3 Р Е Ш Е Н И Е № 137 София, 03 април 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 174 по описа за 2015 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК – „Възобновяване на наказателни дела”, образувано по искане на осъдения Н. П. Б. за възобновяване на внохд № 974/14 г. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен. Молителят заявява наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване по възведеното обвинение. Пред ВКС осъденият и защитата му, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за отсъствието на основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 1045/13 г. ПРС признал подс.Б. за невинен и го оправдал по предявеното му обвинение по чл.343, ал.1, б.”а”, във връзка с чл.342, ал.1 НК и отхвърлил като неоснователен предявения срещу него от [фирма]-гр.Плевен граждански иск за имуществени вреди в размер на 6200 лева, ведно със законната лихва от 23.11.2011 г. С решение по внохд № 184/14 г., образувано по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение и по жалба на гражданския ищец с искане за ангажиране на отговорността на подсъдимия по чл.45 ЗЗД, Окръжния съд-гр.Плевен отменил присъдата и върнал делото на ПРС за ново разглеждане. С присъда по нохд № 1597/14 г. ПРС осъдил подсъдимия на основание чл.343, ал.1, б.”а”, във връзка с чл.342, ал.1 и чл.54 НК на пробация, включваща пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца; на основание чл.343г НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца; на основание чл.45 ЗЗД подс.Б. е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 6,200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.11.2011 г. С решение от 12.12.2014 г. по внохд № 974/14 г., образувано по жалба на подсъдимия с искане за оправдаване, ПОС потвърдил присъдата на ПРС по нохд № 1597/14 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – основателно. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, което предопределя отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Въззивният съд е игнорирал задълженията си, произтичащи от чл.339, ал.2 НПК, а именно – до посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Данните по делото указват, че въззивната жалба не е декларативна. От изложените в нея и допълнението, назовано „изложение” (л.7-9 и 22-25 от внохд), съображения е видно, че на вниманието на въззивния съд са поставени редица възражения, с които е оспорена процесуалната дейност на първостепенния съд, в частност тази по оценка на доказателствата, както и съответността на мотивите на присъдата на изискванията на чл.305 НПК. С конкретни данни, е заявено недоволство от приложението на закона. Заявено е, че за част от инкриминираните правила за движение не е налице причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, а такава и не е била разкрита в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, според жалбоподателя. На същото място добре е видно, че за част от фактическите положения, приети за установени от ПРС, въззивният жалбоподател е претендирал необоснованост. В мотивите на въззивното решение, възраженията на подсъдимия и защитата му са намерили място единствено и само в общата част, където е посочено, в обобщен вид, при това не съвсем коректно, заявеното с въззивната жалба недоволство от оспорената присъда (л.2). Безспорно е, че в мотивите на въззивното решение не се съдържа никакъв отговор на което й да било от възраженията, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея. Подобен подход демонстрира необяснимо пренебрежение към изискванията, произтичащи от чл.339, ал.2 НПК, относно съдържанието на решението на въззивната инстанция в случаите на потвърждаване на обжалваната присъда. На същото място ясно е регламентирано, че в решението следва да се посочат основанията, поради които ПОС не е приел доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Отделно от това, доколкото въззивния съд е последна инстанция по фактите, обосноваността на присъдата е следвало да бъде защитена убедително, а не чрез буквално преповтаряне на съображенията на ПРС по оценката на доказателствата. Друг е въпросът доколко това е било необходимо, щом съдът по същество е заявил, че изцяло възприема дейността на първоинстанционния съд по доказателствата, фактите и приложимото право. По-важно е друго. Въззивното производство е образувано по инициатива на подсъдимия, а от мотивите на въззивното решение това не личи. Подходът на въззивния съд е предопределил съдържанието на искането за възобновяване, като пред ВКС се поддържат идентични възражения (наред с тези относно съответността на въззивния съдебен акт на чл.339, ал.2 НПК), които, при изложеното дотук, няма как да получат за първи път отговор от касационния съд. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение от 12.12.2014 г., постановено по внохд № 974/14 г. на Окръжния съд – гр. Плевен и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: