не може да бъде върнато повторно поради липса на мотиви, поради което този съд дължи решаване на делото по същество при излагане на свои мотиви за това (мотиви, л. 100 от внох дело). 2. Би могло да се каже, че делото не се характеризира с особена фактическа или правна сложност, както и че наличната по делото доказателствена съвкупност позволява формиране на надлежни изводи по фактите, при анализ и оценка на доказателствените източници по действителното им съдържание и при извършена проверка за тяхната относимост, взаимна връзка, противоречивост и достоверност. Видно е, че в преобладаващата им част, въззивният съд е приел фактите, както те са установени от първоинстанционния съд. След ненужно пространното възпроизвеждане на голяма част от съдържанието на мотивите на този съд (л. 100-113 от внох дело) и следвайки хронологията на обстоятелствената част на обвинителния акт, въззивният съд е изложил (отново) фактите в рамките на отделните обвинения. Неясно защо, в рамките на обвинението по чл. 214 от НК (л. 106 от внох дело), съдът е описал факти, които касаят инкриминираното деяние по отношение на свид. А., които факти изначално са инкриминирани единствено в рамките на обвинението по чл. 213а от НК. Впоследствие, въззивният съд отново е коментирал същото инкриминирано деяние, вече в рамките на обвинението именно по чл. 213а от НК (л. 111 от внох дело). 3. Може да се приеме, че на л. 113 и сл. от внох дело (мотивите на присъдата не са номерирани), въззивният съд е изложил своите фактически изводи по отношение на отделните инкриминирани деяния и е посочил доказателствените източници за тях. Дейността на съда по анализ и оценка на доказателствената съвкупност като цяло обаче е твърде схематична и оскъдна. Тя се изчерпва с възпроизвеждане на съдържанието на депозираните показания на свидетелите и повтарящи се констатации, че „... съдът няма основания да се съмнява в показанията на този/тези свидетели...и съдът правилно и законосъобразно ги е кредитирал” (мотиви, л. 116, 117, 118, 120 и т. н. от внох дело). Това определено не е доказателственият анализ, който съдът дължи. Излагането в мотивите кой свидетел какви факти установява с показанията си, дори по принцип да не е грешно, е безполезно, тъй като може да бъде проследено в съдебните протоколи. В същото време, съдът е пропуснал важен момент от анализа и оценката на доказателствата – да мотивира как и дали фактите, включени в предмета на доказване, се установяват от доказателствата в тяхната съвкупност. Фрагментарното изброяване на доказателствата не е доказателствена дейност, тъй като лишава съдебния акт от аналитичност и оценъчност на доказателствената съвкупност. Изискванията за обективност, всестранност и пълнота на изследването пряко произтичат от началото на обективната истина и са включени при формирането на вътрешното съдийско убеждение по чл. 14 от НПК като гаранции, че то ще отрази правилно обективната действителност, интересуваща процеса. В случая обаче правилата, гарантиращи формалната и логическа правилност на вътрешното съдийско убеждение на инстанциите по същество, не са спазени. 4. Абсолютно неясно е становището на съда относно назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза (експерт А., л. 624 от нохд № 532/2012 година на ШОС). Въззивният съд е приел, че „... тя не представлява в същността си експертиза, а по-скоро обобщаване на свидетелските показания ...” (мотиви, л. 122 от внох дело). Тази констатация има своите основания още в начина, по който е формулирана поставената на експертизата задача (л. 600 от нох дело), която е и съответно изпълнена (заключение на л. 624 от същото дело). Тя може да бъда преценена като възлагане на анализ и оценка на свидетелските показания и на обясненията на подсъдимите, откъдето да бъдат изведени факти за дадените кредити и върнатите по тях суми от свидетелите суми на подсъдимите. От съдържанието на мотивите обаче, с оглед цитираната констатация, не става ясно съдът поставил ли е експертните изводи в основата на съдебния си акт, съобразявал ли ги при формиране на изводите по фактите или е изключил експертизата от доказателствената съвкупност, ползвал я е като друг вид доказателствен източник и какъв би бил той и т.н. Известно е, че експертното изследване не е източник на доказателствени факти – то не е доказателство или доказателствено средство, а основан на специални знания извод за неизвестни факти на базата на известни такива, който само подпомага съответния орган да разкрие обективната истина по делото. Съдържащите се в него оценки се отнасят винаги само до фактически, но не и до правни въпроси и те никога нямат обвързващ характер. На експертите не могат да се възлагат дейности по анализ и оценка на доказателствени източници, което е изцяло и само в правомощията на съда. 5. В рамките на обвинението по чл. 214 от НК (л. 124 и сл. от внох дело) съдът е изложил съображенията си за инкриминираните по това обвинение деяния на подсъдимите по отношение на свидетелите Ю. и Г.. Всъщност, въззивният съд е решил по нов и различен от първоинстанционния съд начин въпросите за вината и отговорността на двамата подсъдими единствено за това престъпление и само в тази му част. По-рано в мотивите си (на л. 115 и л. 119 от внох дело) съдът е отразил оценката си за достоверност на показанията на двамата свидетели и е основал на тях изводите си по фактите за предоставените им от двамата подсъдими кредити, за уговорената лихва, за начина на погасяване на задълженията и размера на изплатените на подсъдимите суми. Във връзка с инкриминираната упражнена по отношение на двамата свидетели принуда обаче (физическа и психическа), съдът е отказал да кредитира техните показания и е постановил частичното оправдаване на подсъдимите за това престъпление именно на това основание. Несъмнено, такъв подход в доказването поначало е възможен, но за цялостното кредитиране на съответния доказателствен източник в една негова част и за отказа той да бъде кредитиран в друга част, е необходимо да