Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * предаване на владение * подобрения * погасителна давност * водене на чужда работа без пълномощие * добросъвестно владение * неоснователно обогатяване

Р Е Ш Е Н И Е

                           Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 912/09

                София, 02.02. 2010година

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на  18 ноември две хиляди и девета  година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ :   СВЕТЛА ЦАЧЕВА

                                                                            АЛБЕНА БОНЕВА

 

 

при участието на секретаря Стефка Тодорова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденовагр.дело № 4713/2008г година по описа на първо гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:

 

 

 

 

Производството е по чл.290 ГПК.

Върховният касационен съд,тричленен състав на 4-то гр.отд.по настоящето гр.д. № 4713/2008г по описа на първо гражданско отделение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК с определение № 594 от 23 юни 2009г е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд от 09.07.2008г по гр.д. № 600/2008г. с което е оставено в сила решението на Видинския окръжен съд от 18.01.2008г по гр.д. № 156/2007г „в осъдителната му част”-т.е. в частта в която Е. И. А. е била осъдена да заплати на А. И. Е. и на И. Н. Е. сумата 7 852.25 лева представляваща стойността на извършените в УПИ * от кв.8 по плана на село Б.,подобрения и стойността с която Е. И. А. се обогатила,а А. И. Е. и на И. Н. Е. обеднели,заедно със законната лихва считано от 21.02.2007г до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 450 лева.

В касационната жалба се поддържа,че в тази част решението на Софийския апелативен съд било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.

Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение и основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,прие следното:

Двете страни-ищец А. И. Е. респ.неговата съпруга И. Н. Е. и ответницата Е. И. А. са родственици като и двамата били живяли в къщата в с. Б. построена в УПИ * от кв.8 по плана на селото. С нот.акт № 152 от 15.12.2003г Е. И. А. продала недвижимия имот на внучката си Х. С. която като собственица осъдила А. И. Е. и неговата съпруга да опразнят и предадат владението върху целия имот. Решението по чл.108 ЗС било постановено по гр.д. № 161/2004г на Видинския районен съд. В това производство ответниците под формата на възражения поискали да им се признае стойността на извършените в имота подобрения и районният съд като приел,че те-семейството на А. И. Е.-макар че не били добросъвестни подобрители,но след като собственицата Е. И. А. никога не се противопоставила на извършените строителни работи- строеж на лятна двуетажна къща,строеж на стопанска сграда и масивен гараж,ремонт и поддръжка на съществуващата в имота жилищна сграда с поставяне на ново дюшеме,дървена ламперия в кухнята,ремонт на покривната конструкция и на комините, ремонт и направа на баня и пр.-били приравнени на добросъвестните подобрители,признал правото на А. и И. Е. да задържат имота до заплащане на подобренията извършени в него на стойност 17 560 лева. След това Видинският окръжен съд като приел обратна фактическа обстановка-че семейство Е. не били подобрители в имота,а само държатели, отхвърлил исковете за задържане на недвижимия имот и за признаване извършването на подобренията. Решение от 18.07.2005г по гр.д. № 350/2005г на Видинския окръжен съд,оставено в сила с решение № 1* от 13.12.2006г по гр.д. № 2564/2005г. На ВКС 4-А гр.отд.

А. и И. Е. по друго гражданско дело- гр.д. № 156/2007г на Видинския окръжен съд предявили исковете си за заплащане на извършените в недвижимия имот подобрения и с решение от 18.01.2008г ответницата Е е била осъдена да им заплати сумата 7 852.25 лева,на правно основание чл.59 ЗЗД. Съдът приел че с направените на посочената стойност подобрения,първаначалната собственица на имота се е обогатила и че с толкова извършилият подобренията А. И. ,е обеднял.

Така е прието и с решението на Софийския апелативен съд,предмет на обжалване в осъдителната му част. Въззивният съд не е уважил направеното от ответницата възражение,че вземанията били погасени по давност и е приел,че сумите с които първоначалната собственица на имота се е обогатила, са станали изискуеми от момента на влизане в сила на решението за предаване на владението върху имота на новата собственица Х. С. Приел е,че в този случай вземането не е станало изискуемо от момента на извършване на подобренията,а от датата на влизане в сила на решението,с което подобрителите са били осъдени да предадат владението върху имота

Това становище не е правилно,не есъобразено с конкретната фактическа обстановка и противоречи на практиката на ВС и на ВКС Съгласно разпоредбите на чл.114 ал.1 ЗЗД „Давността почва да тече от деня,от който вземането е станало изискуемо”.