бъдат изложени сериозни, задълбочени и убедителни съображения, каквито в конкретния случай липсват. А дали и доколко единият от тези свидетели има поначало дължимо и правомерно поведение, е обстоятелство без значение в рамките на оценката на неговите показания, доколкото то не е предмет на изясняване в настоящето производство и следва да бъде проверено и разрешено първо от прокурора и едва след това - от съда. 6. Възражението в касационната жалба за неяснота при частичното оправдаване на двамата подсъдими по обвинението по чл. 214 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК следва да бъде преценено като неоснователно. Наличието на квалифициращ признак „извършено от две или повече лица” изключва правната квалификация във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а конкретният случай е именно такъв – деянието е квалифицирано по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 213а,ал. 2, т. 4 от НК, като последната разпоредба съдържа точно този квалифициращ признак. При така изложените съображения, ВКС намира за основателни изложените в касационните протест и жалба доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата по делото. Липсата на изискваната от процесуалния закон обективна, пълна и задълбочена доказателствена дейност на съда, е възпрепятствала формирането на несъмнени и категорични изводи по фактите и като резултат от това – правилни изводи по правото. Допуснатото нарушение е съществено, защото е довело до ограничаване на процесуалните права на страните и предполага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени всички изложени по-горе обстоятелства за необходимостта от процесуално издържана проверка на доказателствената съвкупност съобразно разпоредбите на чл. 107 от НПК и с цел установяване на обективната истина по делото и нейната оценка по правилата на чл. 14 от НПК. Само на тази основа биха могли да се направят правилни правни изводи за приложимия материален закон, съответни на надлежно установени по делото факти. ІІІ. При това положение, проверката за правилното приложение на закона не е възможна, но ВКС намира за необходимо да посочи няколко основни положения, касаещи визираните по делото престъпления, доколкото решаването на въпросите за съставомерността, вкл. за вината, са такива не само по приложение на правото, но и по установяване на фактите, включени в предмета на доказване. 1. Настоящият състав не споделя становището на защитата на подсъдимите, че нормата на чл. 252 от НК е бланкетна и съдържа препращане към други правни норми, които я изпълват с конкретно съдържание. За да е съставомерно деянието, не е необходимо деецът да наруши конкретни норми от Закова за банките (отм.) или Закона за кредитните институции (ЗКИ). Специалните закони единствено дефинират понятията за банка, за финансова институция, за основните сделки, извършвани от тях и за реда, по който те работят и затова тези закони имат значение само при преценката на правната природа на инкриминираните по делото сделки. Престъплението поначало е формално, като основният състав не предвижда настъпването на престъпен резултат. Законодателят инкриминира извършването по занятие на банкови, застрахователни и други финансови сделки без съответно разрешение, без разлика дали те са от един и същи или от различен вид. Предоставянето назаем на пари срещу възнаграждение с основната цел заемодателят да реализира доходи, напълно кореспондира с понятието за банково кредитиране, което е поставено под разрешителен режим и е част от дейността на банките, която не може да се осъществява от физически лица. Разпоредбата на чл. 252 от НК предполага анализ и оценка на цялостната дейност по сключване на сделки, които по своите характеристики представляват банкови сделки, като на тази плоскост се извършва и преценката за „системност” и/или „продължавано престъпление”, съобразно рамката на повдигнатото срещу дееца обвинение (в този смисъл вж. р. № 472/2009 година на ВКС, ІІ н. о., р. № 66/2009 година на ВКС, ІІ н. о., р. № 179/2011 година на ВКС, ІІІ н. о., р. № 402/2010 година на ВКС, ІІІ н. о., р. № 403/10. 11. 2011 на ВКС, І н. о., р. № 322/2014 година на ВКС, ІІ НО и др., както и ТР № 3/1971 година на ОСНК на ВС, р. VІІ, т. 3). Поначало, уговорената лихва, като цена на предоставените в заем средства, е присъщ елемент на кредитирането и не може да се определи като вреда за кредитополучателя. Затова, реализираните от дееца неправомерни доходи от дейността му на системно кредитиране, извършвана извън регламента за такава дейност, не подлежат на връщане или възстановяване на лицата, а на отнемане в полза на държавата, което следва да бъде съобразено по делото при решаване на въпроса по чл. 53 от НК, поставен в касационните протест и жалба. 2. Надлежното установяване на фактите във връзка с инкриминираната по делото принуда, като упражнена от двамата подсъдими, предпоставя и правилното приложение на съответната правна норма. Следва да се има предвид, че престъплението по чл. 214 от НК е резултатно и цели набавяне на имотна облага за дееца или за другиго, като пострадалият сам се уврежда, принуден от дееца „да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му”, т. е. става въпрос за недължимо от пострадалия поведение или престация. В случая, след надлежно установяване и излагане на фактите по делото относно предоставените кредити, условията за това, договореното възнаграждение и претендираната сума за връщане, както и относно упражнената в тази връзка принуда, съдът ще следва да прецени и приложимият материален закон (вж. р. № 13/2004 година на ВКС, І НО, р. № 571/2012 година на ВКС, І НО, р. 543/2011 година на ВКС, І НО, р. 234/2003 година на ВКС, І НО, р. № 205/2010 година на ВКС, І НО и др.). Поради изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановената от Варненския апелативен съд нова присъда № 2 от 05 юни 2014 година, по внохд № 55/2014. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ` ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.