С Р № 663 от 5.02.2005г по гр.д. № 444/2005г ВКС, 1 Г. О. е приел „Давността за почва да тече от момента на изискуемостта на вземането. При хипотезите на неоснователно обогатяване,когато е налице разместване на имуществени блага без правно основание и не е уговорен срок за изпълнение,изискуемостта на вземането настъпва от момента на възникването му”

С Р № 204 от 08.05.2006г по гр.д. № 1196/2005г ВКС 2 Г. О. приема,че давностният срок започва да тече от момента в който се поражда правото на иск”,а в Пленумното решение на ВС № 6/1974г буквално е казано: Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Правоотношенията, които възникват между владелеца, извършил подобренията, и собственика на имота, върху който са извършени, се характеризират с такива особености, които дават основание с оглед общия смисъл на закона и справедливостта да се приеме, че изискуемостта за вземането за подобрения върху чужд имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнася към един по-късен момент.”

В определението за допускане касационно обжалване на въззивното решение е цитирано Тълкувателно решение № 85/68г ОСГК ,което препраща и към Постановление № 6/1974г на Пленума на ВС. В тях се разяснява,че отношенията между подобрителя на чужд имот и собственика ,ако не се уреждат при условията на чл.72 ЗС или чл.74 ал.2 във вр. с чл.72 ЗС, следва да се разгледат на плоскостта на правилата на неоснователното обогатяване-.”. Държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС. Неговите отношения със собственика за добивите, получени от имота, и извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор - съобразно правилото на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване - за подобренията. Лицето, което е извършило подобрения в чужд имот, без да е било обвързано с договор към собственика на имота, когато не е владелец и не е държател, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС. Неговите отношения със собственика за извършените подобрения се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно с правилата на неоснователното обогатяване, а за добивите от вещта - съобразно чл. 93 ЗС. Съсобственикът, който е извършил подобрения в съсобствения имот със съгласието на останалите съсобственици, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 71, 72 и 74 ЗС. Неговите отношения с останалите съсобственици се уреждат за добивите от правилото на чл. 93 и 30, ал. 3 ЗС, а за необходимите разноски за запазване на имота и подобренията - от правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС и тези за водене чужда работа без пълномощие*

Това. означава че съдебната практика,изразена в Постановления на Пленума на ВС и Тълкувателни решения на ОСГК ,като задължителна по въпросите на извършени подобрения в чужд недвижим имот без знанието и съгласието на собственика и без намерението на извършителя да придобие имота ,като го владее за себе си,е постоянната практика, ползвана от съдилищата.. Че тя винаги е насочвала в тези случаи към института на водене чужда работа без пълномощно-чл.60-62 ЗЗД ,или неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД и че при тези случаи вземането е изискуемо от момента на извършването на подобренията . Софийският апелативен съд е приел,че конкретната фактическа обстановка сочи на неоснователно обогатяване от страна на собственицата на недвижимия имот и въпреки това приложил разпоредбите за извършени подобрения от добросъвестен подобрител и от такъв който е приравнен на добросъвестния-т.е. приложил разпоредбите на чл.72 ЗС респ. чл.74 ал.2 във вр. с чл.72 ЗС. В конкретния случай е имало и възражение за погасяването по давност на всички вземания за извършени от държателите подобрения в чуждия недвижим имот преди повече от 5 години от предявяване на исковата молба-21.02.2007г- по-значителните подобренията са били направени през 1980г-1984г. Въззивният съд е бил длъжен да отмени решението на Софийския градски съд и да отхвърли исковете.. Това не е било направено,а е прието,че те са основателни и доказани по отношение на първоначалната собственица Е. И. А. и че правилно били уважени спрямо нея за сумата 7 852.25 лева.

Така постановеното решение противоречи на практиката на ВС и на ВКС и на съдилищата в страната. То е неправилно-незаконосъобразно и за това следва да се отмени. Върховният касационен съд при условията на чл .291 ал.1 ГПК решава спора като приема,че правилната практика е тази на ВС,изразена в Т. Р. № 88/68г ОСГК, на Р № 6/74г Пленума на ВС , Р № 663 от 5.02.2005г по гр.д. № 444/2005г ВКС,1 Г. О., Р № 204 от 08.05.2006г по гр.д. № 1196/2005г ВКС 2 Г.-т.е. че началният момент на погасителната давност при вземания за извършени от държател в чужд имот подобрения,започва да тече от момента на извършването им, а не от по-късен момент. За тях не са приложими разпоредбите на чл.72 ЗС или чл.74 ал.2 във вр. с чл.72 ЗС.

За това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

ОТМЕНЯВА решението на Софийския апелативен съд от 09.07.2008г по гр.д. № 600/2008г.,вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от А. И. Е. и от И. Н. Е. с р е щ у Е. И. А. за сумата 7 852.25 лева представляваща стойността на извършените подобрения в поземлен имот ІІ-154 от кв.8 по плана село Б. област Видин ,целият от 2 360 кв.м. площ ,заедно с построената върху него жилищна сграда,лятна двуетажна къща,стопанска сграда и гараж

ОСЪЖДА А. И. Е. и от И. Н. Е. да заплатят на Е. И. А. направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 789.10 /седемстотин осемдесет и девет 0.10 лева.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: